Стиви Уондър винаги е смятал Отис Рединг за перфектен: Всичко, което правеше, беше невероятно
Гласът на Отис Рединг е един от тези, които като че ли постоянно са участвали в културното пространство, даже преди човек да стартира умишлено да търси и сортира музика. Неговата дълбока, пропита с страст душа, вдъхва изключително възприятие във всяка негова интерпретация. Всяка негова ария — истинска или кавър — се трансформира в нещо неповторимо.
Пример за най-концентрираната форма на тази неподправена човещина е албумът Otis Blue: Otis Redding Sings Soul (1964). В него са включени както авторски композиции, по този начин и кавъри като „ Respect “, „ Change Is Gonna Come “ и даже версия на „ (I Can’t Get No) Satisfaction “ на The Rolling Stones.
Последната е толкоз въздействаща, че мнозина я считат за по-силна от оригинала.
Самият продуцент Стив Кропър си спомня, че Рединг даже не е знаел верния текст и изпял „ fashion “ вместо „ faction “, но точно тази спонтанност и неподправеност е част от чара му.
Рединг имал способността да улови същността на песента – копнежа, болката, жаждата – и да ги съобщи с неподправена откровеност. Той се оказал идеалният актьор за средата на 60-те години, когато музиканти като Стиви Уондър занапред изграждали своите умения.
Уондър признава: „ Каквото и да правеше Отис Рединг, беше необикновено. Искаше ти се да получи това, за което копнееше ".
Докато през 70-те години Motown вече властвал със своята вълна от соул величия, още в средата на 60-те Рединг поставял основите, върху които тези актьори можели да стъпят, написа Far Out Magazine в своя публикация.
Пример за най-концентрираната форма на тази неподправена човещина е албумът Otis Blue: Otis Redding Sings Soul (1964). В него са включени както авторски композиции, по този начин и кавъри като „ Respect “, „ Change Is Gonna Come “ и даже версия на „ (I Can’t Get No) Satisfaction “ на The Rolling Stones.
Последната е толкоз въздействаща, че мнозина я считат за по-силна от оригинала.
Самият продуцент Стив Кропър си спомня, че Рединг даже не е знаел верния текст и изпял „ fashion “ вместо „ faction “, но точно тази спонтанност и неподправеност е част от чара му.
Рединг имал способността да улови същността на песента – копнежа, болката, жаждата – и да ги съобщи с неподправена откровеност. Той се оказал идеалният актьор за средата на 60-те години, когато музиканти като Стиви Уондър занапред изграждали своите умения.
Уондър признава: „ Каквото и да правеше Отис Рединг, беше необикновено. Искаше ти се да получи това, за което копнееше ".
Докато през 70-те години Motown вече властвал със своята вълна от соул величия, още в средата на 60-те Рединг поставял основите, върху които тези актьори можели да стъпят, написа Far Out Magazine в своя публикация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ