Крум Зарков дава главния прокурор на Конституционния съд
Главният прокурор има ли право да държи цялата държава на каишка?
Най-после се откри един млад правист, който с десетина фрази постави всички по-възрастни правосъдни реформатори в дребния си джоб. Става дума за служебния министър на правосъдието Крум Зарков, пише .
В изявление за БНР министър Зарков съвсем отговорно съобщи, че до началото на септември екипът му ще приготви искане до Конституционния съд, посветено на една единствена тематика: дали главният прокурор има право да държи цялата държава на каишка под предлог, че главният закон му давал право да реализира цялостен контрол за правда?
"... Много значим е въпросът по отношение на правомощията на главния прокурор и конституционната рамка, в която той оперира. Тук има неща, които могат да се създадат и без парламент ", съобщи пред БНР Зарков.
Чрез друго разширено тълкувание на този контрол за правда, прокуратурата на практика има опция да сложи под собствен контрол или най-малко под някаква форма на страх цялата държавна администрация и изпълнителната власт, включително и министрите. Ако Конституционният съд веднъж постави рамки на това пълномощие, това ще е доста значимо за последващите диспути.
Конституцията разрешава ли на прокуратурата да ревизира безусловно всяка администрация - от ВиК до размера на пешеходната пътека, или има различен доста по-ограничен смисъл, обвързван с наказателното произвеждане? Това е въпрос, който е належащо да бъде разискван ", съобщи в ефира на БНТ Крум Зарков и напълно отговорно даде обещание въпросното запитване да бъде готово и представено на останалите министри още в началото на септември.
Ако съдим по 30-годишната практика на Конституционния съд (КС) по каузи, засягащи пълномощията, възнагражденията, отпуските и привилегиите на съдиите и прокурорите, занапред е ясно, че Крум Зарков ще загуби сражението в Конституционен съд.
Примерите в това отношение са извънредно значими, защото войната за оцеляване и възпроизвеждане на висшата правосъдна номенклатура и на " белите якички " измежду магистратите се води от 11 ноември 1989 година. И то не в преносния смисъл, а напълно безусловно.
Ще онагледим този парадокс с два-три образеца, тъй като за повече ще ни трябват... най-малко две-три години крепко писане и още по-яко четене.
В член 128. от главния закон недвусмислено е казано: " Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. "
След исторически битки, почнали през 1991 година и завършили през 2009-2010 година, мечтата на 7-8 генерации политици, прокурори и полицейски началници най-сетне се сбъдва -
Националната следствена работа (НСлС) е ликвидирана като самостоятелна структура и става част от прокуратура.
Формално, цитираната конституционна разпоредба не е нарушена, тъй като въпреки и в лоното на държавното обвиняване, следствието си съществува. По създание обаче това въобще не е по този начин.
Първо - Национална следствена служба си е конструкция сама за себе си и няма нищо общо с някогашните окръжни следствия, които са най-обикновени отдели в окръжните прокуратури.
Второ - нито Националната следствена работа, нито някогашните окръжни следствия са независими органи по смисъла на закона. Тоест - те не са юридически лица, нямат деловодства, нямат финансови и счетоводни отдели, нямат кадровици, нямат печати, нямат и материално виновни лица.
И трето - така наречен директор на т. нар. Национална следствена работа се води заместник-главен прокурор по следствието, само че до момента никой не го е чул да разяснява какъвто и да е проблем или да каже какво мисли за правосъдната промяна, тъй като... главния прокурор не му позволява. Или най-малко по този начин излиза на практика.
Казано с две думи - практическото ликвидиране на следствените органи си е чиста проба погазване на конституцията.
Но от 2010 година, когато това стана факт, до момента никой зъб не е обелил по въпроса. Включително и днешният смел герой против статуквото и задкулисието Росен Плевнелиев, който по това време го играеше президент.
Другият образец е посветен на Върховни касационен съд. Разпоредбата на Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на основния закон на страната е безапелационна: " До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, техните пълномощия по член 130, алинея 3 и член 147, алинея 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България ".
На пръв взор тази наредба няма общо с днешната ни тематика, само че... само на пръв взор. Според различен текст от главния закон, нито един човек
няма право да бъде избиран два пъти за главен прокурор или за ръководител
на едно от двете висши съдилища. Един единствен мандат и туй то. Е, с едно доста значимо и даже неповторимо за българския преход изключение. То се споделя Иван Григоров (лека му пръст), който през интервала 1992-1994 година беше председател на Върховния съд, през интервала 1994-2000 година беше член на Конституционния съд, а през интервала 2000-2007 година беше... председател на Върховния касационен съд. Отново никаква реакция...
Третият образец е " очеизваждащ ", както обича да казва новата администрация, препитаваща се от битката със задкулисието
от името и за сметка на гражданското общество.
В член 126 от конституцията има две алинеи.
Първата гласи следното: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Според всички вероятни речници и учебници, словосъчетанието " е в сходство " значи единствено едно - тъждественост. Тоест - структурата на прокуратурата е идентична с тази на съдилища. Това значи, че в случай че имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши съдилища, не е задоволително да имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури.
Нужно е и още нещо, на което - до избирането на Цацаров за главен прокурор - никой в никакъв случай не бе обръщал внимание: всички 200 съдилища са независими юридически лица.
Поради тази причина председателите на ВКС и на ВАС са административни ръководители само на своите си съдилища и нямат никакво право да санкционират, командироват или предложат за уволняване даже младши арбитър от Н-ския районен съд. Докато в системата на държавното обвиняване е тъкмо противоположното: всичко зависи единствено и само от Главния и каже ли Той нещо - думата му на две не става при никакви условия.
А за какво намесихме тук Цацаров, откакто устройственото нарушение на конституцията е бетонирано още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година? Ами той просто... бетонира това нарушаване посредством преднамерено решение на Конституционния съд: словосъчетанието " в сходство... " не предполагало огледална тъждественост, а подканвало към подобие, към единение в многообразието.
Така че разпоредбата на чл.126, ал.2 от конституцията е призвана да придаде човешки облик на единоначалието и казармената дисциплинираност в държавното обвиняване, само че по-скоро позволява на главните прокурори да се държат... съгласно зависи. Съдете сами: " Главният прокурор осъществява контрол за правда и методическо управление върху дейността на всички прокурори ".
Ако Крум Зарков визира тази наредба, казусът не е в нея. Нищо рисково няма и в следващия конституционен текст - член 127, който гласи:
" Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане;
2. може да прави разследване;
3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер;
4. упражнява контрол при изпълнение на наказателните и други насилствени мерки;
5. подхваща дейности за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи ".
Тези разпореждания са значими, тъй като тъкмо те позволяват на главния прокурор да си разиграва коня, както и когато сметне за належащо.
Схемата е тотално противозаконна, само че номерът минава към този момент 20 години.
Става дума за прословутата предварителна инспекция. През 2003 година тя беше изхвърлена от Наказателнопроцесуалния кодекс, само че остана да съществува в Закона за правосъдната власт. И през днешния ден всичко живо образува инспекции по Закон за съдебната власт, върху които главният прокурор осъществява контрол за правда. Тоест - в случай че желае оказва помощ, в случай че желае - вреди.
Тази процедура е напълно противозаконна, тъй като Закон за съдебната власт е организационен закон и в йерархията на нормативните актове стои най-малко две равнища под Наказателно-процесуален кодекс. Тоест - в случай че в Наказателно-процесуален кодекс едно нещо го няма, то не би трябвало да съществува и в Закон за съдебната власт.
Практиката обаче е потресаваща. Всяка година прокуратурата образува
десетки хиляди инспекции по член 145 от Закон за съдебната власт,
в хода на които си разрешава да прави арести, конфискации и запори, да ползва специфични разследващи средства и какво ли не още.
След три-четири месеца нещата завършват от самосебе си, най-малко 90% от инспекциите не прерастват в досъдебни производства, а съответно събраната информация просто... потъва вдън земя.
Така че би било прелестно, в случай че служебният министър Крум Зарков успее да убеди Конституционния съд, че на главния прокурор трябва да му бъде нахлузен намордник. Още по-прекрасно обаче би било, в случай че поразшири малко питането си и изиска Конституционен съд да разгласи всички разпоредби на скандалния чл.145 от Закон за съдебната власт за противоконституционен. Защото там е заровено кучето...
Най-после се откри един млад правист, който с десетина фрази постави всички по-възрастни правосъдни реформатори в дребния си джоб. Става дума за служебния министър на правосъдието Крум Зарков, пише .
В изявление за БНР министър Зарков съвсем отговорно съобщи, че до началото на септември екипът му ще приготви искане до Конституционния съд, посветено на една единствена тематика: дали главният прокурор има право да държи цялата държава на каишка под предлог, че главният закон му давал право да реализира цялостен контрол за правда?
"... Много значим е въпросът по отношение на правомощията на главния прокурор и конституционната рамка, в която той оперира. Тук има неща, които могат да се създадат и без парламент ", съобщи пред БНР Зарков.
Чрез друго разширено тълкувание на този контрол за правда, прокуратурата на практика има опция да сложи под собствен контрол или най-малко под някаква форма на страх цялата държавна администрация и изпълнителната власт, включително и министрите. Ако Конституционният съд веднъж постави рамки на това пълномощие, това ще е доста значимо за последващите диспути.
Конституцията разрешава ли на прокуратурата да ревизира безусловно всяка администрация - от ВиК до размера на пешеходната пътека, или има различен доста по-ограничен смисъл, обвързван с наказателното произвеждане? Това е въпрос, който е належащо да бъде разискван ", съобщи в ефира на БНТ Крум Зарков и напълно отговорно даде обещание въпросното запитване да бъде готово и представено на останалите министри още в началото на септември.
Ако съдим по 30-годишната практика на Конституционния съд (КС) по каузи, засягащи пълномощията, възнагражденията, отпуските и привилегиите на съдиите и прокурорите, занапред е ясно, че Крум Зарков ще загуби сражението в Конституционен съд.
Примерите в това отношение са извънредно значими, защото войната за оцеляване и възпроизвеждане на висшата правосъдна номенклатура и на " белите якички " измежду магистратите се води от 11 ноември 1989 година. И то не в преносния смисъл, а напълно безусловно.
Ще онагледим този парадокс с два-три образеца, тъй като за повече ще ни трябват... най-малко две-три години крепко писане и още по-яко четене.
В член 128. от главния закон недвусмислено е казано: " Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. "
След исторически битки, почнали през 1991 година и завършили през 2009-2010 година, мечтата на 7-8 генерации политици, прокурори и полицейски началници най-сетне се сбъдва -
Националната следствена работа (НСлС) е ликвидирана като самостоятелна структура и става част от прокуратура.
Формално, цитираната конституционна разпоредба не е нарушена, тъй като въпреки и в лоното на държавното обвиняване, следствието си съществува. По създание обаче това въобще не е по този начин.
Първо - Национална следствена служба си е конструкция сама за себе си и няма нищо общо с някогашните окръжни следствия, които са най-обикновени отдели в окръжните прокуратури.
Второ - нито Националната следствена работа, нито някогашните окръжни следствия са независими органи по смисъла на закона. Тоест - те не са юридически лица, нямат деловодства, нямат финансови и счетоводни отдели, нямат кадровици, нямат печати, нямат и материално виновни лица.
И трето - така наречен директор на т. нар. Национална следствена работа се води заместник-главен прокурор по следствието, само че до момента никой не го е чул да разяснява какъвто и да е проблем или да каже какво мисли за правосъдната промяна, тъй като... главния прокурор не му позволява. Или най-малко по този начин излиза на практика.
Казано с две думи - практическото ликвидиране на следствените органи си е чиста проба погазване на конституцията.
Но от 2010 година, когато това стана факт, до момента никой зъб не е обелил по въпроса. Включително и днешният смел герой против статуквото и задкулисието Росен Плевнелиев, който по това време го играеше президент.
Другият образец е посветен на Върховни касационен съд. Разпоредбата на Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на основния закон на страната е безапелационна: " До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, техните пълномощия по член 130, алинея 3 и член 147, алинея 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България ".
На пръв взор тази наредба няма общо с днешната ни тематика, само че... само на пръв взор. Според различен текст от главния закон, нито един човек
няма право да бъде избиран два пъти за главен прокурор или за ръководител
на едно от двете висши съдилища. Един единствен мандат и туй то. Е, с едно доста значимо и даже неповторимо за българския преход изключение. То се споделя Иван Григоров (лека му пръст), който през интервала 1992-1994 година беше председател на Върховния съд, през интервала 1994-2000 година беше член на Конституционния съд, а през интервала 2000-2007 година беше... председател на Върховния касационен съд. Отново никаква реакция...
Третият образец е " очеизваждащ ", както обича да казва новата администрация, препитаваща се от битката със задкулисието
от името и за сметка на гражданското общество.
В член 126 от конституцията има две алинеи.
Първата гласи следното: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Според всички вероятни речници и учебници, словосъчетанието " е в сходство " значи единствено едно - тъждественост. Тоест - структурата на прокуратурата е идентична с тази на съдилища. Това значи, че в случай че имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши съдилища, не е задоволително да имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури.
Нужно е и още нещо, на което - до избирането на Цацаров за главен прокурор - никой в никакъв случай не бе обръщал внимание: всички 200 съдилища са независими юридически лица.
Поради тази причина председателите на ВКС и на ВАС са административни ръководители само на своите си съдилища и нямат никакво право да санкционират, командироват или предложат за уволняване даже младши арбитър от Н-ския районен съд. Докато в системата на държавното обвиняване е тъкмо противоположното: всичко зависи единствено и само от Главния и каже ли Той нещо - думата му на две не става при никакви условия.
А за какво намесихме тук Цацаров, откакто устройственото нарушение на конституцията е бетонирано още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година? Ами той просто... бетонира това нарушаване посредством преднамерено решение на Конституционния съд: словосъчетанието " в сходство... " не предполагало огледална тъждественост, а подканвало към подобие, към единение в многообразието.
Така че разпоредбата на чл.126, ал.2 от конституцията е призвана да придаде човешки облик на единоначалието и казармената дисциплинираност в държавното обвиняване, само че по-скоро позволява на главните прокурори да се държат... съгласно зависи. Съдете сами: " Главният прокурор осъществява контрол за правда и методическо управление върху дейността на всички прокурори ".
Ако Крум Зарков визира тази наредба, казусът не е в нея. Нищо рисково няма и в следващия конституционен текст - член 127, който гласи:
" Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане;
2. може да прави разследване;
3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер;
4. упражнява контрол при изпълнение на наказателните и други насилствени мерки;
5. подхваща дейности за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи ".
Тези разпореждания са значими, тъй като тъкмо те позволяват на главния прокурор да си разиграва коня, както и когато сметне за належащо.
Схемата е тотално противозаконна, само че номерът минава към този момент 20 години.
Става дума за прословутата предварителна инспекция. През 2003 година тя беше изхвърлена от Наказателнопроцесуалния кодекс, само че остана да съществува в Закона за правосъдната власт. И през днешния ден всичко живо образува инспекции по Закон за съдебната власт, върху които главният прокурор осъществява контрол за правда. Тоест - в случай че желае оказва помощ, в случай че желае - вреди.
Тази процедура е напълно противозаконна, тъй като Закон за съдебната власт е организационен закон и в йерархията на нормативните актове стои най-малко две равнища под Наказателно-процесуален кодекс. Тоест - в случай че в Наказателно-процесуален кодекс едно нещо го няма, то не би трябвало да съществува и в Закон за съдебната власт.
Практиката обаче е потресаваща. Всяка година прокуратурата образува
десетки хиляди инспекции по член 145 от Закон за съдебната власт,
в хода на които си разрешава да прави арести, конфискации и запори, да ползва специфични разследващи средства и какво ли не още.
След три-четири месеца нещата завършват от самосебе си, най-малко 90% от инспекциите не прерастват в досъдебни производства, а съответно събраната информация просто... потъва вдън земя.
Така че би било прелестно, в случай че служебният министър Крум Зарков успее да убеди Конституционния съд, че на главния прокурор трябва да му бъде нахлузен намордник. Още по-прекрасно обаче би било, в случай че поразшири малко питането си и изиска Конституционен съд да разгласи всички разпоредби на скандалния чл.145 от Закон за съдебната власт за противоконституционен. Защото там е заровено кучето...
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ