Иван Гешев няма да се яви в парламента, обяви прокуратурата
Главният прокурор Иван Гешев няма да се яви през днешния ден на чуване във краткотрайната парламентарна комисия за следствие на полицейско принуждение против протестиращи жители и за следствие на вероятно подслушване на протестиращи и опозиционни водачи и членове на политически партии от опозицията. Това се споделя в на прокуратурата, изпратено до медиите.
Гешев бе извикан във Временната комисия, ръководена от депутата от " Изправи се БГ! Ние идваме! " Николай Хаджигенов , само че отхвърли да се яви на чуване под претекст, че се нарушава правилото на и се накърнява независимостта на правосъдната власт. По същата причина не може да даде и отчет за съответни каузи в Народното събрание. Припомняме, че Специализираната прокуратура, с цел да не дава отговор на въпроси за подслушване на жители.
Миналия петък във Временната комисия за полицейското принуждение бяха показани, на които се вижда по какъв начин служители на реда пребиват група протестиращи зад колоните на Министерския съвет. Кадрите са от 10 юли предишното лято. Заради тях ръководителят на Народното събрание Ива Митева свика изключително съвещание на Народното събрание.
Вчера (18 август) Народното събрание с цялостно болшинство одобри решение за следствието на полицейското принуждение, който би трябвало да бъде импортиран до петък, 20 август.
Днес (19 август) прокуратурата излезе със мнение, че Гешев няма да се яви в комисията " Хаджигенов ", тъй като по този начин ще наруши конституцията. Той не може да даде " всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители ", материали от съответни досъдебни производства, следени от спецпрокуратурата, в това число събрани посредством потребление на СРС, тъй като с член 84 алинея 16 от главния закон се дефинират границите, в които може Народно събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, изясняват от държавното обвиняване.
И се базира на решение на Конституционния съд от юни 2017 година, че " Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане ".
Освен това в прокуратурата не се водела статистика по признака " досъдебни производства против протестиращи жители ". " Събирането и обобщаването на информация по сходни признаци би представлявало нарушаване на конституционно приетите права на българските жители ", стимулират се от обвиняването.
" Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са отвън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и употребява. Разгласяването й би нарушило освен независимостта на правосъдната власт, само че и правата на жителите, които тя по Конституция е призвана да брани ", допълват от Прокуратура на Република България.
Към писмената лекция по право на държавното обвиняване е приложена и кореспонденцията сред Хаджигенов и Гешев.
Ето цялостния текст на известието:
Прокуратурата на Република България показва разбирането си, че взаимоотношението сред институциите в границите на техните пълномощия е единствената гаранция за отбрана на правата и законните ползи на българските жители. Народното събрание е главната институция на парламентарната република, каквато е България. Като върховен законодателен орган Народното събрание приема законите, които са наложителни за българските жители и следва да бъдат прецизно спазвани от всички.
На 12.08.2021 година в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е получена покана за присъединяване на основния прокурор в съвещание на 18.08.2021 година на Временната комисия в 46-ото Народно заседание за следствие на обстоятелства и условия при потребление на сълзотворен газ, използването на мощ и помощни средства от Министерство на вътрешните работи, осъществени на 10 юли и 2 септември 2020 година против протестиращи жители, както и за следствие на обстоятелства и условия, свързани с използване на специфични разследващи средства на протестиращи жители и опозиционни водачи и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния ръководител Николай Хаджигенов. (Виж приложение 1)
![Синдикатите в Министерство на вътрешните работи: Насилие над служителите на реда по митингите имаше също (ВИДЕО)]( "Синдикатите в Министерство на вътрешните работи: Насилие над служителите на реда по митингите имаше също (ВИДЕО)")
Синдикатите в Министерство на вътрешните работи: Насилие над служителите на реда по митингите имаше също (ВИДЕО)
„ Има формирани и завършени дисциплинарни производства и са наложени санкции даже са обжалвани и доказани от съда. Има и обр...
С писмо от 18.08.2021 година №2520/2021 година (приложение 2) ръководителят на Временната комисия е известен, че по отношение на негови писма от 28.07.2021 година и 30.07.2021 година (виж приложение 3 и 4), отговори със подобен предмет и наличие към този момент са изпратени до него на 02.08.2021 година и на 05.08.2021 година (виж приложение 5 и 6).
В писмата е отправено искане основният прокурор Иван Гешев да даде на парламентарната комисия „ всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители “, материали от съответни досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, в това число събрани посредством специфични разследващи средства и класифицирани по съответния ред.
Конституционните пълномощия на основния прокурор са уредени в член 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо управление и контрол за правда. С последните промени на Конституцията в края на 2015 година и промените в Закона за правосъдната власт от 2016 година е изключена опцията за интервенция на основния прокурор в работата на прокурорите по съответни преписки и досъдебни производства. В пълномощията на основния прокурор е да управлява само административните ръководители, и то единствено във връзка с административната им активност.
Чл. 84 алинея 16 от Конституцията на Република България дефинира границите, в които може Народното събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 година „ Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане “. Това е единственото и безпротиворечиво пояснение на конституционните разпореждания. Противното би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България от страна на основния прокурор и интервенция в независимостта на обособените магистрати.
Конституцията на Република България има директно деяние и решенията на Конституционния съд (КС) са наложителни. Трайната процедура на Конституционен съд /виж решение по дело № 15 от 2016 година и решение по дело №7 от 2011 година./ е, че е неприемлив парламентарен надзор върху активността на обособените магистрати и по обособени каузи. Противното, респ. " повтаряне " на дейности по наказателни каузи, би представлявало директна интервенция в независимостта на правосъдната власт и нарушаване на Конституцията.
![Нов случай на полицейско принуждение по време на митингите от предходната година]( "Нов случай на полицейско принуждение по време на митингите от предходната година")
Нов случай на полицейско принуждение по време на митингите от предходната година
Датата е 02.09.2020г. Часът е 11:30. Иван Георгиев и негови съпартийци от " Възраждане " са в Триъгълника на властта. В миг на ескалац...
В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на народния представител Николай Хаджигенов симптом „ досъдебни производства против протестиращи жители “ и не би могло да се даде такава информация. Събирането и обобщаването на информация по сходни признаци би представлявало нарушаване на конституционно приетите права на българските жители.
Разгласяването на материали от следствието e неразрешено и попада под наказателната отговорност по член 360 от Наказателен кодекс. Материалите по всяко досъдебно произвеждане са предпазени от така наречен „ следствена загадка “ по смисъла на член 198 алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Те нямат обществен темперамент и даването на информация по съответното дело е от компетентността само на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази възбрана са неприемливи, в това число и за основния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с желаната информация. Противното би представлявало осъществяване на нарушаване от негова страна на българското законодателство.
Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са отвън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и употребява. Разгласяването й би нарушило освен независимостта на правосъдната власт, само че и правата на жителите, които тя по Конституция е призвана да брани.
С оглед горното явяването на основния прокурор във Временната комисия с по този начин контури предмет би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България.
Прокуратурата на Република България постоянно е изпълнявала и ще извършва отговорностите, предоставени ѝ от Конституцията и законите на страната. Главният прокурор удостоверява готовността си за съдействие с Народното събрание като висш орган на държавната власт, който показва волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделянето на управляващите не е спънка за взаимоотношение и в съгласие действие в границите на конституционно открития баланс.
Още от ПОЛИТИКА:
Гешев бе извикан във Временната комисия, ръководена от депутата от " Изправи се БГ! Ние идваме! " Николай Хаджигенов , само че отхвърли да се яви на чуване под претекст, че се нарушава правилото на и се накърнява независимостта на правосъдната власт. По същата причина не може да даде и отчет за съответни каузи в Народното събрание. Припомняме, че Специализираната прокуратура, с цел да не дава отговор на въпроси за подслушване на жители.
Миналия петък във Временната комисия за полицейското принуждение бяха показани, на които се вижда по какъв начин служители на реда пребиват група протестиращи зад колоните на Министерския съвет. Кадрите са от 10 юли предишното лято. Заради тях ръководителят на Народното събрание Ива Митева свика изключително съвещание на Народното събрание.
Вчера (18 август) Народното събрание с цялостно болшинство одобри решение за следствието на полицейското принуждение, който би трябвало да бъде импортиран до петък, 20 август.
Днес (19 август) прокуратурата излезе със мнение, че Гешев няма да се яви в комисията " Хаджигенов ", тъй като по този начин ще наруши конституцията. Той не може да даде " всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители ", материали от съответни досъдебни производства, следени от спецпрокуратурата, в това число събрани посредством потребление на СРС, тъй като с член 84 алинея 16 от главния закон се дефинират границите, в които може Народно събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, изясняват от държавното обвиняване.
И се базира на решение на Конституционния съд от юни 2017 година, че " Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане ".
Освен това в прокуратурата не се водела статистика по признака " досъдебни производства против протестиращи жители ". " Събирането и обобщаването на информация по сходни признаци би представлявало нарушаване на конституционно приетите права на българските жители ", стимулират се от обвиняването.
" Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са отвън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и употребява. Разгласяването й би нарушило освен независимостта на правосъдната власт, само че и правата на жителите, които тя по Конституция е призвана да брани ", допълват от Прокуратура на Република България.
Към писмената лекция по право на държавното обвиняване е приложена и кореспонденцията сред Хаджигенов и Гешев.
Ето цялостния текст на известието:
Прокуратурата на Република България показва разбирането си, че взаимоотношението сред институциите в границите на техните пълномощия е единствената гаранция за отбрана на правата и законните ползи на българските жители. Народното събрание е главната институция на парламентарната република, каквато е България. Като върховен законодателен орган Народното събрание приема законите, които са наложителни за българските жители и следва да бъдат прецизно спазвани от всички.
На 12.08.2021 година в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е получена покана за присъединяване на основния прокурор в съвещание на 18.08.2021 година на Временната комисия в 46-ото Народно заседание за следствие на обстоятелства и условия при потребление на сълзотворен газ, използването на мощ и помощни средства от Министерство на вътрешните работи, осъществени на 10 юли и 2 септември 2020 година против протестиращи жители, както и за следствие на обстоятелства и условия, свързани с използване на специфични разследващи средства на протестиращи жители и опозиционни водачи и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния ръководител Николай Хаджигенов. (Виж приложение 1)
„ Има формирани и завършени дисциплинарни производства и са наложени санкции даже са обжалвани и доказани от съда. Има и обр...
С писмо от 18.08.2021 година №2520/2021 година (приложение 2) ръководителят на Временната комисия е известен, че по отношение на негови писма от 28.07.2021 година и 30.07.2021 година (виж приложение 3 и 4), отговори със подобен предмет и наличие към този момент са изпратени до него на 02.08.2021 година и на 05.08.2021 година (виж приложение 5 и 6).
В писмата е отправено искане основният прокурор Иван Гешев да даде на парламентарната комисия „ всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители “, материали от съответни досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, в това число събрани посредством специфични разследващи средства и класифицирани по съответния ред.
Конституционните пълномощия на основния прокурор са уредени в член 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо управление и контрол за правда. С последните промени на Конституцията в края на 2015 година и промените в Закона за правосъдната власт от 2016 година е изключена опцията за интервенция на основния прокурор в работата на прокурорите по съответни преписки и досъдебни производства. В пълномощията на основния прокурор е да управлява само административните ръководители, и то единствено във връзка с административната им активност.
Чл. 84 алинея 16 от Конституцията на Република България дефинира границите, в които може Народното събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 година „ Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане “. Това е единственото и безпротиворечиво пояснение на конституционните разпореждания. Противното би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България от страна на основния прокурор и интервенция в независимостта на обособените магистрати.
Конституцията на Република България има директно деяние и решенията на Конституционния съд (КС) са наложителни. Трайната процедура на Конституционен съд /виж решение по дело № 15 от 2016 година и решение по дело №7 от 2011 година./ е, че е неприемлив парламентарен надзор върху активността на обособените магистрати и по обособени каузи. Противното, респ. " повтаряне " на дейности по наказателни каузи, би представлявало директна интервенция в независимостта на правосъдната власт и нарушаване на Конституцията.
Датата е 02.09.2020г. Часът е 11:30. Иван Георгиев и негови съпартийци от " Възраждане " са в Триъгълника на властта. В миг на ескалац...
В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на народния представител Николай Хаджигенов симптом „ досъдебни производства против протестиращи жители “ и не би могло да се даде такава информация. Събирането и обобщаването на информация по сходни признаци би представлявало нарушаване на конституционно приетите права на българските жители.
Разгласяването на материали от следствието e неразрешено и попада под наказателната отговорност по член 360 от Наказателен кодекс. Материалите по всяко досъдебно произвеждане са предпазени от така наречен „ следствена загадка “ по смисъла на член 198 алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Те нямат обществен темперамент и даването на информация по съответното дело е от компетентността само на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази възбрана са неприемливи, в това число и за основния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с желаната информация. Противното би представлявало осъществяване на нарушаване от негова страна на българското законодателство.
Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са отвън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и употребява. Разгласяването й би нарушило освен независимостта на правосъдната власт, само че и правата на жителите, които тя по Конституция е призвана да брани.
С оглед горното явяването на основния прокурор във Временната комисия с по този начин контури предмет би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България.
Прокуратурата на Република България постоянно е изпълнявала и ще извършва отговорностите, предоставени ѝ от Конституцията и законите на страната. Главният прокурор удостоверява готовността си за съдействие с Народното събрание като висш орган на държавната власт, който показва волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделянето на управляващите не е спънка за взаимоотношение и в съгласие действие в границите на конституционно открития баланс.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ