Гл. асистент д-р Милена Любенова от Института за етнология и

Гл. помощник доктор Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

Днес ще си приказваме за положителни, хубави, празнични тематики и в навечерието на Нова година ще си приказваме точно за традициите и обичаите, които съблюдаваме. На директната ни телефонна линия е основен помощник доктор Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика. Д-р Любенова, какви са поверията, какво повеляват традициите и обичаите на Нова година? 

Ние сме в един интервал от годината, който е пренаситен с празници. Новата година, по този начин, както ние я честваме в сегашното, е модерно събитие. То не е било особено, празнуването на 31 декември, в навечерието на 1 януари в обичайна просвета. Но пък нещата се трансформират, в традициите навлизат нововъведения, тъй че празниците имат както обичайни детайли, по този начин и нововъведения. Разбира се, празникът, който е най-характерен за този миг от годината, е Василовден – това е 1 януари.

На този ден се уважава свети Василий Велики. Православната черква уважава този светец, само че в обичайна просвета той е именуван Василовден, Васильовден, Василица, Сурва, по този начин са го наричали хората този празник. Това е денят на преход сред остарялата и новата година и това е повода този ден да е изпълнен с доста разнообразни ритуали, практики, които са имали предпазващо и благопожелателно значение за хората.

В съвременността, несъмнено, ние свързваме този ден с първия ден на новата година и по тази причина хората главно си честитят Новата година, пожелаваме си за доста години и така нататък В обичайна просвета на Василовден особено е било това, че младоженците са ходели на посетители на своите кумове и са носели наложително пита, варена кокошка и вино.

На Василовден присъща е била варената свинска глава, която е била наложителна част от трапезата. Също по този начин се е приготвяла така наречен пача или безформеност, която също се е приготвяла от главата и от крачетата на прасето, което хората са отглеждали за Коледа.

Това ядене е особено и в съвременността за някои райони от страната, в това число и тук, в Западна България, главно в Пернишко. Например, когато излизат сурвакарите, маскарадните групи на сурвакарите, това ядене е една от главните обредни храни, която се подготвя за този празник. Също по този начин за Василовден главно се е приготвяла погача със сребърна пара, която на правилото на Бъдни вечер се е раздавала в фамилията, и на който се паднело парчето от питата с парата, се е считало, че той ще бъде здрав, с благоденствие през новата година.

Приготвяла се е и баница, която в другите райони на страната има разнообразни наименования – делник, булгурник, тутманик. Тази баница също е била с шансове. В обичайна просвета са се слагали клончета с дрян, като се е гадаело и се е наричало на фамилията, на животните, които са се отглеждали в къщата, на нивите и така нататък В съвременността пък, знаем, ние си слагаме листчета с пожелания, които си намисляме, тъй че има и нововъведения на празника, обвързван с трапезата и гаданията за бъдещето.  

Вие ни разказахте за традициите на Василовден и като цяло за обичаите, които съблюдаваме тогава. Но аз обърнах внимание на нещо, което казахте първоначално – че в действителност Нова година е модерно събитие, което преди не се е чествало на 31 януари. Кога се е чествало и по какъв начин се разграничава в този момент Новата година от това, което е било преди? 

Това, по което се разграничава – че той е бил един цикъл от празници, свързани с прехода от остарялата към новата година и в действителност той стартира още от Игнажден. Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден и по-късно идват Ивановден, Йордановден. Така че преходът от остарялата към новата година е бил един цикъл от ритуали, обредни дейности в другите дни. Това е бил интервалът, в който денят е най-кратък, слънцето е най-слабо и също по този начин знаем, че в обичайна просвета времето сред Коледа и Йордановден са се наричали Мръсни дни, Погани дни или Караконджорови нощи дни и се е вярвало, че това е едно от най-опасното време на годината, когато точно тези вредоносни сили могат да излизат измежду хората, да нанасят вреди на хората.

Именно заради тази причина този интервал е бил изпълнен с доста практики, свързани с предпазващ темперамент на селищните общности. И несъмнено другото са гаданията за бъдещето. Преходът към новата година е обвързван с доста гадателни практики, които са се правили през това време. Те са били гадания за времето, какво ще бъде през новата година.

Смятало се е, че каквото бъде на 1 януари времето денем, такава ще бъде и цялата година. Гадаело се е, като се е нарязвал кромид лук на кръгчета, на 12 части, върху които се е слагало сол, и където солта се разтопи да вземем за пример, се е вярвало, че тези месеци ще бъдат дъждовни или със сняг, а останалите ще бъдат сухи. Това е било времето, в което се е гадаело за сватба на девойките, на които им е предстояло да встъпват в брак. Смятало се е също по този начин, че който кихне да вземем за пример в дома, е на добър знак, на шанс.

Дори индивидът, който е кихал на 1 януари, в фамилията са го дарявали с първото агне, яре или теленце, което се е раждало в къщата, като се е считало, че това ще донесе благополучие. Това е разликата, тъй като в съвременността ние се концентрираме главно на 31 декември в празнуване. Разбира се, отново имаме пожелания, имаме шансове, подаряваме си дарове, което също е късно събитие и главно то потегля от градската просвета, до момента в който в обичайна просвета всички ритуали, практики са били ориентирани с оглед опазване здравето, благополучието на общността, да има изобилие през новата година, както в фамилиите, по този начин и измежду животните, които са отглеждани, нивите и така нататък  

Т.е. това са и вярванията, свързани с положителното ново начало.  

Разбира се, новото начало, здравето и благополучието на фамилията, общността. В това са вярвали хората и това са наричали главно – здраве и изобилие.  

Още една доста забавна тематика, за която желая да поговорим, е сурвакането. Каква е символиката на този акт? 

Сурвакането – ще стартираме първо с дребните сурвакарчета, които също излизат на 1 януари. Знаем, че те сурвакат с дрянова клонка. Това е дръвчето, което най-рано се разлиства. Неслучайно то е част от ритуала – витално, крепко дръвче, стабилно на зимните условия, тъй че сурвакарчетата главно от подобен вид дръвче вършат своите сурвачки, с които благославят за здраве и благоденствие своите фамилии. В обичайна просвета са се сурвакали и животните в къщата, освен хората, като се е наричало за здраве и изобилие. Знаем, че сурвачката се накичва със сушени плодове, с разнообразни цветове конци, паричка се поставя, пуканки, т.е. това е знак на изобилието и плодородието, което всички си пожелават за идната година.

Сурвакането е обвързвано и с още един обред, който е присъщ за празника Сурва или Василовден – това са маскарадните игри, които са типични точно тук, в района на Западна България. Те се извършват по Сурва и неслучайно една част от маскарадните групи се назовават сурвакари. В района на Благоевградско пък те също излизат на Сурва, само че пък там си имат своите местни наименования – бабугери, станчинари, старци и така нататък Така че Сурва е изпълнена с разнообразни ритуали, като маскарадните игри са част от тези ритуали, присъщи за деня и празника. 

Понеже заговорихме точно за тях, в този момент желая да поговорим за Международния фестивал на маскарадните игри " Сурва " в Перник, който в действителност е най-големият в България и на Балканите. Разкажете ни малко повече за него. Какви са неговите присъщи особености? 

Фестивалът се основава през 1966 година точно на база на традицията в района. Ние знаем всички, че маскарадните игри в Пернишко са извънредно витални, непокътнати са до съвременността. И през 1966 година стартира една самодейност, обвързвана със основаване на фестивал, който да показва освен маскарадните игри на Пернишко и Средна Западна България, само че и на цялата страна, разнообразието на маскарадните групи от цялата страна.

Постепенно фестивалът се развива, става интернационален през 1985 година, с цел да се трансформира в едно от най-големите маскарадни събития на Балканите и в Европа сега. Очакваме го след спиране, за жалост поради пандемията и една година пък поради водната рецесия в Перник нямаше фестивал, тъй че три години хората нямаха опция да вземат участие в този фестивал, само че тази година вървят подготовки, чакат доста групи, които да се включат във фестивала. 

Да, тъй като това в действителност е доста положително нещо и добър старт на годината, по този начин да го кажа. 

Разбира се, то всяка година е по този начин. С огромен възторг се включват както всички пернишки групи, по този начин и групите от района, от цялата страна. Идват постоянно над 10-15 групи от чужбина, маскарадни, от разнообразни елементи на света. Така че чакаме един фестивал, който да се възвърне с огромна страст и хубави прекарвания. Надяваме се, че по този начин ще се случи, ще бъде положително за всички участници и посетители на фестивала, несъмнено.