Музикална история еп. 45: „Could You Be Loved“ на „Bob Marley & The Wailers“
Главен воин през днешния ден е Bob Marley. Ще приказваме за най-известната му ария „ Could You Be Loved “ от 1980 година.
Много хора настояват, че песента отразява живота в Ямайка през очите на Bob Marley (Боб Марли). Ямайка се гордее с него, тъй като той в най-голяма степен разпространява по целия свят реге музиката, родена в крайните квартали на Кингстън, столица и максимален град в тази страна. Но в случай че се заровим в ямайската история, разбираме, че той е и миротворец, и обединител. От 1962 година страната, която до тогава е английска колония, е оповестена за самостоятелна. Независимостта не е цялостна, само че въпреки всичко дава повече права на самоуправление. През 1972 година ръководството там е в ръцете на Michael Manley (Майкъл Манли), лидер на лявата Народна партия. Той е подкрепян от Съюз на съветските социалистически републики и Куба и има антикапиталистически профил, с което не се харесва на Съединени американски щати.
За американската политика Ямайка има геостратегическо значение и американските секрети служби стартират да ползват стопански напън върху нея. От това стопанската система на страната запада, доста задгранични вложители се отдръпват, а локалното население обеднява. Опозиционният водач от Лейбъристката партия Edward Seaga (Едуард Сига) набира от ден на ден последователи. Така се стига до 1975 година, когато в страната настава всеобща революция. Двамата водачи настройват почитателите си едни против други и дори провеждат улични банди, които се бият яростно. В страната има поредност атентати с доста жертви. Самият Марли е прострелян на две места ден преди концерт, на който е поканен с групата си.
Въпреки раните, той е на концерта, а малко след него напуща страната. Впоследствие водачите на враждуващите банди вземат решение да сключат помирение и да провеждат концерт за мира, на който канят и Боб Марли. Той дълго отхвърля, само че най-после приема. Концертът се организира на 22 април 1978 година на националния стадион в Кингстън пред 32 хиляди фенове и не престава доста часове. Провокациите към безредици бързо са овладени. По време на осъществяването си, Боб кани на сцената двамата политически водачи и те насилствено се качват. Боб взима ръцете им, събира ги и ги подвига над главата си в жест, символизиращ мира и единството. От този миг ескалацията стартира да стихва. Двамата водачи се заобикалят още три години.
Това, което ги среща през 1981 година, е погребението на Боб Марли - единственият човек, съумял да ги събере. Три месеца откакто получава третото по сан отличие на Ямайка - медал за заслуги към страната, той умира на 36 години, след петгодишно боледуване от рак. Всичко потегля от недоброкачествен меланом на палеца на единия му крайник, който той отхвърля да изреже по религиозни аргументи. Боб се лекува спорадично, само че болестта се задълбочава и най-после не му разрешава да пътува. Спекулациите за гибелта му не са спирали. Появи се някогашен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, който в изявление малко преди гибелта си твърди, че персонално му е била сложена задачата да убие Боб. Влязъл при него с журналистическа идентичност и откакто го интервюирал, му подарил маратонки.
В една от тях е имало игла с вирусни бактерии по нея. Тя убола пръста на Боб при първото обуване и тогава сътрудникът схванал, че той е към този момент труп. Било му предоставено да поддържа връзка с него до гибелта му и да следи дали положението му се утежнява по проект. Разказът не беше публично доказан, а и излезе в „ Дейли Стар “ - английски таблоид с много съмнителна известност. Там написа още, че по-късно учени ровят в останките на Боб и откриват, че формата на рак, от която е боледувал, е извънредно рядка и сигурно не е породена от слънцето, както до тогава се счита. Дали Боб е погубен в никакъв случай няма да се разбере. Но в случай че погледнем обстоятелствата, неговите старания за спокойно разрешаване на ямайските проблеми довеждат на власт проамерикански надъхан водач и стопанската система там се стабилизира, тъй че никой не е имал интерес да го убива, единствено тъй като избира да е безпристрастен.
„ Could You Be Loved “ е включена в албума „ Uprising “ от 1980 година, който е финален за Боб. Съпродуцент на записа е Chris Blackwell (Крис Блакуел). Китарният риф, откриващ парчето и повтарящ се много постоянно в него, става един от най-разпознаваемите. Той, както и главната китарна конструкция, е създаден от китариста на „ The Waylers “ („ Уейлърс “) Junior Marvin (Джуниър Марвин), до момента в който си свири инцидентно хрумнали му мелодии в Лондон. Марвин споделя пред списание „ Uncut “, че откакто посочил началната китарна мелодийка на Марли, Боб изискал да я употребява за нова ария. Двамата приключват „ could You Be Loved “, до момента в който са в Бразилия, дружно с Jacob Miller (Джейкъб Милър) от групата „ Inner Circle “ („ Инър Съркъл “). Независимо, че и тримата работят по нея, тя е разказана на всички места като напълно основана от Боб, с негова музика и текст.
Марвин не претендира за авторство, тъй като Боб му заплаща добре в групата. Записът на „ Could You Be Loved “ е изработен в „ Tuff Gong Studios “ в Кингстън, Ямайка, евентуално през февруари 1980 година. В него Боб пее вокалите и свири на темп китарата, а останалите са Aston Barrett (Астън Барет) - бас и пиано, Al Anderson (Ал Андерсън) и към този момент упоменатият Джуниър Марвин - водещи китари, Carlton Barrett (Карлтън Барет)- барабани, Tyrone Downie (Тайрон Даун) и Earl Lindo (Ърл Линдо) - клавишни и беквокали, Alvin Patterson (Алвин Патерсън) - перкусии, и фамозното женско беквокално трио „ I Threes “, в което, с изключение на брачната половинка на Боб – Rita Marley (Рита Марли), са Marcia Griffiths (Марша Грифитс) и Judy Mowatt (Джуди Моът). Известни са общо единайсет концертни осъществявания на Боб от интервала сред юни и септември 1980 година, измежду които е и това от последния му концерт в „ Stanley Theater “, Питсбърг, Пенсилвания, на 23 септември.
Репликата „ Don`t let them fool ya! Or even try to school ya! “ („ Не позволявай да те заблуждават, дори да те възпитават “) е емблематична за цялата модерна музика. Много са теориите за произхода на текста. Едни споделят, че е въодушевен от пътуването до Бразилия, където публиката приема Боб доста добре и той го написа в самолета на връщане оттова.
Наличието на обичайния за бразилската музика инструмент Куика (cuíca), именуван още friction drum, който се чува най-ясно първоначално, дружно с китарата, също демонстрира бразилско въздействие. Други свързват текста с растафарианското придвижване, чийто най-виден представител тогава е Боб. Растафари е религиозно обучение, разрастващо се измежду бедното чернокожо население в Ямайка от 30-те години на XX век. Регето, полемиките и марихуаната са доста присъщи за тях. Те смесват юдео-християнски и африкански вярвания, а Вавилон за тях е обобщително разбиране за най-голямото зло и с него символизират отрицанието и омразата на белите към тях.
Текстът е предизвестие на Боб към неговите съидейници да се пазят умствено и духовно от „ Вавилон “, което важи и за самия него. Когато насочва посланието към другия, той косвено приказва и за себе си, тъй като в растафарианството се приема, че всички са едно и когато се обръщаш към другите, приказваш и за себе си като част от тях. Третата версия за текста е, че разказва битките и бедността в Ямайка, на които Боб е очевидец. Според експертите и трите версии са правилни. В текста е всичко, което тогава вълнува Боб Марли. Той е несвързана поредност от изречения. Някои от тях са въодушевени от Библията, други препращат към чисто растафариански тематики. Целият текст е нещо сред молитва и проповед, което, с цел да стане още по-сложно за пояснение, включва и текст от най-ранния сингъл на Боб Марли – „ Judge Not “ от 1962 година. Той се пее от вокалната група „ I-Threes “:
(The road of life is rocky and you may stumble too,
So while you point your fingers someone else is judging you)
(Пътят на живота е скалист и ти също можеш да се спънеш,
Така че, до момента в който сочиш с пръст, някой различен съди теб.)
Не е учудваща неналичието на еднородност в текста. В последните си години Боб е разкъсван от вътрешен спор. Неговият витален статус е друг от този при започване на кариерата му. По един метод се пее за несправедливите бели богаташи, когато си в мизерното ямайско гето. Съвсем друго е, когато си на върха на славата и самичък ти имаш доста пари. Иначе казано, той подлага на критика в песните си капиталистическата система, само че тя дава на него и сътрудниците му и пари, и популярност.
Човекът, направил тази ария известна, е Frankie Crocker (Франки Крокър). Той работи в нюйоркската радиостанция „ WBLS “, където взема решение да я пусне. Дотогава регето се излъчва единствено в профилирани стратегии. Ямайците, емигрирали в Съединени американски щати, са към този момент значителен брой и те също спомагат песента да се популяризира. Такъв е и замисълът на Боб. Неслучайно той я прави в по-бърз темп, с цел да се хареса и на почитателите на диското, и я пуска малко преди турнето си в Съединени американски щати, оказало се последно за него. Години по-късно един от синовете на Боб, Damian Marley (Деймиън Марли) споделя, че не мисли, че татко му в миналото е отивал по-далеч от обичайното реге, в сравнение с с тази ария. Запазена е демо версия на „ Could You Be Loved “ от 1979 година, както и запис от подготовка в студиото в Кингстън от същата година. По тях може да се наблюдава еволюцията от концепцията към приключения запис.
Както е особено за всеки шлагер, и „ Could You Be Loved “ е употребена в голям брой филми. Кавъри също не липсват. Най-популярен измежду тях е този на Joe Cocker (Джо Кокър) от албума му „ Across From Midnight “ от 1997 година. Любопитното за тази версия е, че стига до първо място в класацията на Унгария. А групата „ Ziggy Marley and the Melody Makers “ („ Зиги Марли и Мелъди Мейкърс “), съставлявана от четиримата най-големи синове на Боб, постоянно включва парчето в свои турнета.
Песента има огромна известност и през днешния ден. Доказателство за това е и включването й под номер 363 в последната ранглиста на Списание „ Rolling Stone “ с 500-те най-велики песни за всички времена.
Много хора настояват, че песента отразява живота в Ямайка през очите на Bob Marley (Боб Марли). Ямайка се гордее с него, тъй като той в най-голяма степен разпространява по целия свят реге музиката, родена в крайните квартали на Кингстън, столица и максимален град в тази страна. Но в случай че се заровим в ямайската история, разбираме, че той е и миротворец, и обединител. От 1962 година страната, която до тогава е английска колония, е оповестена за самостоятелна. Независимостта не е цялостна, само че въпреки всичко дава повече права на самоуправление. През 1972 година ръководството там е в ръцете на Michael Manley (Майкъл Манли), лидер на лявата Народна партия. Той е подкрепян от Съюз на съветските социалистически републики и Куба и има антикапиталистически профил, с което не се харесва на Съединени американски щати.
За американската политика Ямайка има геостратегическо значение и американските секрети служби стартират да ползват стопански напън върху нея. От това стопанската система на страната запада, доста задгранични вложители се отдръпват, а локалното население обеднява. Опозиционният водач от Лейбъристката партия Edward Seaga (Едуард Сига) набира от ден на ден последователи. Така се стига до 1975 година, когато в страната настава всеобща революция. Двамата водачи настройват почитателите си едни против други и дори провеждат улични банди, които се бият яростно. В страната има поредност атентати с доста жертви. Самият Марли е прострелян на две места ден преди концерт, на който е поканен с групата си.
Въпреки раните, той е на концерта, а малко след него напуща страната. Впоследствие водачите на враждуващите банди вземат решение да сключат помирение и да провеждат концерт за мира, на който канят и Боб Марли. Той дълго отхвърля, само че най-после приема. Концертът се организира на 22 април 1978 година на националния стадион в Кингстън пред 32 хиляди фенове и не престава доста часове. Провокациите към безредици бързо са овладени. По време на осъществяването си, Боб кани на сцената двамата политически водачи и те насилствено се качват. Боб взима ръцете им, събира ги и ги подвига над главата си в жест, символизиращ мира и единството. От този миг ескалацията стартира да стихва. Двамата водачи се заобикалят още три години.
Това, което ги среща през 1981 година, е погребението на Боб Марли - единственият човек, съумял да ги събере. Три месеца откакто получава третото по сан отличие на Ямайка - медал за заслуги към страната, той умира на 36 години, след петгодишно боледуване от рак. Всичко потегля от недоброкачествен меланом на палеца на единия му крайник, който той отхвърля да изреже по религиозни аргументи. Боб се лекува спорадично, само че болестта се задълбочава и най-после не му разрешава да пътува. Спекулациите за гибелта му не са спирали. Появи се някогашен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, който в изявление малко преди гибелта си твърди, че персонално му е била сложена задачата да убие Боб. Влязъл при него с журналистическа идентичност и откакто го интервюирал, му подарил маратонки.
В една от тях е имало игла с вирусни бактерии по нея. Тя убола пръста на Боб при първото обуване и тогава сътрудникът схванал, че той е към този момент труп. Било му предоставено да поддържа връзка с него до гибелта му и да следи дали положението му се утежнява по проект. Разказът не беше публично доказан, а и излезе в „ Дейли Стар “ - английски таблоид с много съмнителна известност. Там написа още, че по-късно учени ровят в останките на Боб и откриват, че формата на рак, от която е боледувал, е извънредно рядка и сигурно не е породена от слънцето, както до тогава се счита. Дали Боб е погубен в никакъв случай няма да се разбере. Но в случай че погледнем обстоятелствата, неговите старания за спокойно разрешаване на ямайските проблеми довеждат на власт проамерикански надъхан водач и стопанската система там се стабилизира, тъй че никой не е имал интерес да го убива, единствено тъй като избира да е безпристрастен.
„ Could You Be Loved “ е включена в албума „ Uprising “ от 1980 година, който е финален за Боб. Съпродуцент на записа е Chris Blackwell (Крис Блакуел). Китарният риф, откриващ парчето и повтарящ се много постоянно в него, става един от най-разпознаваемите. Той, както и главната китарна конструкция, е създаден от китариста на „ The Waylers “ („ Уейлърс “) Junior Marvin (Джуниър Марвин), до момента в който си свири инцидентно хрумнали му мелодии в Лондон. Марвин споделя пред списание „ Uncut “, че откакто посочил началната китарна мелодийка на Марли, Боб изискал да я употребява за нова ария. Двамата приключват „ could You Be Loved “, до момента в който са в Бразилия, дружно с Jacob Miller (Джейкъб Милър) от групата „ Inner Circle “ („ Инър Съркъл “). Независимо, че и тримата работят по нея, тя е разказана на всички места като напълно основана от Боб, с негова музика и текст.
Марвин не претендира за авторство, тъй като Боб му заплаща добре в групата. Записът на „ Could You Be Loved “ е изработен в „ Tuff Gong Studios “ в Кингстън, Ямайка, евентуално през февруари 1980 година. В него Боб пее вокалите и свири на темп китарата, а останалите са Aston Barrett (Астън Барет) - бас и пиано, Al Anderson (Ал Андерсън) и към този момент упоменатият Джуниър Марвин - водещи китари, Carlton Barrett (Карлтън Барет)- барабани, Tyrone Downie (Тайрон Даун) и Earl Lindo (Ърл Линдо) - клавишни и беквокали, Alvin Patterson (Алвин Патерсън) - перкусии, и фамозното женско беквокално трио „ I Threes “, в което, с изключение на брачната половинка на Боб – Rita Marley (Рита Марли), са Marcia Griffiths (Марша Грифитс) и Judy Mowatt (Джуди Моът). Известни са общо единайсет концертни осъществявания на Боб от интервала сред юни и септември 1980 година, измежду които е и това от последния му концерт в „ Stanley Theater “, Питсбърг, Пенсилвания, на 23 септември.
Репликата „ Don`t let them fool ya! Or even try to school ya! “ („ Не позволявай да те заблуждават, дори да те възпитават “) е емблематична за цялата модерна музика. Много са теориите за произхода на текста. Едни споделят, че е въодушевен от пътуването до Бразилия, където публиката приема Боб доста добре и той го написа в самолета на връщане оттова.
Наличието на обичайния за бразилската музика инструмент Куика (cuíca), именуван още friction drum, който се чува най-ясно първоначално, дружно с китарата, също демонстрира бразилско въздействие. Други свързват текста с растафарианското придвижване, чийто най-виден представител тогава е Боб. Растафари е религиозно обучение, разрастващо се измежду бедното чернокожо население в Ямайка от 30-те години на XX век. Регето, полемиките и марихуаната са доста присъщи за тях. Те смесват юдео-християнски и африкански вярвания, а Вавилон за тях е обобщително разбиране за най-голямото зло и с него символизират отрицанието и омразата на белите към тях.
Текстът е предизвестие на Боб към неговите съидейници да се пазят умствено и духовно от „ Вавилон “, което важи и за самия него. Когато насочва посланието към другия, той косвено приказва и за себе си, тъй като в растафарианството се приема, че всички са едно и когато се обръщаш към другите, приказваш и за себе си като част от тях. Третата версия за текста е, че разказва битките и бедността в Ямайка, на които Боб е очевидец. Според експертите и трите версии са правилни. В текста е всичко, което тогава вълнува Боб Марли. Той е несвързана поредност от изречения. Някои от тях са въодушевени от Библията, други препращат към чисто растафариански тематики. Целият текст е нещо сред молитва и проповед, което, с цел да стане още по-сложно за пояснение, включва и текст от най-ранния сингъл на Боб Марли – „ Judge Not “ от 1962 година. Той се пее от вокалната група „ I-Threes “:
(The road of life is rocky and you may stumble too,
So while you point your fingers someone else is judging you)
(Пътят на живота е скалист и ти също можеш да се спънеш,
Така че, до момента в който сочиш с пръст, някой различен съди теб.)
Не е учудваща неналичието на еднородност в текста. В последните си години Боб е разкъсван от вътрешен спор. Неговият витален статус е друг от този при започване на кариерата му. По един метод се пее за несправедливите бели богаташи, когато си в мизерното ямайско гето. Съвсем друго е, когато си на върха на славата и самичък ти имаш доста пари. Иначе казано, той подлага на критика в песните си капиталистическата система, само че тя дава на него и сътрудниците му и пари, и популярност.
Човекът, направил тази ария известна, е Frankie Crocker (Франки Крокър). Той работи в нюйоркската радиостанция „ WBLS “, където взема решение да я пусне. Дотогава регето се излъчва единствено в профилирани стратегии. Ямайците, емигрирали в Съединени американски щати, са към този момент значителен брой и те също спомагат песента да се популяризира. Такъв е и замисълът на Боб. Неслучайно той я прави в по-бърз темп, с цел да се хареса и на почитателите на диското, и я пуска малко преди турнето си в Съединени американски щати, оказало се последно за него. Години по-късно един от синовете на Боб, Damian Marley (Деймиън Марли) споделя, че не мисли, че татко му в миналото е отивал по-далеч от обичайното реге, в сравнение с с тази ария. Запазена е демо версия на „ Could You Be Loved “ от 1979 година, както и запис от подготовка в студиото в Кингстън от същата година. По тях може да се наблюдава еволюцията от концепцията към приключения запис.
Както е особено за всеки шлагер, и „ Could You Be Loved “ е употребена в голям брой филми. Кавъри също не липсват. Най-популярен измежду тях е този на Joe Cocker (Джо Кокър) от албума му „ Across From Midnight “ от 1997 година. Любопитното за тази версия е, че стига до първо място в класацията на Унгария. А групата „ Ziggy Marley and the Melody Makers “ („ Зиги Марли и Мелъди Мейкърс “), съставлявана от четиримата най-големи синове на Боб, постоянно включва парчето в свои турнета.
Песента има огромна известност и през днешния ден. Доказателство за това е и включването й под номер 363 в последната ранглиста на Списание „ Rolling Stone “ с 500-те най-велики песни за всички времена.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ
