Вашингтон и Киев стремително губят съюзници
Гласуването в Организация на обединените нации по антируската резолюция на Украйна сподели, че броят на страните, подготвени абсолютно да поддържат Киев, се топи пред очите ни и е намалял два пъти и половина за шест месеца. Но образците на някои страни, които към момента споделят украинско-американската позиция на спецоперацията, могат да бъдат неприятно изненадващи.
Резолюцията на Организация на обединените нации в поддръжка на Украйна трябваше да бъде самобитен подарък за 31-ата годишнина от отделянето и от Съюз на съветските социалистически републики. Постоянният представител на Киев Сергей Кислица прочете текста персонално, като подчертава върху настояването Москва неотложно да приключи военните дейности.
Не е известно сигурно дали украинската дипломатическа задача е била наясно с вероятните последствия от дейностите си или те са били изненада за нея - само че в случай че второто, тогава изненадата несъмнено е неприятна, а първото е много подозрително. Амбицията заслепява очите и на мнозина в Киев към момента наподобява, че по-голямата част от света се стреми да се скара с Русия, а териториалната целокупност на Украйна е приоритет за цялата планета.
Но в последна сметка за резолюцията бяха подадени 54 от 193 вероятни гласа - толкоз са страните в Организация на обединените нации. Тоест по-малко от една трета от страните по света са подготвени да играят играта с поддръжката на Киев и осъждането на Москва, защото забележимите резултати от тази игра са ускоряването на инфлацията, покачването на цените на силата и опасност от нова международна рецесия.
За съпоставяне: при започване на март 141 страни гласоподаваха за първата резолюция, изискваща от Руската федерация неотложно да спре специфичната интервенция. Оттогава са останали най-упоритите – и кръгът им е стеснен. Дори по-тeсен, в сравнение с споделя аритметиката.
Фактът, че резолюцията беше подкрепена от главния си световен лобист - англосаксонския свят с неговия " Съюз на петте очи " от специфични служби (Австралия, Англия, Канада, Нова Зеландия и САЩ) въобще не може да се загатва, несъмнено от единствено себе си. Както и единомислещото гласоподаване на 27 страни от Европейски Съюз, които обичайно показват политическа взаимност.
Но в този миг стартират тънкостите. Така че в Европейски Съюз е добре известно, че унгарското управление (съдейки по изказванията му) и унгарският народ (съдейки по проучванията) имат друго отношение към Русия, в сравнение с Брюксел и Вашингтон изискват.
Междувременно към този момент изброихме 33 страни, в това число самата Украйна. Минахме три пети от листата на безусловните другари на режима в Киев.
Включва и страните от Западна Европа, прекомерно богати, с цел да им е преференциално да се причислят към Европейски Съюз - Исландия, Норвегия и Швейцария. И четири по този начин наречени страни джуджета с чисто фиктивен суверенитет: Андора, Монако, Лихтенщайн и Сан Марино.
В тази военно-политическа география наличието единствено на Швейцария може да провокира въпроси. По-рано тази страна се причисли към глобите против Русия, т.е. в действителност загуби известния си безпристрастен статут. А сметките на управлението на Третия Райх в швейцарски банки са замразени едвам през март 1945 година
Тези въпроси, което е особено, си задават от най-голямата и авторитетна политическа мощ в страната - Швейцарската национална партия, където считат отхвърли от неутралитет за неточност. Но това не трансформира същността на въпроса: за всяка партия в Швейцария, в това число ШНП, приказен избирателен триумф е една четвърт от гласовете. Тоест постоянно би трябвало да споделяте властта и да ръководите страната във формат на необятна коалиция, където досега доминира мнението за поддръжка на Украйна.
Всички балкански претенденти за участие в Европейски Съюз също гласоподаваха за резолюцията, като се изключи Сърбия, само че в това число Босна и Херцеговина. Вече цяла година в тази страна тече политическа рецесия, а есента има разнообразни избори и в този момент там ще се приказва пос резолюцията. Поради редица аргументи сърбите от Република Сръбска - към момента неразделна част от БиХ - таят даже повече проруски настроения от сърбите в същинска Сърбия, т.е. гласуването в Организация на обединените нации по украинския „ лист с стремежи “ може да утежни към този момент рискова обстановка.
Общо – 44 страни. Останалият свят на украинския сектор на фронта е показан от 10 страни, само че става дума за цели континенти и макрорегиони.
В Африка нямаше нито една страна, където да поддържат антируската резолюция. В необятна Азия - единствено четири. Това са спътниците на Съединени американски щати, обединени против Китай: Япония и Южна Корея, високоразвитият град-държава Сингапур (той също наложи наказания против Русия, смятайки, че ще бъде по-скъпо да се кара с Вашингтон) и Турция.
Турция тук е една от тези, които биха изненадали, в случай че не си спомняте, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е районен стопанин на комплицирана политика. Воден от личните си показа за облага, той може да даде едно рамо на Москва, а на друго място и в това време – да и забие нож. Такова „ друго място “ са били Сирия, зоната на карабахския спор и тюрките от постсъветското пространство, които основният турчин вижда като част от второто, наднационално издание на Османската империя.
Анкара не наложи наказания против Руската федерация, само че поредно поддържаше Киев и има свои лични визии за Крим. Това не би трябвало да се не помни – и никой не не помни.
Грузия и Молдова също отхвърлиха да наложат наказания, само че в този случай техните представители утвърдиха украинската резолюция. Москва също не си прави илюзии във връзка с тях: държавните управления на тези страни са насочени строго към Запада, а наказания не се постановат не тъй като обичат Русия, а тъй като се опасяват от Русия. Това устройва самата Русия в тази обстановка.
Остават пет страни. От тях три са островни страни на Океания: Палау, Маршаловите острови и Микронезия. Отговорът на въпроса - за какво (в началото на спецоперацията Микронезия стана първата и към този момент единствена страна, прекъснала дипломатически връзки с Руската федерация) е скучно елементарен. Всички тези страни са в публични асоциативни връзки със Съединените щати, поверявайки на Вашингтон въпроси на своята защита и външна политика.
И заслужава да се означи, че не е напълно подходящо да се приказва, че за Съединените щати тези връзки не са потребни и че става дума за „ джуджета “. Палау, да вземем за пример, включва повече от триста острова, множеството от които необитаеми, само че дружно тази троица разрешава да се управляват големи пространства на Тихия океан като суверенна икономическа зона.
Последните две страни в листата са Гватемала и Колумбия, които са отпред на цяла Латинска Америка. Тези страни са относително авторитетни. Гватемала да вземем за пример е една от най-големите в Централна Америка, където живеят към 20 милиона души. А колумбийската стопанска система е четвъртата по величина в макрорегиона след бразилската, мексиканската и аржентинската (въпреки че стандартът на живот на колумбийците е доста по-нисък).
Не е комплицирано да се отговори какво, по дяволите, е предиздвикало Гватемала да се включи в тази случка. Името на Дявола е Алехандро Джаматей, десен популистки политик, който неясно наподобява на Владимир Жириновски. Кариерата му включваше и затвор, и управление на гватемалския аналог на Федералната пенитенциарна работа, и голям брой опити да бъде определен за президент, до момента в който следващият през 2019 година ненадейно докара до триумф. Във външната политика той е некомпетентен човек, само че приятелите и инстинктите допускат да бъде другар със Съединените щати - тъй че той е другар.
Що се отнася до Колумбия, от май тази година тя публично е в листата на главните съдружници на Съединени американски щати отвън НАТО, а преди този момент в продължение на десетилетия остава база на американско въздействие в района, в изострен спор с един от враговете на Вашингтон Каракас. Средностатистическият локален водач е десен закостенял политик, който е във война с радикални леви групи и е напълно фокусиран върху Съединените щати.
Но безусловно при започване на август за първи път в историята левичар стана президент на Колумбия, също така в предишното той е бил член на една от тези доста леви радикални групи, като прекарва година и половина в пандиза за екстремизъм. Името му е Густаво Петро, жив знак на упадъка на въздействието на Съединени американски щати в район, където те са доминирали от епохи.
С други думи, фактът, че Богота гласоподава „ за “, може да се дължи на обстоятелството, че един дипломатически екип не е имал време да смени различен. Сега Петро има задоволително други грижи - в деня на изборите той оцеля след нападение, както и гватемалецът Джаматей, който преди дни рискува да стане жертва на палач.
Иначе Украйна щеше да има най-малко един глас по-малко, само че не става въпрос за числата. Ако не беше акцията за избор на нов водач на торите и министър-председател, британците можеха да доведат и свои лични микросъюзници, както направиха американците, което щеше да усили гласа „ да “, само че нямаше да промени същността.
Извън подстрекателството и изнудването, учредено единствено на благосклонност, по-малко страни желаят да вземат участие в сегашния спор от украинска страна и споделят гледната точка на Киев по него. Западното въздействие бързо се свива и с редки изключения се простира единствено върху самия Запад, до момента в който останалата (и по-голямата) част от планетата взема решение да живее съгласно личните си разбирания.
Гласуването в Организация на обединените нации сподели това ясно и тъкмо. Може би ще бъде мъчно да се избере по-лош подарък за Деня на независимостта на Украйна от този, като се изключи началото на настъплението на въоръжените сили на Руската федерация в региона на Николаев.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Резолюцията на Организация на обединените нации в поддръжка на Украйна трябваше да бъде самобитен подарък за 31-ата годишнина от отделянето и от Съюз на съветските социалистически републики. Постоянният представител на Киев Сергей Кислица прочете текста персонално, като подчертава върху настояването Москва неотложно да приключи военните дейности.
Не е известно сигурно дали украинската дипломатическа задача е била наясно с вероятните последствия от дейностите си или те са били изненада за нея - само че в случай че второто, тогава изненадата несъмнено е неприятна, а първото е много подозрително. Амбицията заслепява очите и на мнозина в Киев към момента наподобява, че по-голямата част от света се стреми да се скара с Русия, а териториалната целокупност на Украйна е приоритет за цялата планета.
Но в последна сметка за резолюцията бяха подадени 54 от 193 вероятни гласа - толкоз са страните в Организация на обединените нации. Тоест по-малко от една трета от страните по света са подготвени да играят играта с поддръжката на Киев и осъждането на Москва, защото забележимите резултати от тази игра са ускоряването на инфлацията, покачването на цените на силата и опасност от нова международна рецесия.
За съпоставяне: при започване на март 141 страни гласоподаваха за първата резолюция, изискваща от Руската федерация неотложно да спре специфичната интервенция. Оттогава са останали най-упоритите – и кръгът им е стеснен. Дори по-тeсен, в сравнение с споделя аритметиката.
Фактът, че резолюцията беше подкрепена от главния си световен лобист - англосаксонския свят с неговия " Съюз на петте очи " от специфични служби (Австралия, Англия, Канада, Нова Зеландия и САЩ) въобще не може да се загатва, несъмнено от единствено себе си. Както и единомислещото гласоподаване на 27 страни от Европейски Съюз, които обичайно показват политическа взаимност.
Но в този миг стартират тънкостите. Така че в Европейски Съюз е добре известно, че унгарското управление (съдейки по изказванията му) и унгарският народ (съдейки по проучванията) имат друго отношение към Русия, в сравнение с Брюксел и Вашингтон изискват.
Междувременно към този момент изброихме 33 страни, в това число самата Украйна. Минахме три пети от листата на безусловните другари на режима в Киев.
Включва и страните от Западна Европа, прекомерно богати, с цел да им е преференциално да се причислят към Европейски Съюз - Исландия, Норвегия и Швейцария. И четири по този начин наречени страни джуджета с чисто фиктивен суверенитет: Андора, Монако, Лихтенщайн и Сан Марино.
В тази военно-политическа география наличието единствено на Швейцария може да провокира въпроси. По-рано тази страна се причисли към глобите против Русия, т.е. в действителност загуби известния си безпристрастен статут. А сметките на управлението на Третия Райх в швейцарски банки са замразени едвам през март 1945 година
Тези въпроси, което е особено, си задават от най-голямата и авторитетна политическа мощ в страната - Швейцарската национална партия, където считат отхвърли от неутралитет за неточност. Но това не трансформира същността на въпроса: за всяка партия в Швейцария, в това число ШНП, приказен избирателен триумф е една четвърт от гласовете. Тоест постоянно би трябвало да споделяте властта и да ръководите страната във формат на необятна коалиция, където досега доминира мнението за поддръжка на Украйна.
Всички балкански претенденти за участие в Европейски Съюз също гласоподаваха за резолюцията, като се изключи Сърбия, само че в това число Босна и Херцеговина. Вече цяла година в тази страна тече политическа рецесия, а есента има разнообразни избори и в този момент там ще се приказва пос резолюцията. Поради редица аргументи сърбите от Република Сръбска - към момента неразделна част от БиХ - таят даже повече проруски настроения от сърбите в същинска Сърбия, т.е. гласуването в Организация на обединените нации по украинския „ лист с стремежи “ може да утежни към този момент рискова обстановка.
Общо – 44 страни. Останалият свят на украинския сектор на фронта е показан от 10 страни, само че става дума за цели континенти и макрорегиони.
В Африка нямаше нито една страна, където да поддържат антируската резолюция. В необятна Азия - единствено четири. Това са спътниците на Съединени американски щати, обединени против Китай: Япония и Южна Корея, високоразвитият град-държава Сингапур (той също наложи наказания против Русия, смятайки, че ще бъде по-скъпо да се кара с Вашингтон) и Турция.
Турция тук е една от тези, които биха изненадали, в случай че не си спомняте, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е районен стопанин на комплицирана политика. Воден от личните си показа за облага, той може да даде едно рамо на Москва, а на друго място и в това време – да и забие нож. Такова „ друго място “ са били Сирия, зоната на карабахския спор и тюрките от постсъветското пространство, които основният турчин вижда като част от второто, наднационално издание на Османската империя.
Анкара не наложи наказания против Руската федерация, само че поредно поддържаше Киев и има свои лични визии за Крим. Това не би трябвало да се не помни – и никой не не помни.
Грузия и Молдова също отхвърлиха да наложат наказания, само че в този случай техните представители утвърдиха украинската резолюция. Москва също не си прави илюзии във връзка с тях: държавните управления на тези страни са насочени строго към Запада, а наказания не се постановат не тъй като обичат Русия, а тъй като се опасяват от Русия. Това устройва самата Русия в тази обстановка.
Остават пет страни. От тях три са островни страни на Океания: Палау, Маршаловите острови и Микронезия. Отговорът на въпроса - за какво (в началото на спецоперацията Микронезия стана първата и към този момент единствена страна, прекъснала дипломатически връзки с Руската федерация) е скучно елементарен. Всички тези страни са в публични асоциативни връзки със Съединените щати, поверявайки на Вашингтон въпроси на своята защита и външна политика.
И заслужава да се означи, че не е напълно подходящо да се приказва, че за Съединените щати тези връзки не са потребни и че става дума за „ джуджета “. Палау, да вземем за пример, включва повече от триста острова, множеството от които необитаеми, само че дружно тази троица разрешава да се управляват големи пространства на Тихия океан като суверенна икономическа зона.
Последните две страни в листата са Гватемала и Колумбия, които са отпред на цяла Латинска Америка. Тези страни са относително авторитетни. Гватемала да вземем за пример е една от най-големите в Централна Америка, където живеят към 20 милиона души. А колумбийската стопанска система е четвъртата по величина в макрорегиона след бразилската, мексиканската и аржентинската (въпреки че стандартът на живот на колумбийците е доста по-нисък).
Не е комплицирано да се отговори какво, по дяволите, е предиздвикало Гватемала да се включи в тази случка. Името на Дявола е Алехандро Джаматей, десен популистки политик, който неясно наподобява на Владимир Жириновски. Кариерата му включваше и затвор, и управление на гватемалския аналог на Федералната пенитенциарна работа, и голям брой опити да бъде определен за президент, до момента в който следващият през 2019 година ненадейно докара до триумф. Във външната политика той е некомпетентен човек, само че приятелите и инстинктите допускат да бъде другар със Съединените щати - тъй че той е другар.
Що се отнася до Колумбия, от май тази година тя публично е в листата на главните съдружници на Съединени американски щати отвън НАТО, а преди този момент в продължение на десетилетия остава база на американско въздействие в района, в изострен спор с един от враговете на Вашингтон Каракас. Средностатистическият локален водач е десен закостенял политик, който е във война с радикални леви групи и е напълно фокусиран върху Съединените щати.
Но безусловно при започване на август за първи път в историята левичар стана президент на Колумбия, също така в предишното той е бил член на една от тези доста леви радикални групи, като прекарва година и половина в пандиза за екстремизъм. Името му е Густаво Петро, жив знак на упадъка на въздействието на Съединени американски щати в район, където те са доминирали от епохи.
С други думи, фактът, че Богота гласоподава „ за “, може да се дължи на обстоятелството, че един дипломатически екип не е имал време да смени различен. Сега Петро има задоволително други грижи - в деня на изборите той оцеля след нападение, както и гватемалецът Джаматей, който преди дни рискува да стане жертва на палач.
Иначе Украйна щеше да има най-малко един глас по-малко, само че не става въпрос за числата. Ако не беше акцията за избор на нов водач на торите и министър-председател, британците можеха да доведат и свои лични микросъюзници, както направиха американците, което щеше да усили гласа „ да “, само че нямаше да промени същността.
Извън подстрекателството и изнудването, учредено единствено на благосклонност, по-малко страни желаят да вземат участие в сегашния спор от украинска страна и споделят гледната точка на Киев по него. Западното въздействие бързо се свива и с редки изключения се простира единствено върху самия Запад, до момента в който останалата (и по-голямата) част от планетата взема решение да живее съгласно личните си разбирания.
Гласуването в Организация на обединените нации сподели това ясно и тъкмо. Може би ще бъде мъчно да се избере по-лош подарък за Деня на независимостта на Украйна от този, като се изключи началото на настъплението на въоръжените сили на Руската федерация в региона на Николаев.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ