Министър Вълчев във Варна: Да се вслушаме в учените за ефектите от въвеждането на еврото
Гласът и експертизата на учените би трябвало да бъдат водещи в публичните диспути за процесите и икономическите вероятности пред страната ни от въвеждането на еврото. Това съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при откриването на конференцията „ Ние и еврото: научни обстоятелства против легенди “, която се организира в Икономическия университет – Варна, взаимно с Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Форумът събра учени, специалисти и представители на академичната общественост от двата най-големи стопански университета в страната. Те показаха разбори, прогнози и разнообразни аспекти от въвеждането на единната валута в България.
„ Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато представители на академичната общественост вземат участие в полемиката, доверието на обществото е по-голямо “, акцентира министър Вълчев. Той означи, че академичната среда се отличава с плурализъм и задълбочено разглеждане на тематиките, а учените се употребяват с по-висока степен на доверие от обществото спрямо ръководещите. „ Нито една друга група не е направила толкоз обстойни проучвания по тематиката с научни способи, колкото академичната общественост “, добави още той.
Министърът акцентира, че наред с научните причини, съществува и нужда от справяне с дефицитите в осведомителната среда, които улесняват разпространяването на спекулации.
„ Убедени сме, че след 1 януари 2026 година огромна част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще завоюва дълготрайно от въвеждането на еврото “, безапелационен беше той.
По думите му възможните негативи от неналичието на независима парична политика, наложена с валутния ръб, към този момент са „ изконсумирани “.
„ Еврото единствено по себе си няма да реши всички проблеми, само че европейската интеграция носи безспорни изгоди “, съобщи още министър Вълчев и даде за образец повишеното равнище на приходите в България – от 28% от междинните в Европейски Съюз в края на предишния век до 66% през днешния ден.
Ректорът на ИУ – Варна проф. Евгени Станимиров означи, че още преди формалното приемане на еврото, страната ни е повишила кредитния си рейтинг – знак за възходящото доверие на интернационалните пазари. Той акцентира, че полемиката би трябвало да бъде фокусирана освен върху самата валута, а върху „ нас и еврото “ – по какъв начин единната валута ще повлияе на обществото, въз основата на обстоятелства, а не популизъм.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров съобщи, че в този момент е подобаващият миг за присъединение към Еврозоната и развенча част от публикуваните легенди.
Доц. доктор Янко Христозов от УНСС показа разбор на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той уточни, че инфлацията в страни като Словакия, Естония и Хърватия, които одобриха еврото през последните 15 години, е била сходна или даже по-ниска от тази в България за същия интервал. Данните демонстрират, че инфлацията в Еврозоната е устойчива и по-ниска от българската.
Доц. доктор Калоян Колев от ИУ – Варна опроверга някои от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. доктор Атанас Камеларов показа изследване за стабилността и ролята на еврото в световната стопанска система, банковия бранш и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС заключи съществени заключения от отчетите на Европейската комисия и Европейската централна банка по отношение на икономическата конвергенция. Велин Пеев – държавен специалист в Министерството на финансите, обясни правилата на деяние на Европейския механизъм за непоклатимост.
В полемиката се включиха още шефът на Регионалното ръководство на образованието във Варна Ирена Радева, преподаватели, студенти, представители на бизнеса и възпитаници от Математическата гимназия „ Д-р Петър Берон “ и Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи „ Акад. Благовест Сендов “ във Варна, които показаха свои разработки по тематиката за еврото.
Форумът събра учени, специалисти и представители на академичната общественост от двата най-големи стопански университета в страната. Те показаха разбори, прогнози и разнообразни аспекти от въвеждането на единната валута в България.
„ Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато представители на академичната общественост вземат участие в полемиката, доверието на обществото е по-голямо “, акцентира министър Вълчев. Той означи, че академичната среда се отличава с плурализъм и задълбочено разглеждане на тематиките, а учените се употребяват с по-висока степен на доверие от обществото спрямо ръководещите. „ Нито една друга група не е направила толкоз обстойни проучвания по тематиката с научни способи, колкото академичната общественост “, добави още той.
Министърът акцентира, че наред с научните причини, съществува и нужда от справяне с дефицитите в осведомителната среда, които улесняват разпространяването на спекулации.
„ Убедени сме, че след 1 януари 2026 година огромна част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще завоюва дълготрайно от въвеждането на еврото “, безапелационен беше той.
По думите му възможните негативи от неналичието на независима парична политика, наложена с валутния ръб, към този момент са „ изконсумирани “.
„ Еврото единствено по себе си няма да реши всички проблеми, само че европейската интеграция носи безспорни изгоди “, съобщи още министър Вълчев и даде за образец повишеното равнище на приходите в България – от 28% от междинните в Европейски Съюз в края на предишния век до 66% през днешния ден.
Ректорът на ИУ – Варна проф. Евгени Станимиров означи, че още преди формалното приемане на еврото, страната ни е повишила кредитния си рейтинг – знак за възходящото доверие на интернационалните пазари. Той акцентира, че полемиката би трябвало да бъде фокусирана освен върху самата валута, а върху „ нас и еврото “ – по какъв начин единната валута ще повлияе на обществото, въз основата на обстоятелства, а не популизъм.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров съобщи, че в този момент е подобаващият миг за присъединение към Еврозоната и развенча част от публикуваните легенди.
Доц. доктор Янко Христозов от УНСС показа разбор на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той уточни, че инфлацията в страни като Словакия, Естония и Хърватия, които одобриха еврото през последните 15 години, е била сходна или даже по-ниска от тази в България за същия интервал. Данните демонстрират, че инфлацията в Еврозоната е устойчива и по-ниска от българската.
Доц. доктор Калоян Колев от ИУ – Варна опроверга някои от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. доктор Атанас Камеларов показа изследване за стабилността и ролята на еврото в световната стопанска система, банковия бранш и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС заключи съществени заключения от отчетите на Европейската комисия и Европейската централна банка по отношение на икономическата конвергенция. Велин Пеев – държавен специалист в Министерството на финансите, обясни правилата на деяние на Европейския механизъм за непоклатимост.
В полемиката се включиха още шефът на Регионалното ръководство на образованието във Варна Ирена Радева, преподаватели, студенти, представители на бизнеса и възпитаници от Математическата гимназия „ Д-р Петър Берон “ и Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи „ Акад. Благовест Сендов “ във Варна, които показаха свои разработки по тематиката за еврото.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ