Гешев иска да се отмени разпоредбата за съдене на проститутки и просяци
Главният прокурор Иван Гешев изиска Конституционният съд да „ анулира “ наредбата от Наказателния кодекс за така наречен безделие или паразитизъм, по която се подвеждат под отговорност проститутките и просяците.
Става въпрос за от дълго време подлагания на критика и в доктрината, и в правосъдната процедура член, който гласи:
алинея 1 Пълнолетно работоспособно лице, което дълготрайно време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови приходи по забранен или аморален метод, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация.
алинея 2 Който редовно се занимава с милостиня, се санкционира с пробация за период до две години.
Според Гешев тази наредба опонира на признатата през 1991 година Конституция. Той акцентира, че в предходните два съществени закона – от 1947 година (Димитровската) и от 1971 година (Живковската) се приема постановката, че трудът е освен право, само че и обвързване на всички жители. В Конституцията от 1991 година обаче трудът е разгласен като фундаментално човешко право. Същото е и разбирането в на Организация на обединените нации, записано и в Хартата на главните права на Европейския съюз.
В настояването до Конституционен съд Гешев е написал, че този текст от Наказателен кодекс е в прорез с главния закона, " точно заради особеното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и основаното от наредбата обвързване за лицата, получаващи приходи по забранен или аморален метод да поставят публично потребен труд, с цел да не осъществят състава на закононарушението ".
Според него приемането на труда като обвързване е функционалност единствено на тоталитарната страна. Освен това акцентира, че от постановените след 1989 година присъди излиза наяве, че най-често наказаните са безработни и хора в тежко материално състояние.
" Освен това, редакцията на нормата е прекомерно обща и разрешава разширително пояснение, неприемливо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също по този начин, че на съображение на обсъжданите разпореждания на Наказателен кодекс се преследват извънредно уязвими пластове на обществото, като постоянно чрез тяхното гонене и наказване действително се облекчава наказателната принуда по отношение на лицата, ангажирани с употребата им. Така на процедура се основава двойствено отношение към жертвите, което се отразява отрицателно, както на резултатите от съответните наказателни производства, по този начин и на напъните за даване на законова протекция на тези лица ", написа още в настояването.
Става въпрос за от дълго време подлагания на критика и в доктрината, и в правосъдната процедура член, който гласи:
алинея 1 Пълнолетно работоспособно лице, което дълготрайно време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови приходи по забранен или аморален метод, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация.
алинея 2 Който редовно се занимава с милостиня, се санкционира с пробация за период до две години.
Според Гешев тази наредба опонира на признатата през 1991 година Конституция. Той акцентира, че в предходните два съществени закона – от 1947 година (Димитровската) и от 1971 година (Живковската) се приема постановката, че трудът е освен право, само че и обвързване на всички жители. В Конституцията от 1991 година обаче трудът е разгласен като фундаментално човешко право. Същото е и разбирането в на Организация на обединените нации, записано и в Хартата на главните права на Европейския съюз.
В настояването до Конституционен съд Гешев е написал, че този текст от Наказателен кодекс е в прорез с главния закона, " точно заради особеното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и основаното от наредбата обвързване за лицата, получаващи приходи по забранен или аморален метод да поставят публично потребен труд, с цел да не осъществят състава на закононарушението ".
Според него приемането на труда като обвързване е функционалност единствено на тоталитарната страна. Освен това акцентира, че от постановените след 1989 година присъди излиза наяве, че най-често наказаните са безработни и хора в тежко материално състояние.
" Освен това, редакцията на нормата е прекомерно обща и разрешава разширително пояснение, неприемливо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също по този начин, че на съображение на обсъжданите разпореждания на Наказателен кодекс се преследват извънредно уязвими пластове на обществото, като постоянно чрез тяхното гонене и наказване действително се облекчава наказателната принуда по отношение на лицата, ангажирани с употребата им. Така на процедура се основава двойствено отношение към жертвите, което се отразява отрицателно, както на резултатите от съответните наказателни производства, по този начин и на напъните за даване на законова протекция на тези лица ", написа още в настояването.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ