„Епос за Гилгамеш“ – в търсене на вечен живот и смисъла в него
Гилгамеш е полумитичен (неговото битие е спорно) крал на Урук в Месопотамия, който е най-познат от „ Епос за Гилгамеш “ (написан към 2150 – 1400 г.пр.н.е.). Великото шумерско/вавилонско произведение изпреварва Омир с към 1500 години и затова е считано за най-старото литературно произведение.
Мотивът за търсенето на смисъл в живота за първи път е разказан в „ Епос за Гилгамеш “ , където героят крал Гилгамеш напуща кралството си след гибелта на неговия добър другар Енкиду, с цел да открие мистичния Утнапищим и да се снабди с безконечен живот. Страхът на Гилгамеш от гибелта в действителност е боязън от това животът му да не остане без смисъл и въпреки че не съумява да се снабди с величие, самото му търсене дава смисъл на живота му. Тази тематика е била изследвана и употребена от писатели и философи от античността до ден-днешен.
Легендарен цар
Смята се, че бащата на Гилгамеш е свещеникът крал Лугалбанда (който е включен в две шумерски поеми, написани преди „ Епос за Гилгамеш “ ), а майка му е богинята Нинсун (Свята Майка и Велика Кралица). Според това Гилгамеш е бил полубог, който имал извънредно дълъг живот и имал голяма, нечовешка мощ.
Познат като „ Билгамеш “ измежду шумерите, „ Гилгамос “ в Гърция и тясно обвързван с облика на Думузи от шумерската поема „ Спускането на Инана “ или „ Спускането на Инана до подземния свят “, Гилгамеш е признат като историческия пети цар на Урук, който управлявал през 26 век пр.н.е. Неговото въздействие било толкоз огромно, че митовете за божествения му генезис стават извънредно известни и в последна сметка се трансформират в притчите, разказани в „ Епос за Гилгамеш “.
По-късно мнозина царе ще свързват името и произхода си с тези на Гилгамеш. Най-известният измежду тях е Шулги (2029 – 1982 г.пр.н.е.), който е считан за най-великият крал на Ур през Третия интервал. Той твърдял, че Лугалбанда и Нинсун са негови родители, а Гилгамеш негов брат.
Произход на текста
Акадската версия на текста е открита в Ниневия измежду руините на библиотеката на Ашурбанипал през 1849 година от археолога Остин Хенри Леърд. Неговата експедиция била част от самодейност на европейски институции и държавни управления от средата на 19 век, които финансирали археологически проучвания и разкопки в Месопотамия за разкриване на физически доказателства, които да потвърдят описаните в Библията събития. Това, което тези археолози откриват обаче е, че Библията, която до тогава била считана за най-древната книга в света, в действителност напълно не била най-старата, а преди нея имало голям брой шумерски текстове.
Авторът на версията на „ Епос за Гилгамеш “ , която Леърд открива, е вавилонскят публицист Sĭn-lēqi-unninni ( пишел през към 1300-1000 г.пр.н.е.) за който се считало, че е първият създател, прочут по име, преди да бъдат открити творбите на Енхедуана (2285 – 2250 г.пр.н.е.) – дъщерята на Саргон Велики. Sĭn-lēqi-unninni е имал от къде да черпи информация, защото до времето, в което той стартира да написа, Гилгамеш към този момент е бил известен воин в продължение на епохи.
В шумерската алегория „ Инана и дървото Хулупу “ , в която Инана посява дърво в градината си, което обаче ѝ основава проблеми, Гилгамеш се появява като нейния предан брат, който ѝ оказва помощ. Други притчи, споменаващи Гилгамеш, също го показват като популярен воин и в последна сметка кралят получава статут на провидение. За него се вярвало, че е брат на Инана – евентуално една от най-популярните богини на Месопотамия. Молитви, изписани върху глинени плочи, биват отправени към Гилгамеш, защото някои вярвали, че той е съдник в отвъдния живот.
„ Епос за Гилгамеш “
В „ Епос за Гилгамеш “ боговете считали, че великият крал е прекомерно горделив и нахален, по тази причина вземат решение да му дадат урок, изпращайки дивия човек Енкиду да го смири. Енкиду и Гилгамеш, след яростна борба, в която никой не побеждава, стават другари и дружно претърпяват своите завършения.
Заедно те убиват Хумбава – демонът на Кедровата гора и това притегля вниманието на Инана (изписана с нейното акадско/вавилонско име Ищар в епоса). Инана се пробва да съблазни Гилгамеш, само че той я отхвърля, напомняйки ѝ за всички други мъже, които тя имала за любовници, чиито живот е приключил зле. Инана е разярена и изпраща своя шурей Небесния бик на земята, с цел да унищожи Гилгамеш. Енкиду оказва помощ на своя другар и убива Небесния бик, само че по този метод наскърбява боговете и те го осъждат на гибел.
След кончината на приятеля си, в която той вижда своята лична гибел, Гилгамеш се пита какъв е смисъла на живота и каква е цената на човешките достижения в лицето на безвъзвратното заличаване. Тогава той потегля в търсене на смисъл на живота и на метод, по който да победи гибелта. В последна сметка открива Утнапищим, който му дава два шанса да се снабди с величие. Гиламеш се проваля и в двата – първо не съумява да остане безсънен за 6 дни и 6 нощи, а по-късно не съумява да защищити едно магическо растение и змия го изяжда, до момента в който Гилгамеш спи. Тогава той е заставен да се прибере вкъщи, където написа историята за приключенията си.
Гилгамеш вдъхва вяра, че въпреки човек да не може да живее постоянно, изборите, които прави в живота, оказват въздействие върху животите на другите. Неговото търсене на смисъл в действителност се трансформира в смисъла на живота му и то продължава да въодушевява тези, които осъзнават какъв брой е безконечна вътрешната битка на индивида.
Източник: ancient.eu
