Гласът на поколенията преди и след нас изисква приемственост в

Гласът на поколенията преди и след нас изисква последователност в напредъка, както през 1903 година, 1944 година, 1991 година, по този начин и през днешния ден, сподели министър председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски на тържествената гала във връзка държавния празник на страната Денят на независимостта, която се организира в залата на Филхармонията в Скопие.

През 1991 година на 8 септември е създаден референдум за оповестяване на самостоятелност на страната, която дотогава е в рамките на СФРЮ, с изборна интензивност 75,7 % и утвърждение от 96,4 % от гласувалите, Народното събрание афишира самостоятелност на страната с решение от 17 ноември 1991 година и стартира развой на обособяване от федерацията.

„ Преди 32 години, през 1991 година, с обща решителност от над 95 на 100 от жителите, се реализира наследството за лична самостоятелна македонска страна на поколенията преди нас. Глас, който отеква от Илинден 1903 и АСНОМ 1944.

Тридесет и две години по-късно пред нас е гласът на жителите, които с болшинство от 80 %, желаят живот в Европа, в Европейски Съюз, само че в родната Република Северна Македония “, уточни в словото си Ковачевски. Той напомни времената на ембарго, преход, боен спор през 2001 година, интернационална изолираност, през които Северна Македония е минала, след оповестяване на независимостта си. „ Днес действителността е напълно друга.

Днес Европа и светът приказват за македонската страна, македонския народ и македонския език. Днес нашата татковина Република Северна Македония е интернационално приета страна, чиито граници са обрисувани на картата на света. И това е и би трябвало да бъде нашият мотор.

Днес спирачките са единствено в нашите ръце и част от политиците тук, у нас. Науката отбелязва, че македонският език, който е най-пряко обвързван с нашата македонска еднаквост, има своя лична последователност, която елементарно може да се наблюдава от 9 век, и че международното самопризнание за него е получено преди 70 години. Както споделя (Блаже) Конески, „ Езикът е нашата същинска татковина ".

И тази наша татковина, Република Северна Македония, към този момент е интернационално приета страна както териториално, по този начин и като еднаквост. Чрез просвета, изкуство, литература. Но и като политическа действителност.

И щом е по този начин, по какви аргументи бихте поставили спирачки на личната си вероятност? Ясно е, че аргументите за сходни опити са свързани с непознати ползи в геостратегическо позициониране, друго от македонската евроатлантическа стратегическа цел. Те се свързват и с популизъм за политически, предизборни и персонални, материални цели...

Утре, когато изгрее новият 8 септември, дано чуем зова на поколенията преди нас и гласа на поколенията след нас. Нека не вършим отстъпки. Нека не оставяме място на никого да ни разпознава и слага в своя исторически подтекст.

Защото имаме своя история и собствен език, доказани на научно, интернационално равнище. Патриотизмът не е по какъв начин гледаме на предишното, а по какъв начин построяваме сегашното и бъдещето с опита от предишното ”, уточни Ковачевски.

Той уточни, че през днешния ден Северна Македония има действителната и неповторима опция за бърз развой на присъединение към Европейски Съюз. „ Може да се твърди, че макар многочислените политически и стопански проблеми в развиването и макар извънредно неподходящата интернационална констелация, изразяваща се на първо място в блокадите и нападките от прилежащите страни, оповестяването на Република Македония за самостоятелна страна през 1991 година, бележи най-високото, висшо достижение на македонската нация в процеса на нейното правно развиване и интернационален статут ”, съобщи Александър Литовски от Института за национална история, който също взе участие в събитието.

А съгласно проф. Искра Пановска-Димкова, началник на Катедрата по македонски език към Филологическия факултет на Университета „ Св. Кирил и Методий ” в Скопие, всичко, което е през днешния ден Северна Македония „ не може да се преглежда настрана от вековната последователност в развиването на македонския език и македонската нация, а самостоятелността на страната във връзка с македонския език значи единствено по-голяма отговорност за неговото развиване, грижа и одобряване “.

„ Да имаш лична самостоятелна страна е привилегия, фантазия на доста нации, само че и обвързване, и доста по-голяма отговорност както за страната, по този начин и за нейните жители ”, сподели Пановска-Димкова. В отбелязването на държавния празник на страната под мотото „ Вестителят на свободата ” участваха членовете на държавното управление на Северна Македония, дипломати, упълномощени в страната, представители на разнообразни институции, на академичната общественост, на бизнеса.

На самия 8 септември проведените от държавното управление на Северна Македония прояви във връзка Деня на независимостта включват редица културни и спортни прояви в цялата страна. След оповестяване на независимостта на Република (Северна) Македония България е първата страна, която признава новата страна под конституционното ѝ име, на 15 януари 1992 година.

Източник: Българска телеграфна агенция, fakti.bg