Българинът слабо познава нетрадиционните зеленчуци
Гл. ас. доктор Цветанка Динчева е приключила Аграрния университет в Пловдив. Кариерата си започва в Институт по зеленчукови култури „ Марица ”, в отдел " Сортоподдържане и семепроизводство на зеленчукови култури ". Научната активност главно е ориентирана към агротехника при нетрадиционни зеленчукови култури като аспержи, манголд, девесил, артишок, кейл, пак-чой и други Автор е на управление за развъждане на аспержи. Занимава се и с изпитване на биопродукти върху растежа и добива на зеленчуците при полски условия.
- Д-р Динчева, известни ли са нетрадиционните зеленчукови култури у нас и кои от тях са във фокуса на вашата научна активност?
- Нетрадиционните зеленчукови култури са забавно направление за производството. По принцип има много проучвания и изследвания в региона на обичайните култури, а българинът е податлив да демонстрира интерес към нетрадиционните. Например аспержите, ревенът и девесилът са познати от предишното, само че позабравени и за тях няма нови технологии. Те към момента се отглеждат на някои места в страната. Друга забавна просвета е артишокът. При инспекция въз основата данни за органично произвеждане открих, че има много регистрирани производители, които отглеждат артишок. Но той към момента е едва публикуван и едва прочут на българския пазар. Друга просвета, която е позната, само че не се отглежда всеобщо, е девесилът, който е чудесна фалшификация. Предстои да разработим технология за нейното развъждане, която да се вкара в производството. В развой на изпитване са манголд, рукола и пак-чой. Руколата има към този момент известност у нас, само че пак-чой е съвсем незнаен. Неговият усет не подхожда на някои хора, само че за сметка на това манголдът се радва на интерес. Той може да се употребява както на салата, по този начин и в чорба или като плънка в баница. Атрактивна нетрадиционна просвета е кейл, който е необятно застъпен в Западна Европа. Негови семена се оферират у нас, само че българският консуматор не го познава като просвета.
- За производството на аспержи се следи подем, и то в Пловдивска област. В теоретичен проект по кое време са стартирали изследванията за тази просвета в ИЗК " Марица "?
- Основите на изследователската активност при аспержите в института поставят през 2003 година н. с. Иван Димов и гл. ас. доктор Боян Арнаудов. Те създадоха нова методика за интензифициране на производството, със скъсен интервал на разсадопроизводство с една година. Това дава опция началото на реколтиране на насаждението да стартира от втората година от основаването му, а не от третата, както е по общоприетата технология.
- Защо съгласно вас аспержите, които са почитан зарзават на Запад, не се създават всеобщо в България ?
- Основната причина е, че за тях няма сигурен пазар. А и българинът не е привикнал да ги употребява. Те се реколтират единствено два месеца - от началото на април до края на май. Берат се всеки ден и в случай че не могат да се осъществят, фактически няма смисъл да се отглеждат. Иначе културата не е сложна за развъждане. Според климатичните условия в средата на месец март стартира вегетацията и беритбата на първите свещи, които са консумативната част. След като завърши реколтирането, растенията се оставят на свободен напредък до месец ноември.
- В момента единствено вие се занимавате с изследване на тази просвета. Какви опити правите с нея?
- В института отглеждаме бели и зелени аспержи, само че насаждението към този момент е много остаряло и минава пикът на неговото плододаване. То усилва плододаването си до 10, 11, 12-а година, след което стартира да понижава и производството е нерентабилно. Част от насаждението при нас към този момент е в 15-а година, само че към момента берем главно зелени аспержи. Имаме и виолетови аспержи. За страдание към момента нямаме наш вид. Обмисляме вид за селекция и се надявам да реализираме триумф. Важно е производителите да знаят, че манголд, пак-чой и рукола са едногодишни култури, които могат да се засаждат сред многогодишните, каквито са аспержите и артишокът. Успешни опити за това сме извели в института. Целта бе да уплътним мястото сред двете култури, сред които има огромно междуредово разстояние. Ако един фермер приложи общоприета скица на развъждане, първата година ще има много огромно пространство с угар. А отглеждайки едногодишни култури сред многогодишните, се основава насаждение, което е интеркропинг (съвместно отглеждане). Това дава опция за уплътняване на площта, което ще помогне на производителя отчасти да си възвърне първичните разноски.
- Д-р Динчева, известни ли са нетрадиционните зеленчукови култури у нас и кои от тях са във фокуса на вашата научна активност?
- Нетрадиционните зеленчукови култури са забавно направление за производството. По принцип има много проучвания и изследвания в региона на обичайните култури, а българинът е податлив да демонстрира интерес към нетрадиционните. Например аспержите, ревенът и девесилът са познати от предишното, само че позабравени и за тях няма нови технологии. Те към момента се отглеждат на някои места в страната. Друга забавна просвета е артишокът. При инспекция въз основата данни за органично произвеждане открих, че има много регистрирани производители, които отглеждат артишок. Но той към момента е едва публикуван и едва прочут на българския пазар. Друга просвета, която е позната, само че не се отглежда всеобщо, е девесилът, който е чудесна фалшификация. Предстои да разработим технология за нейното развъждане, която да се вкара в производството. В развой на изпитване са манголд, рукола и пак-чой. Руколата има към този момент известност у нас, само че пак-чой е съвсем незнаен. Неговият усет не подхожда на някои хора, само че за сметка на това манголдът се радва на интерес. Той може да се употребява както на салата, по този начин и в чорба или като плънка в баница. Атрактивна нетрадиционна просвета е кейл, който е необятно застъпен в Западна Европа. Негови семена се оферират у нас, само че българският консуматор не го познава като просвета.
- За производството на аспержи се следи подем, и то в Пловдивска област. В теоретичен проект по кое време са стартирали изследванията за тази просвета в ИЗК " Марица "?
- Основите на изследователската активност при аспержите в института поставят през 2003 година н. с. Иван Димов и гл. ас. доктор Боян Арнаудов. Те създадоха нова методика за интензифициране на производството, със скъсен интервал на разсадопроизводство с една година. Това дава опция началото на реколтиране на насаждението да стартира от втората година от основаването му, а не от третата, както е по общоприетата технология.
- Защо съгласно вас аспержите, които са почитан зарзават на Запад, не се създават всеобщо в България ?
- Основната причина е, че за тях няма сигурен пазар. А и българинът не е привикнал да ги употребява. Те се реколтират единствено два месеца - от началото на април до края на май. Берат се всеки ден и в случай че не могат да се осъществят, фактически няма смисъл да се отглеждат. Иначе културата не е сложна за развъждане. Според климатичните условия в средата на месец март стартира вегетацията и беритбата на първите свещи, които са консумативната част. След като завърши реколтирането, растенията се оставят на свободен напредък до месец ноември.
- В момента единствено вие се занимавате с изследване на тази просвета. Какви опити правите с нея?
- В института отглеждаме бели и зелени аспержи, само че насаждението към този момент е много остаряло и минава пикът на неговото плододаване. То усилва плододаването си до 10, 11, 12-а година, след което стартира да понижава и производството е нерентабилно. Част от насаждението при нас към този момент е в 15-а година, само че към момента берем главно зелени аспержи. Имаме и виолетови аспержи. За страдание към момента нямаме наш вид. Обмисляме вид за селекция и се надявам да реализираме триумф. Важно е производителите да знаят, че манголд, пак-чой и рукола са едногодишни култури, които могат да се засаждат сред многогодишните, каквито са аспержите и артишокът. Успешни опити за това сме извели в института. Целта бе да уплътним мястото сред двете култури, сред които има огромно междуредово разстояние. Ако един фермер приложи общоприета скица на развъждане, първата година ще има много огромно пространство с угар. А отглеждайки едногодишни култури сред многогодишните, се основава насаждение, което е интеркропинг (съвместно отглеждане). Това дава опция за уплътняване на площта, което ще помогне на производителя отчасти да си възвърне първичните разноски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ