Д-р Лилова: Гласът на децата е важен
" Гласът на децата е значим и колкото повече слушаме децата, толкоз по-прав ще бъде нашият път ", с тези думи ръководителят на Държавната организация за протекция на детето – доктор Елеонора Лилова откри Конференция на тематика „ Политиките за деца – проблеми, решения, непознат опит “, проведена от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница ", по план „ Гласът на българските деца “, с поддръжката на Фондация ОУК.
Социалните провокации са извънредно огромни. Въпреки икономическия напредък на България има неравномерно систематизиране на приходите, акцентира доктор Лилова.
Българите живеят повече във виртуалния свят. На първо място сме в Европа по потребление на обществените мрежи, само че децата през днешния ден се усещат все по-самотни. Именно детската самотност и обществените неравенства са в основата на стратегическия документ, създаден от специалисти от 9 министерства (МТСП, Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, МК, ММС, МФ), АСП, Национален осигурителен институт, Националната комисия за битка с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните субстанции, Националния статистически институт, Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, Националното съдружие на общините в България и 12 Неправителствени организации, членове на най-големия съвещателен орган - Националния съвет за протекция на детето в България.
Според Конституцията – фамилията, майчинството и детето са под протекция на страната, само че огромна част от обществото не познават нормативите в България и се пробват да наложат ново предписание – а точно, да няма правила, добави доктор Лилова.
Развитие на компетентностите на децата и родителите, развиване на капацитета на всяко дете, както и на капацитета на всички експерти, които работят с деца са измежду главните цели на стратегическия документ.
На Конференцията бе показан и Анализ на политиките за деца в четири области: Образование, Здравеопазване, Правосъдие и Социална протекция. Анализът е направен от специалиста по работа с деца и фамилии Ивайло Миланов, въз основата на направени разбори за шестте административни района на България.
Според него, общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас пораства без родител или без двама родители. Най-силно засегнатият от емиграцията район е Северозападният. Там най-малко единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически района –Североизточен и Югозападен. Там най-малко единият родител на към една четвърт от децата е зад граница. На последващо място са два района – Северен централен и Южен централен.
Отчуждението сред деца и родители води до противообществени прояви, приложимост на алкохол и опиати, експанзия, затруднени междуличностни контакти, нарушена връзка, компликации в процеса на социализация, липса на самоконтрол, податливост към импулсивност или изолираност.
Според проучването, макар намаляващата безработица, голямата част от Северозападна България продължава да държи шампионата по брой хора без работа. Безработица над 5% се следи във всички Северозападни регионални центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище.
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са в основата за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата показа просветителният специалист Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката на Великотърновския университет и на университета „ Стефан Цвайг ” в Залцбург.
Ключов детайл за справяне с отпадането от учебно заведение е грамотността, сподели Георгиева. В Германия, да вземем за пример, съществуват по този начин наречените датс класове. В тях децата учат до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да изоставен учебно заведение. За към този момент отпаднали възпитаници, хора над 18 година без приблизително обучение, има учебни заведения „ Втори късмет ”.
Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, подчертава върху опциите за поддръжка на страната и локалните управляващи в промените в системата за грижа за деца и деинституционализацията.
За политиките на децата на локално и национално равнище, провокациите и решенията опит споделиха столичният омбудсман Лилия Христова и кметът на Враца Калин Каменов.
Социалните провокации са извънредно огромни. Въпреки икономическия напредък на България има неравномерно систематизиране на приходите, акцентира доктор Лилова.
Българите живеят повече във виртуалния свят. На първо място сме в Европа по потребление на обществените мрежи, само че децата през днешния ден се усещат все по-самотни. Именно детската самотност и обществените неравенства са в основата на стратегическия документ, създаден от специалисти от 9 министерства (МТСП, Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, МК, ММС, МФ), АСП, Национален осигурителен институт, Националната комисия за битка с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните субстанции, Националния статистически институт, Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, Националното съдружие на общините в България и 12 Неправителствени организации, членове на най-големия съвещателен орган - Националния съвет за протекция на детето в България.
Според Конституцията – фамилията, майчинството и детето са под протекция на страната, само че огромна част от обществото не познават нормативите в България и се пробват да наложат ново предписание – а точно, да няма правила, добави доктор Лилова.
Развитие на компетентностите на децата и родителите, развиване на капацитета на всяко дете, както и на капацитета на всички експерти, които работят с деца са измежду главните цели на стратегическия документ.
На Конференцията бе показан и Анализ на политиките за деца в четири области: Образование, Здравеопазване, Правосъдие и Социална протекция. Анализът е направен от специалиста по работа с деца и фамилии Ивайло Миланов, въз основата на направени разбори за шестте административни района на България.
Според него, общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас пораства без родител или без двама родители. Най-силно засегнатият от емиграцията район е Северозападният. Там най-малко единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически района –Североизточен и Югозападен. Там най-малко единият родител на към една четвърт от децата е зад граница. На последващо място са два района – Северен централен и Южен централен.
Отчуждението сред деца и родители води до противообществени прояви, приложимост на алкохол и опиати, експанзия, затруднени междуличностни контакти, нарушена връзка, компликации в процеса на социализация, липса на самоконтрол, податливост към импулсивност или изолираност.
Според проучването, макар намаляващата безработица, голямата част от Северозападна България продължава да държи шампионата по брой хора без работа. Безработица над 5% се следи във всички Северозападни регионални центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище.
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са в основата за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата показа просветителният специалист Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката на Великотърновския университет и на университета „ Стефан Цвайг ” в Залцбург.
Ключов детайл за справяне с отпадането от учебно заведение е грамотността, сподели Георгиева. В Германия, да вземем за пример, съществуват по този начин наречените датс класове. В тях децата учат до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да изоставен учебно заведение. За към този момент отпаднали възпитаници, хора над 18 година без приблизително обучение, има учебни заведения „ Втори късмет ”.
Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, подчертава върху опциите за поддръжка на страната и локалните управляващи в промените в системата за грижа за деца и деинституционализацията.
За политиките на децата на локално и национално равнище, провокациите и решенията опит споделиха столичният омбудсман Лилия Христова и кметът на Враца Калин Каменов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ