Христо Орманджиев: Много е вероятно разпоредби, които касаят дейността на служебното правителство да получат санкция от КС
Гл. ас. доктор Христо Орманджиев, учител по Конституционно право във ВТУ, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Успешно ли съгласно вас бе приложена новата конституционна процедура, служебният кабинет “Главчев " постави клетва?
Много е мъчно да се каже сполучливо ли бе извършена новата конституционна процедура, защото тя се организира за първи път. И тук се включват няколко особености. Ясно е, че новата конституционна наредба на член 99, алинея 5, по отношение на член 99, алинея 7 от Конституцията дава благоприятни условия на президента, прекомерно лимитирани. Той в действителност да записва желанието на претендента за министър-председател, откакто го уточни. И откакто последният уточни състав на Министерския съвет. Видяхме едно положително осъществяване на конституционната наредба, доколкото се организираха съвещания с политическите сили при президента. И даде се опция на претендент за министър-председател да уточни състав на Министерски съвет. Характерното, забавното беше клетвата в Народното събрание и това, че след клетвата беше закрито съвещанието. На процедура, тук нямаше и коментар на останалите политически сили, което ненапълно, макар тази наредба, съобщи темперамент на това държавно управление като служебно държавно управление. Въпреки, че то е назначено при напълно друга наредба от тази, която до момента съществуваше.
Може ли да изникнат проблеми? Това, което отбелязахте сега в действителност е основно и забавно.
Тезата е такава, тъй като първо то има лимитирано деяние във времето. До провеждането на изборите. Значи ясно е, че в действителност бяха издадени трите указа от президента на републиката, които касаят назначението на служебното държавно управление и насрочването на двата типа избори. Фактически избори 2 в 1. Основната задача на това държавно управление в действителност е да организира почтени избори. Това, което е по-интересното е, че за първи път тази наредба влезе като такава в самата Конституция. По-интересното е и по-така ангажиращо внимание е това, че по алинея 7 се даде опция надали не да се вършат лимитирани пълномощия на държавното управление с обособен закон. Тази наредба е обект на офанзива пред Конституционният съд, който не знаем по кое време ще се произнесе. При всички положения, несъмнено няма да бъде във времевата подготвеност на това държавно управление. Така че от позиция на самата процедура, мисля че нямаше нарушаване, само че пък ще бъде много забавно като разпореждания, които касаят активността на служебното държавно управление, дали те ще получат глобата, че са конституционно съобразни или в противен случай, което е доста евентуално при едно бъдещо решение на Конституционния съд.
Две са може би нещата, които са на фокус, господин Орманджиев, чухме от страна на опозиционни партии, че не е късно тези промени в Конституцията да ни изправят пред една конституционна рецесия. И доста значима думичка също, която се обрисува отговорността. Чухме президентът Румен Радев, който сподели, че изтъквам: “Стои огромният въпрос за отговорността, тя изрично не е моя. " Тоест, той може би се чуди по какъв начин ще се управлява служебната власт при едно разпаднало се болшинство, да вземем за пример?
Това е вярно предвид на конституционната наредба, която се одобри алинея 5 и алинея 7 на член 99, защото доста се ограничиха пълномощията на президента до там, че той в действителност както споделих и преди в действителност да назначава едно държавно управление, което е препоръчано от претендента за министър-председател. При миналата първична редакция на Конституцията от 1991 година отговорността за активността на служебното държавно управление беше напълно на президента. В този случай обаче, съставът на служебното държавно управление към този момент се предлага от едно лице, което е претендент за министър-председател. И в този случай отговорността на президента е до там, доколкото той няма право да не назначи това държавно управление, т.е., той може да има обструкции, само че това зависи въпреки всичко от претендента за министър-председател, дали той би отдръпнал или надлежно не би отдръпнал избран претендент от състава на държавното управление. Именно по тази причина са тези опасения. Но аз мисля, че те няма да стигнат до прекаленост и няма да се стигне до такава конституционна рецесия, поради на обстоятелството, че все още към този момент има назначено такова държавно управление, има положило клетва. Тоест, ние не сме в хипотезата за невероятно лъчение на такова държавно управление.
Предвид на това, мисля, че до хипотезата на конституционна рецесия в страната на това съображение не може да се стигне. Отговорността несъмнено, тук е малко по-различна. При всички положения претендентът за министър-председател, следва да носи и той отговорност за това, защото той предлага претендентите, само че пък президентът ги назначава. Така че е доста мъчно да се приказва за една споделяемост на отговорността в този случай, и до каква степен тя ще бъде споделена. Но при всички положения, претендентите се оферират към този момент не от президента, а от претендента за министър-председател.
Г-н Орманджиев, защо би трябвало да следим? Вие като конституционалист защо най-много ще следите този длъжностен кабинет?
При всички положения по този начин служебните държавни управления не би трябвало изрично да заемат политически позиции. И аз си мисля, че може би няма да се стигне до сходно нещо, тъй като постоянно те ще бъдат укорими, претендентите на служебното държавно управление, за това, че подкрепят или не подкрепят избрана политическа мощ. Аз мисля, че има избран баланс в държавното управление дотолкоз, доколкото има специалисти, които са назначени в него. Но постоянно ще има мнения от политическите сили, изключително при съответните дейности, които бъдат подхванати. Тъй като в този момент ще бъдат подхванати дейности несъмнено от служебното държавно управление, дали те подкрепят или не избрана политическа мощ.
Аз мисля, че има прочут баланс в това държавно управление, предвид на това, че въпреки всичко в него има експертност и то има къс интервал на деяние. Най-важното нещо, което е да се проведат тези избори и те да не бъдат по този начин оспорени от политическите сили. Винаги, постоянно ще има обструкции против едно служебно държавно управление, изключително при такава конституционна редакция, която дава опция да се вършат и политически аналози.
Успешно ли съгласно вас бе приложена новата конституционна процедура, служебният кабинет “Главчев " постави клетва?
Много е мъчно да се каже сполучливо ли бе извършена новата конституционна процедура, защото тя се организира за първи път. И тук се включват няколко особености. Ясно е, че новата конституционна наредба на член 99, алинея 5, по отношение на член 99, алинея 7 от Конституцията дава благоприятни условия на президента, прекомерно лимитирани. Той в действителност да записва желанието на претендента за министър-председател, откакто го уточни. И откакто последният уточни състав на Министерския съвет. Видяхме едно положително осъществяване на конституционната наредба, доколкото се организираха съвещания с политическите сили при президента. И даде се опция на претендент за министър-председател да уточни състав на Министерски съвет. Характерното, забавното беше клетвата в Народното събрание и това, че след клетвата беше закрито съвещанието. На процедура, тук нямаше и коментар на останалите политически сили, което ненапълно, макар тази наредба, съобщи темперамент на това държавно управление като служебно държавно управление. Въпреки, че то е назначено при напълно друга наредба от тази, която до момента съществуваше.
Може ли да изникнат проблеми? Това, което отбелязахте сега в действителност е основно и забавно.
Тезата е такава, тъй като първо то има лимитирано деяние във времето. До провеждането на изборите. Значи ясно е, че в действителност бяха издадени трите указа от президента на републиката, които касаят назначението на служебното държавно управление и насрочването на двата типа избори. Фактически избори 2 в 1. Основната задача на това държавно управление в действителност е да организира почтени избори. Това, което е по-интересното е, че за първи път тази наредба влезе като такава в самата Конституция. По-интересното е и по-така ангажиращо внимание е това, че по алинея 7 се даде опция надали не да се вършат лимитирани пълномощия на държавното управление с обособен закон. Тази наредба е обект на офанзива пред Конституционният съд, който не знаем по кое време ще се произнесе. При всички положения, несъмнено няма да бъде във времевата подготвеност на това държавно управление. Така че от позиция на самата процедура, мисля че нямаше нарушаване, само че пък ще бъде много забавно като разпореждания, които касаят активността на служебното държавно управление, дали те ще получат глобата, че са конституционно съобразни или в противен случай, което е доста евентуално при едно бъдещо решение на Конституционния съд.
Две са може би нещата, които са на фокус, господин Орманджиев, чухме от страна на опозиционни партии, че не е късно тези промени в Конституцията да ни изправят пред една конституционна рецесия. И доста значима думичка също, която се обрисува отговорността. Чухме президентът Румен Радев, който сподели, че изтъквам: “Стои огромният въпрос за отговорността, тя изрично не е моя. " Тоест, той може би се чуди по какъв начин ще се управлява служебната власт при едно разпаднало се болшинство, да вземем за пример?
Това е вярно предвид на конституционната наредба, която се одобри алинея 5 и алинея 7 на член 99, защото доста се ограничиха пълномощията на президента до там, че той в действителност както споделих и преди в действителност да назначава едно държавно управление, което е препоръчано от претендента за министър-председател. При миналата първична редакция на Конституцията от 1991 година отговорността за активността на служебното държавно управление беше напълно на президента. В този случай обаче, съставът на служебното държавно управление към този момент се предлага от едно лице, което е претендент за министър-председател. И в този случай отговорността на президента е до там, доколкото той няма право да не назначи това държавно управление, т.е., той може да има обструкции, само че това зависи въпреки всичко от претендента за министър-председател, дали той би отдръпнал или надлежно не би отдръпнал избран претендент от състава на държавното управление. Именно по тази причина са тези опасения. Но аз мисля, че те няма да стигнат до прекаленост и няма да се стигне до такава конституционна рецесия, поради на обстоятелството, че все още към този момент има назначено такова държавно управление, има положило клетва. Тоест, ние не сме в хипотезата за невероятно лъчение на такова държавно управление.
Предвид на това, мисля, че до хипотезата на конституционна рецесия в страната на това съображение не може да се стигне. Отговорността несъмнено, тук е малко по-различна. При всички положения претендентът за министър-председател, следва да носи и той отговорност за това, защото той предлага претендентите, само че пък президентът ги назначава. Така че е доста мъчно да се приказва за една споделяемост на отговорността в този случай, и до каква степен тя ще бъде споделена. Но при всички положения, претендентите се оферират към този момент не от президента, а от претендента за министър-председател.
Г-н Орманджиев, защо би трябвало да следим? Вие като конституционалист защо най-много ще следите този длъжностен кабинет?
При всички положения по този начин служебните държавни управления не би трябвало изрично да заемат политически позиции. И аз си мисля, че може би няма да се стигне до сходно нещо, тъй като постоянно те ще бъдат укорими, претендентите на служебното държавно управление, за това, че подкрепят или не подкрепят избрана политическа мощ. Аз мисля, че има избран баланс в държавното управление дотолкоз, доколкото има специалисти, които са назначени в него. Но постоянно ще има мнения от политическите сили, изключително при съответните дейности, които бъдат подхванати. Тъй като в този момент ще бъдат подхванати дейности несъмнено от служебното държавно управление, дали те подкрепят или не избрана политическа мощ.
Аз мисля, че има прочут баланс в това държавно управление, предвид на това, че въпреки всичко в него има експертност и то има къс интервал на деяние. Най-важното нещо, което е да се проведат тези избори и те да не бъдат по този начин оспорени от политическите сили. Винаги, постоянно ще има обструкции против едно служебно държавно управление, изключително при такава конституционна редакция, която дава опция да се вършат и политически аналози.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ