Иван Гешев иска Конституционният съд да каже дали ВСС може предсрочно да прекрати мандата му
Главният прокурор Иван Гешев изиска от Конституционния съд да каже дали Висшият правосъден съвет, който към този момент над половин година е с изминал мандат, може предварително да приключи мандата му.
В настояването се слагат три съществени въпроса, свързани с най-представителния орган на правосъдната власт - Висшия правосъден съвет. Два от въпросите са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос е - конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
В настояването се показва, че отправеното запитване за наложително пояснение е от извънредно значение за образуването и действието на Висш съдебен съвет. То се отнася до действителен проблем – най-висшият кадрови орган на правосъдната власт действа отвън мандата си, макар че е налице избор на членове от професионалната квота.
Конституционно откритият мандат на членовете на Висш съдебен съвет е 5 години. Сега настоящият Висш правосъден съвет е конституиран на 03.10.2017 година, а мандатът му е изминал на 03.10.2022 година
В интервала 4 юни - 9 юли 2022 година на общи събрания на съдиите (18.06 и 25.06.2022г.), на прокурорите (02.07. и 09.07.2022г.) и на следователите (04.06. и 11.06.2022г.) са определени 11 нови членове на Висш съдебен съвет. До сегашния миг обаче те не са встъпили в служба, защото Народното събрание не е упражнило пълномощията си да избере останалите нови 11 члена на кадровия орган на правосъдната власт. Така актуалният състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването на основния прокурор до Конституционния съд се прави обзор на другите тълкования за вероятни решения на казуса с изтеклия мандат на сегашния Висш съдебен съвет и неговата легитимност да взема кадрови решения. Обръща се внимание на практиката на Конституционен съд, в това число на решение №12 от 27.09.2022 година на Конституционен съд по к. д. № 7/2022г. В него категорично е посочено, че „ конституционно плануваните пълномощия на държавни органи не могат да се лишават с безучастие на различен орган, който е виновен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение “.
Главният прокурор обръща внимание, че несъщинското удължение на мандата на Инспектората на Висш съдебен съвет е несъмнено от Конституционния съд като „ предпазен механизъм, използван в изключителни обстановки, при който не са определени членовете на състава на избран групов конституционно открит орган, минимално нужни, с цел да действа “. В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на Висш съдебен съвет.
Наличието на несъгласия и разнообразни тълкувания на наредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията заплашва действително правната сигурност и визира значими публични връзки. Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт, се показва в настояването за пояснение, отправено до Конституционния съд.
В настояването се слагат три съществени въпроса, свързани с най-представителния орган на правосъдната власт - Висшия правосъден съвет. Два от въпросите са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос е - конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
В настояването се показва, че отправеното запитване за наложително пояснение е от извънредно значение за образуването и действието на Висш съдебен съвет. То се отнася до действителен проблем – най-висшият кадрови орган на правосъдната власт действа отвън мандата си, макар че е налице избор на членове от професионалната квота.
Конституционно откритият мандат на членовете на Висш съдебен съвет е 5 години. Сега настоящият Висш правосъден съвет е конституиран на 03.10.2017 година, а мандатът му е изминал на 03.10.2022 година
В интервала 4 юни - 9 юли 2022 година на общи събрания на съдиите (18.06 и 25.06.2022г.), на прокурорите (02.07. и 09.07.2022г.) и на следователите (04.06. и 11.06.2022г.) са определени 11 нови членове на Висш съдебен съвет. До сегашния миг обаче те не са встъпили в служба, защото Народното събрание не е упражнило пълномощията си да избере останалите нови 11 члена на кадровия орган на правосъдната власт. Така актуалният състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването на основния прокурор до Конституционния съд се прави обзор на другите тълкования за вероятни решения на казуса с изтеклия мандат на сегашния Висш съдебен съвет и неговата легитимност да взема кадрови решения. Обръща се внимание на практиката на Конституционен съд, в това число на решение №12 от 27.09.2022 година на Конституционен съд по к. д. № 7/2022г. В него категорично е посочено, че „ конституционно плануваните пълномощия на държавни органи не могат да се лишават с безучастие на различен орган, който е виновен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение “.
Главният прокурор обръща внимание, че несъщинското удължение на мандата на Инспектората на Висш съдебен съвет е несъмнено от Конституционния съд като „ предпазен механизъм, използван в изключителни обстановки, при който не са определени членовете на състава на избран групов конституционно открит орган, минимално нужни, с цел да действа “. В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на Висш съдебен съвет.
Наличието на несъгласия и разнообразни тълкувания на наредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията заплашва действително правната сигурност и визира значими публични връзки. Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт, се показва в настояването за пояснение, отправено до Конституционния съд.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ