Гигантска фотоволтаична централа в Китай е на път да трансформира

Гигантска фотоволтаична централа в Китай е на път да трансформира международната енергийна общественост. Слънчевият парк съставлява 100-мегаватова доларна плантация, която обгръща 248 акра. По стандартите на Китай той е относително дребен, само че пък е мотив за горделивост на международно равнище, напомнят локалните организации. “Той е планиран и издигнат като облик на китайското национално благосъстояние – гигантската панда”, изяснява документ от Panda Green Energy, компанията, която е построила фермата.

Китай има повече потенциал за слънчева сила, в сравнение с всяка друга страна в света, с големите 130 гигавата. Ако всички генерират електрическа енергия по едно и също време, тя може да зарежда цяла Англия няколко пъти. Китай е дом на доста огромни слънчеви ферми – в това число оборудване с мощ от 850 мегавата – Longyangxia, което се намира на на Тибетското плато. Там са конфигурирани внушителните четири милиона панела.

Най-голямата слънчева централа в света сега е в пустинята Tengger в Китай и нейната мощ надвишава 1500 мегавата. Тези планове костват милиони долари и тук е моментът да се запитаме – коства ли си да се построяват? Дали тези разрастващи се слънчеви ферми ще са задоволителни, с цел да изпълнят задачите си за зелена сила? Китай е най-големият производител на слънчеви панели в света, показва Ивонн Лиу от Bloomberg New Energy Finance, компания за пазарни изследвания.Според нея пазарът на слънчева сила в Китай е голям, а това е тип индустриалната политика за държавното управление.

Според МАЕ повече от 60% от слънчевите панели в света са създадени в Китай. Въпреки внушителните слънчеви паркове за момента близо две трети от електричеството на страната идва от въглищни централи. Основните фотоволтаични мощности са разположени в големите слънчеви равнини на северен и северозападен Китай. Там има доста място за построяването им, а слънчевият запас е задоволително благонадежден. Тяхното строителство също се движи с бързи темпове. Според данните на МАЕ Китай е извършил задачата си за 2020 година за прибавяне на потенциал за слънчева сила три години по-рано.

В Китай даже има компания, която употребява слънчеви панели, с цел да стопи постоянно замръзнала вода. Тази вода се употребява за поливане на дървета, които порастват върху рекултивирана земя.

Може да има различен тласък зад устрема на Китай да построи слънчеви ферми в някои политически чувствителни райони. През последните десетилетия доста от тях означиха, че Китай желае да насърчи вложенията в инфраструктура в и към Тибет – самостоятелен район, който е дом на доста хора, които отхвърлят претенциите на Китай за територията. Някои настояват, че такава инвестиция е политически стимулирана за затвърждаване на китайската власт и поддръжка на етнически китайци, които са се преместили в тези области.

Но, построяването на великански слънчеви ферми в средата на нищото има своите дефекти, изясняват smartnews.bg. За да разберем за какво, би трябвало още един път да разгледаме Китай от горната страна. През 1935 година географът Ху Хуаньон (Hu Huanyong) нарисува известна като „ Линия Ху “ от североизток до южен-централен Китай. Тя разделя страната на две почти идентични елементи. По-голямата част от китайския народ, 94%, живеят в източната част. Останалите 6% живеят на запад. “Разпределението на ресурсите от вятърна и слънчева сила на Китай е обратното”, споделя Юан Сю в китайския университет в Хонконг. Затова доста от слънчевите панели на страната са ситуирани доколкото може наоколо до огромните градове, които се нуждаят от тях.

Резултатът от това е зашеметяващо невисок коефициент на потенциал. Позовавайки се на данните от Китайския съвет за електрическа енергия, през първите шест месеца на 2018 година коефициентът на потенциал на китайското слънчево съоръжение беше единствено 14,7%. Докато китайска сolarna плантация може да бъде фактурирана като потенциал от, да речем, 200 мегавата, употребяваната е по-малко от една шеста.

Причините за ниската успеваемост включват фактори, над които нямаме надзор, като времето. Част от казуса е, че силата се губи по големите преносни линии, дълги километри, които свързват отдалечените слънчеви ферми до места, които се нуждаят от електричество. Това е обстановка, която назовават “сериозно несъответствие”.

Китай се е опитал да позволи този проблем като създаде по-добра технология на преносните линии, споделя Джефри Бал от Центъра за енергийна политика и финанси на Steyer-Taylor в университета в Станфорд. Иновациите включват линии с непрекъснат ток с огромен потенциал – само че те не се построяват толкоз бързо, колкото се чака.

В момента има още едно затруднение за китайската слънчева промишленост. През май държавното управление отпусна значими дотации за огромни слънчеви планове, което значи, че в този момент те са доста по-скъпи за създаване. Миналата година в Китай бяха конфигурирани 53 гигавата слънчеви мощности. Тази година се чака инсталациите да не надвишават 35 гигавата – спад с повече от 30%. В подобен климат енергийните вложители се насочват от великански, отдалечени слънчеви ферми и към други благоприятни условия.

Това да вземем за пример са покривите в огромните градове със слънчеви панели и продажбата на електричество непосредствено на потребителите. Влиянието на Китай не е единствено в плановете в границите на личните си граници, само че и в мега слънчевите планове, построени отвън Китай. „ Мисля, че е значимо да осъзнаем, че въздействието на Китай тук не е единствено в мега слънчевите планове, които построява в границите на личните си граници, само че и в мега слънчевите планове, които са издигнати отвън Китай”, споделя Бал.

Соларните паркове по света

Понастоящем по света се строят няколко огромни слънчеви ферми, някои от които в Индия. Те ще се борят за купата на новия „ максимален безоблачен парк в света “. Много от тях ще имат ясни връзки с Китай. Вземете комплекса Бенбан в Египет. Покриващ 37 кв. км и плануван потенциал сред 1600 и 2000 мегавата, това е впечатляващо начинание. Една от компаниите, която сега построява част от нея, е китайска. Panda Green Energy има проекти да конфигурира доста повече слънчеви ферми в Китай, които наподобяват като черно-бели мечки от горе. Това е задачата на програмата „ Panda 100 “ на компанията.

Дизайнерите даже са избрали два разнообразни типа фотоволтаични кафези, тъмни и светли, с цел да приближат оптимално действителния тип на пандата. Компанията също по този начин се стреми да построи впечатляващите си слънчеви паркове в други страни – в това число и това, което разказва като „ panda + ragby design “ на Фиджи и „ panda + maple leaf design “ в Канада. Слънчевите панели не престават да стават по-евтини. Може да минат единствено няколко години преди китайските понижени дотации да станат неуместни – слънчевата сила просто ще бъде прекомерно евтина, с цел да я пренебрегват вложителите. Прогнозите са сред три и пет години, преди слънчевата сила да е задоволително евтина, с цел да се построи без дотация.

Но, в случай че гигантските слънчеви паркове продължат да се строят, в бъдеще ще се наложи да се оправим с едно постоянно подценявано затруднение:

отпадъците от слънчевите панели

Панелите траят единствено 30 години, след което би трябвало да бъдат разградени. Трудно е да ги рециклирате, тъй като съдържат нездравословни химикали като сярна киселина. Очаква се Китай да изпита неочакван взрив на отпадъците от слънчеви панели към 2040 година Понастоящем няма явен проект какво да се прави с целия този материал. Може би не е толкоз проблематично, колкото нуклеарните боклуци, само че това е още една спънка, която би трябвало да се преодолее, с цел да се подсигурява, че огромната слънчева сила в действителност е „ зелена “ технология. “Ще би трябвало да се оправим с този проблем на някакъв етап”. Както изяснява Бал, големият интерес към евтина слънчева сила, субсидирана или не, евентуално ще докара до големи стопанства през идващите години.