Главният прокурор даде да се разбере, че няма да приеме

Главният прокурор даде да се разбере, че няма да одобри политически диктат
Търгуването на прокуратурата е рисков казус, то заплашва стабилността на страната и слага в риск обществото ни, съобщи основният прокурор Иван Гешев в преднамерено изказване в края на предходната седмица. Гешев сподели това, което мнозина политици премълчават, въпреки в правосъдната система, а и срeд обществото, от дълго време да се приказва за скрити и очевидни сделки сред партиите, за кавга с независимостта на държавното обвиняване. 

Понятието „ търгуване на прокуратурата “ не е оригиналност за България. И не за първи път тази институция се употребява като разменна монета в разногласия сред политически сили и техните водачи. Нима не беше по този начин при закриването на профилираните съд и прокуратура? Тогава изчегъртването на профилираното правораздаване бе сложено като изискване пред политическите партии за присъединяване в постоянно държавно управление и в ръководството на страната.

В случая, политическата търговия, за която приказва Гешев, надалеч надвишава границите на държавното обвиняване. Не се вмества и в границите на, меко казано, противоречивия закон „ Зарков “, избран кой знае за какво от медиите като „ закон за следствие на основния прокурор “. Защото законодателните промени надалеч не засягат единствено държавните обвинители и основния прокурор измежду тях, а цялата правосъдна власт като я слагат под зависимостта на изпълнителната и законодателната управляващи. Нещо безусловно неприемливо, най-малко съгласно настоящата Конституция. Точно поради тези антидемократични правила, стоящи в основата на така наречен закон „ Зарков “, проектопромените срещат гневна рецензия и от съдиите от Върховния касационен съд и от кадровиците на Темида, даже от адвокатурата. Търговията не е просто с прокуратурата, даже освен със съда, а изобщо с главния закон, а оттова с бъдещия път на страната като демократична република. 

Гешев демонстрира недвусмислено, че прокуратурата като част от правосъдната власт, не може да одобри непознат диктат. Това наподобява и много друго по отношение на позицията, която водачът на ГЕРБ Бойко Борисов зае преди десетина дни, когато се разгласи за неотложно приемане на измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт или така наречен закон „ Зарков “, тъй като му омръзнало да го привикват в едно посолство. Дали от ГЕРБ са се примирили с натиска или в действителност не вкарват в капан „ безконечните “ радетели за правосъдна промяна от „ Демократична България “, а към този момент и от „ Продължаваме промяната “. Ясно е, законодателните оферти сигурно ще стигнат до Конституционния съд, който занапред има учредения за анулация на доста от текстовете поради несъгласие с главния закон. Така, каквото и да се одобри по предложение на служебния правосъден министър, то е доста евентуално да бъде зачеркнато. Дали обаче сходна игра – приемане „ напук “ на изначално противоконституционно законодателство, ще донесе алена политическа точка, на която и да било политическа партия или коалиция, е повече от подозрително. Дори е неуместно, тъй като всичко ще е за сметка на страната.

Отново ще се окажем в изходна позиция в демократизирането на законодателството ни. Ще се окаже, че законотворците ни не стопират да се упражняват, преследвайки персонална и партийна полза, че с политическата си уродливост злепоставяме сътрудниците си на фона на вложените от тях старания за превръщането страната ни в същински европейска и правова. Дори ги компрометираме, поставяйки ги в обстановка, че не са разбрали какъв тъкмо закон поддържат или пък лековерно са били подведени. Корупцията ще продължи да мачка обществото, ще се използва и от деклариралите се като нейни отявлени врагове, а примането на еврото и Шенген ще останат неосъществени стратегически цели.

Кой би опровергал казаното от Гешев, че приемането на сходно законодателство на база политически пазарлъци на мрачно с цената на тежки идеологически и кардинални взаимни отстъпки е рисково, тъй като точно конституционните правила са вододелът сред демократичната страна и едноличната власт, водеща към политически репресии и ограничение правата на жителите, които познаваме от историята.  

С изказването си Гешев насочва и обръщение за размисъл към бъдещите български депутати. Дали България може да не изпада за следващ път в обстановка, в която няма печеливши, а губещите са всички? Дали може страната да не бъде тласкана и към конституционна рецесия, наред с политическата, икономическата, обществената и прочие Дали е можело от дълго време да бъде признат закон за надзор над основния прокурор, подобаващ на българското и европейското право? И за какво още веднъж, „ както постоянно “, сметката за нечий политически нарцисизъм би трябвало да заплащат всички жители. 

Думите на обвинител №1 прозвучаха и като настойчив зов към всички, от които зависи бъдещето на България – за повече разсъдък, морал, национализъм и отговорност. Факт е, че бе отправено и ясно предизвестие към политиците. Очевидно Гешев има концепция какво ще последва, в случай че думите му останат неразбрани. За този основен прокурор е известно, че държи на казаното. Видя се и в събота, когато в София не бе позволено провеждането на „ Луковмарш “ - нещо, за което седмица по-рано Иван Гешев бе поел ангажимент пред представители на еврейската общественост от България и света. И това се случи, тъй като институциите, в лицето на прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и общината, бяха дружно и демонстрираха, че могат да си сътрудничат. Очевидно, когато има воля, има и метод.