Провал с болка за акционерите: Защо Мъск не трябва да оставя бизнеса заради политиката
Главният изпълнителен шеф на Tesla Илон Мъск безспорно е талантлив.
Но неспособността му да се учи от грешките на другите е явна, стартира коментара си за Yahoo Finance колумнистът Рик Нюман, публицист и създател на четири книги, измежду които Rebounders: How Winners Pivot from Setback to Success.
Враждата му с с президента Тръмп се разпали с нова мощ, откакто републиканецът подписа голям пакет от ограничения за понижаване на налозите, против които милиардерът възрази и заплаши, че ще сътвори нова политическа партия, в случай че Конгресът одобри законопроекта – опасност, която беше подценена.
Мъск се опълчва на законопроекта, тъй като той ще усили така и така чудовищния държавен дълг с най-малко 4 трилиона $ и тъй като ощетява процъфтяващи браншове като зелената сила, като в същото време подтиква наследени браншове като изкопаемите горива.
Мъск твърди, че републиканците и демократите в действителност съставляват „ единна партия “ - изобразена в един мийм като двуглава змия, която споделя общия грях на непрекъснатото помпане на държавния дълг.
America Party, която Мъск възнамерява да сътвори, ще бъде центристка, а главната ѝ задача ще е да върне финансите на страната в устойчиво положение.
Самоопределящите се като самостоятелни съставляват 43% от гласоподавателите в Съединени американски щати, което е най-високият дял в изследванията на Gallup от 1988 година Това отразява възходящото омерзение и от двете одобрени партии.
Като цяло Мъск е прав, че и двете са отговорни за финансово безразсъдното понижаване на налозите и увеличение на разноските, като разчитат на от ден на ден пари назаем.
Огорчените самостоятелни и центристи са заветните „ колебаещи се гласоподаватели “, които в този момент дефинират резултата от съвсем всички избори, както и от други щатски и локални съревнования, добавя Нюман.
Мъск обаче рано или късно ще научи това, което знаят и доста други изнервени центристи: Създаване на значима трета партия в Съединени американски щати е съвсем невероятно.
Тери Хейнс от изследователската компания Pangaea Policy назовава предлагането на Мъск „ съвсем сигурен несполучлив политически ход, който наподобява на нещо приблизително сред малък суетлив план и припадък на яд, при който се събират играчките и се прибират у дома “.
В съвременността има богата история на несполучливи опити за основаване на центристки трети партии.
Рос Перо се опита да го направи през 90-те години и въпреки да провокира прочут популистки звук, не съумя да завоюва нито един глас на изборите в две президентски акции. Опитите за основаване на трети партии през последните три десетилетия включват Реформаторската, Либертарианската, Зелената и Конституционната партия, както и „ Без етикети “ и доста по-малко известни партии.
Мъск е може би най-големият специалист по започващи компании в света, тъй че може би счита, че ще успее там, където другите са се провалили. Той обаче смяташе още, че DOGE ще рационализира свястно държавното управление, откакто десетки предходни опити се провалиха.
DOGE се сблъска с неподвижния обект на политическата опозиция на Beltway и се провали в границите на шест месеца. Покрай това другарството на Мъск с Тръмп се вкисна, като в този момент двете великански егота са във война на тролене, продължава анализът на журналиста.
Американската система на ръководство просто не оставя доста място за изява на трета партия.
Както наскоро изясни Washington Post, системата на изборната гилдия, при която спечелилият взима всичко, е склонна да потиска напъните на дребните партии, а в Америка няма традиция за многопартийни обединения, каквато има в доста парламентарни системи.
Освен това съществуват комплицирани правила за присъединяване в изборите във всеки щат, които мощно облагодетелстват двете одобрени партии.
Илон Мъск също по този начин е персонално неизвестен, с удобен рейтинг от към 37% и неподходящ от към 55%. Негативните отзиви за него набъбнаха, откакто стана консултант на Тръмп в Белия дом, а чистият му рейтинг на утвърждение (-18 %) е с към 11 пункта по-лош от този на президента. Центристката идеология, която пропагандира, евентуално е доста по-популярна от самия Мъск.
Дори и без трета партия обаче милиардерът би могъл да упражнява голямо политическо въздействие - както към този момент направи като най-хубав другар на Тръмп за няколко опияняващи месеца.
Следващата стъпка е да бъде основател на дневния ред, а не богат донор, който финансира нечий различен дневен ред. И към този момент има модел по какъв начин да се направи това, задвижван от други бизнес титани, които са по-търпеливи и политически съобразителни от импулсивния Мъск, добавя Нюман.
Братята Кох, Дейвид и Чарлз, сътвориха една от най-влиятелните организации в американската политика, като действаха най-вече в границите на Републиканската партия.
Парите от фамилния конгломерат финансираха добре проведена мрежа, насърчаваща лимитираното държавно управление и свободните пазари, която оказа помощ за завладяването на Конгреса от The Tea Party през 2010 година и е мощно авторитетна и до през днешния ден. Критиците на огромните пари укоряват мрежата на Кох, че купува политически резултати благодарение на благосъстоянието си, само че тя е модел за това, което Илин Мъск наподобява се пробва да направи.
Други огромни донори са употребявали благосъстоянието си, с цел да изградят дълбоки равнища на въздействие в откритите политически партии. Някои от най-ефективните донори на републиканците включват банковия правоприемник Тимъти Мелън, казино магната Мириам Аделсън (и починалия ѝ брачен партньор Шелдън), наследника на бирата Schlitz Ричард Юхлейн и милиардера от хедж фонда Кен Грифин.
Демократите настояват, че имат по-малко спонсори, само че въпреки всичко се радват на великодушната поддръжка на съоснователя на Фейсбук Дъстин Московиц, капиталиста на рисков капитал Рийд Хофман и обичания изверг на всички консерватори – пионерът на хедж фондове Джордж Сорос.
Дори Майкъл Блумбърг, финансовият милиардер, който изкара част от трите си мандата като кмет на Ню Йорк като самостоятелен, прави дарения съвсем напълно за дела на демократите. През 2018 година той мина от самостоятелен към демократ, най-вероятно тъй като планираше да се кандидатира за президент и знаеше, че като самостоятелен няма да има късмет.
Ако Мъск има съществени планове да бъде авторитетен глас в американската политика през идващите години, най-добре би било първо да се посвети на половин дузината ръководени от него компании, в които акционерите, чиновниците и клиентите считат, че политическите му случки са мъчително разпръскване. Бизнесът е това, което той прави най-добре, и това би трябвало да е преди всичко.
Тогава Мъск би могъл да сътвори политическа интервенция в жанр Кох със съидейници - технолиберали, които да открият съществени правила и да наемат „ политически акули “, които да ги трансфорат в действителност.
Той към този момент има комитет за политическо деяние, наименуван America PAC, който служеше основно като средство за финансиране на Тръмп, когато беше най-големият му донор в конкуренцията през 2024 година PAC наподобява не работи в последно време, само че това е насочна точка за нова организация, която да разпространява желаните от Мъск политики.
Парите обаче не са задоволителни. От значително значение е постигането на обща идея със съидейници. При всичките си милиарди Мъск ще има потребност от деятели и търговци, които знаят по какъв начин да работят със системата във всеки щат, регион или окръг, където желае да промени нещо.
Той би могъл да купи огромна част от този опит, само че това може да сложи на тестване търпението на Мъск, защото единствено с пари не се печелят избори, а построяването на добре ръководена политическа машина може да отнеме години.
Мъск е намеквал, че ще се насочи в тази посока.
Той декларира, че през 2026 година ще наклони някои надпревари за Конгреса, като употребява „ извънредно съсредоточена мощ на тъкмо несъмнено място на бойното поле “. Това допуска да избере шепа настоящи членове на Камарата на представителите или Сената, които се надява да победи, да откри кандидати, способни да ги победят на първоначални или общи избори, да ги финансира и да им обезпечи нужната поддръжка за изборния развой.
Голяма част от тази инфраструктура към този момент съществува - в Републиканската и Демократическата партия. Мъск би могъл да се възползва от нея, претендент по претендент, без да хаби запаси за цяла нова партия, която евентуално ще се провали.
Милиардерът може и да мисли, че би трябвало еднолично да стане пионер на всяка иновация, която го интересува, само че от време на време е нужно да употребява указания, с цел да приложи целия си опит на процедура в терена на политиката, добавя Нюман.
Но неспособността му да се учи от грешките на другите е явна, стартира коментара си за Yahoo Finance колумнистът Рик Нюман, публицист и създател на четири книги, измежду които Rebounders: How Winners Pivot from Setback to Success.
Враждата му с с президента Тръмп се разпали с нова мощ, откакто републиканецът подписа голям пакет от ограничения за понижаване на налозите, против които милиардерът възрази и заплаши, че ще сътвори нова политическа партия, в случай че Конгресът одобри законопроекта – опасност, която беше подценена.
Мъск се опълчва на законопроекта, тъй като той ще усили така и така чудовищния държавен дълг с най-малко 4 трилиона $ и тъй като ощетява процъфтяващи браншове като зелената сила, като в същото време подтиква наследени браншове като изкопаемите горива.
Мъск твърди, че републиканците и демократите в действителност съставляват „ единна партия “ - изобразена в един мийм като двуглава змия, която споделя общия грях на непрекъснатото помпане на държавния дълг.
America Party, която Мъск възнамерява да сътвори, ще бъде центристка, а главната ѝ задача ще е да върне финансите на страната в устойчиво положение.
Самоопределящите се като самостоятелни съставляват 43% от гласоподавателите в Съединени американски щати, което е най-високият дял в изследванията на Gallup от 1988 година Това отразява възходящото омерзение и от двете одобрени партии.
Като цяло Мъск е прав, че и двете са отговорни за финансово безразсъдното понижаване на налозите и увеличение на разноските, като разчитат на от ден на ден пари назаем.
Огорчените самостоятелни и центристи са заветните „ колебаещи се гласоподаватели “, които в този момент дефинират резултата от съвсем всички избори, както и от други щатски и локални съревнования, добавя Нюман.
Мъск обаче рано или късно ще научи това, което знаят и доста други изнервени центристи: Създаване на значима трета партия в Съединени американски щати е съвсем невероятно.
Тери Хейнс от изследователската компания Pangaea Policy назовава предлагането на Мъск „ съвсем сигурен несполучлив политически ход, който наподобява на нещо приблизително сред малък суетлив план и припадък на яд, при който се събират играчките и се прибират у дома “.
В съвременността има богата история на несполучливи опити за основаване на центристки трети партии.
Рос Перо се опита да го направи през 90-те години и въпреки да провокира прочут популистки звук, не съумя да завоюва нито един глас на изборите в две президентски акции. Опитите за основаване на трети партии през последните три десетилетия включват Реформаторската, Либертарианската, Зелената и Конституционната партия, както и „ Без етикети “ и доста по-малко известни партии.
Мъск е може би най-големият специалист по започващи компании в света, тъй че може би счита, че ще успее там, където другите са се провалили. Той обаче смяташе още, че DOGE ще рационализира свястно държавното управление, откакто десетки предходни опити се провалиха.
DOGE се сблъска с неподвижния обект на политическата опозиция на Beltway и се провали в границите на шест месеца. Покрай това другарството на Мъск с Тръмп се вкисна, като в този момент двете великански егота са във война на тролене, продължава анализът на журналиста.
Американската система на ръководство просто не оставя доста място за изява на трета партия.
Както наскоро изясни Washington Post, системата на изборната гилдия, при която спечелилият взима всичко, е склонна да потиска напъните на дребните партии, а в Америка няма традиция за многопартийни обединения, каквато има в доста парламентарни системи.
Освен това съществуват комплицирани правила за присъединяване в изборите във всеки щат, които мощно облагодетелстват двете одобрени партии.
Илон Мъск също по този начин е персонално неизвестен, с удобен рейтинг от към 37% и неподходящ от към 55%. Негативните отзиви за него набъбнаха, откакто стана консултант на Тръмп в Белия дом, а чистият му рейтинг на утвърждение (-18 %) е с към 11 пункта по-лош от този на президента. Центристката идеология, която пропагандира, евентуално е доста по-популярна от самия Мъск.
Дори и без трета партия обаче милиардерът би могъл да упражнява голямо политическо въздействие - както към този момент направи като най-хубав другар на Тръмп за няколко опияняващи месеца.
Следващата стъпка е да бъде основател на дневния ред, а не богат донор, който финансира нечий различен дневен ред. И към този момент има модел по какъв начин да се направи това, задвижван от други бизнес титани, които са по-търпеливи и политически съобразителни от импулсивния Мъск, добавя Нюман.
Братята Кох, Дейвид и Чарлз, сътвориха една от най-влиятелните организации в американската политика, като действаха най-вече в границите на Републиканската партия.
Парите от фамилния конгломерат финансираха добре проведена мрежа, насърчаваща лимитираното държавно управление и свободните пазари, която оказа помощ за завладяването на Конгреса от The Tea Party през 2010 година и е мощно авторитетна и до през днешния ден. Критиците на огромните пари укоряват мрежата на Кох, че купува политически резултати благодарение на благосъстоянието си, само че тя е модел за това, което Илин Мъск наподобява се пробва да направи.
Други огромни донори са употребявали благосъстоянието си, с цел да изградят дълбоки равнища на въздействие в откритите политически партии. Някои от най-ефективните донори на републиканците включват банковия правоприемник Тимъти Мелън, казино магната Мириам Аделсън (и починалия ѝ брачен партньор Шелдън), наследника на бирата Schlitz Ричард Юхлейн и милиардера от хедж фонда Кен Грифин.
Демократите настояват, че имат по-малко спонсори, само че въпреки всичко се радват на великодушната поддръжка на съоснователя на Фейсбук Дъстин Московиц, капиталиста на рисков капитал Рийд Хофман и обичания изверг на всички консерватори – пионерът на хедж фондове Джордж Сорос.
Дори Майкъл Блумбърг, финансовият милиардер, който изкара част от трите си мандата като кмет на Ню Йорк като самостоятелен, прави дарения съвсем напълно за дела на демократите. През 2018 година той мина от самостоятелен към демократ, най-вероятно тъй като планираше да се кандидатира за президент и знаеше, че като самостоятелен няма да има късмет.
Ако Мъск има съществени планове да бъде авторитетен глас в американската политика през идващите години, най-добре би било първо да се посвети на половин дузината ръководени от него компании, в които акционерите, чиновниците и клиентите считат, че политическите му случки са мъчително разпръскване. Бизнесът е това, което той прави най-добре, и това би трябвало да е преди всичко.
Тогава Мъск би могъл да сътвори политическа интервенция в жанр Кох със съидейници - технолиберали, които да открият съществени правила и да наемат „ политически акули “, които да ги трансфорат в действителност.
Той към този момент има комитет за политическо деяние, наименуван America PAC, който служеше основно като средство за финансиране на Тръмп, когато беше най-големият му донор в конкуренцията през 2024 година PAC наподобява не работи в последно време, само че това е насочна точка за нова организация, която да разпространява желаните от Мъск политики.
Парите обаче не са задоволителни. От значително значение е постигането на обща идея със съидейници. При всичките си милиарди Мъск ще има потребност от деятели и търговци, които знаят по какъв начин да работят със системата във всеки щат, регион или окръг, където желае да промени нещо.
Той би могъл да купи огромна част от този опит, само че това може да сложи на тестване търпението на Мъск, защото единствено с пари не се печелят избори, а построяването на добре ръководена политическа машина може да отнеме години.
Мъск е намеквал, че ще се насочи в тази посока.
Той декларира, че през 2026 година ще наклони някои надпревари за Конгреса, като употребява „ извънредно съсредоточена мощ на тъкмо несъмнено място на бойното поле “. Това допуска да избере шепа настоящи членове на Камарата на представителите или Сената, които се надява да победи, да откри кандидати, способни да ги победят на първоначални или общи избори, да ги финансира и да им обезпечи нужната поддръжка за изборния развой.
Голяма част от тази инфраструктура към този момент съществува - в Републиканската и Демократическата партия. Мъск би могъл да се възползва от нея, претендент по претендент, без да хаби запаси за цяла нова партия, която евентуално ще се провали.
Милиардерът може и да мисли, че би трябвало еднолично да стане пионер на всяка иновация, която го интересува, само че от време на време е нужно да употребява указания, с цел да приложи целия си опит на процедура в терена на политиката, добавя Нюман.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ