Главната ни цел е да бъдем домакин на световната среща

Главната ни цел е да бъдем хазаин на международната среща за климата COP26 през 2024 година, когато ще бъде ред на европейска страна да посрещне политическия, бизнес и публичен хайлайф на света, разяснява вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на събитие за публицисти " Пишем за климата ". Това ще е най-голямото събитие в България, такова равнище на политически международни водачи едновременно България не е посрещала, добави той. Това е поръчител, че ще приказваме интензивно по тематиката, която ще бъде на дневен ред за цялото ни общество и за всеки от нас, акцентира министърът. България е доста подобаваща като претендент, тъй като е страната с най-голямо или с 48% понижение на излъчванията по отношение на 1988-1990, затворихме стопански производства, които бяха стопански нерентабилни. Всъщност увеличихме нашия БВП, намаляването на излъчванията не значи наложително обедняване, противоположното когато отстраняваме неефективни производства ще ставаме по-богати, сподели още Сандов. Имаме положително ръководство на горите, възобновяване на влажни зони, извънредно време е да използваме естествените способи за адаптиране към климатичните промени. Важната роля на акомодацията посочи и Георги Стефанов, шеф на кабинета на вицепремиера по климатичните политики. Емисиите понижават, само че и популацията понижава. Лошата вест е, че концентрациите на въглероден диоксид и метан се усилват. Данните демонстрират, че интензивността на преваляванията нараства, само че пък са намалели с 50%. От десетилетия не са валяли такива количества дъждове в региона на Петрохан. Такива изключителни обстановки ще се случват по-често, само че страната при последния ремонт преди години на Петрохан не е планувал такава смяна на инфраструктурата, създаване на водостоци и други уреди, проблем са също и сечищата, точно изсичането на гората основава опция за по-голямо злополучие и сриване на кални маси и дървета по на пръв взор безобидното дере и речно корито, изясни Георги Стефанов, който се намира в региона на Петрохан. Той заяви, че 800 млн. лв. на година желаят общините за обезщетения след бедствия, България успяваше да обезпечи половината от тези средства до момента, казусът е, че към този момент са нарастнали до над 1 милиард лв., а страната не може да обезпечи и 1/4. Затова е време за по-сериозни ограничения за акомодация, които ще са по-малко от нужните средства за обезщетения, добави Стефанов. Макар човечеството да прави доста неща резултатът отсъства. Глобалната температура у нас се е нараснала и доближава и тук-там надвишава 1,5 градуса нарастване при приблизително 1,1 градуса в световен мащаб. Климатичните бежанци ще се усилят с половин милион души и то единствено от Африка, акцентира Сандов. Борислав Сандов продължи с концепциите и ограниченията, по които работи екоминистерството. Една от тях е обвързвана с битката със засушаването. Напояването се случва през отворени канали, които губят вода през изпаренията. Преди да стигне до равнищата 20-30% се изпарява, в случай че засеем дървета около каналите ще възстановим тези изгубени водни запаси. Екоминистерството отделя 60 млн. лв. по стратегия " Околна среда " за разсадници и посадъчен материал да посеем 100 млн. дървета. Очаква се да се уточни къде тъкмо да се случи това и по какъв метод. Най-добре 18-25 годишните доста ясно болшинство схващат казуса, само че те са и последното потомство, което може да обърне тренда и да понижим климатичните политики, сподели Сандов. Професионалните умения, нововъведенията са едни от най-големите провокации пред справяне с акомодацията и намаляване последствията от климатичните промени, акцентира малко по-късно Георги Стефанов. Най-големите замърсители на въздуха, причина за излъчванията, са отопление, превоз, земеделие, промишленост. Загубата на биоразнообразие и проникването на пластмасата на всички места даже и на микропластмасата в човешкия организъм са също измежду най-големите закани за човечеството. Държавата вижда все по-голяма смяна и във финансирането на зелени планове, което се дължи на налагането на ESG политики за финансовата промишленост на международно равнище. Банковият бранш насочва все по-голяма част от вложенията в зелени планове. Това е огромно достижение, тъй като това значи напрактика, че няма да има пари за планове и начинания, в случай че те не са зелени, добави Стефанов. Проектът на " Българска фондация Биоразнообразие ", АЕЖ и Климатека ще подтиква журналистически разработки и присъединяване в изследователска задача за публицисти в страна от Централна Америка, за документиране на въздействието на климатичните промени в най-силно засегнатите страни. Всички действия се осъществят