Хипотезата за Гея: Огромен организъм ли е Земята?
Гея е гръцка богиня на Земята, „ майката природа “ или майката Земя. Според хипотезата нашата планета е голям саморегулиращ се организъм, а животните, растенията и неживата природа са негови елементи. Земята, като добра богиня, поддържа подобаващ климат и оказва помощ на живота да се развива.
Някои последователи на хипотезата даже считат, че Гея е в положение да се „ възвръща “ от всевъзможни бедствия. Например да оцелее при рухване на астероид, след доста мощно вулканично изригване и дейното човешко въздействие.
На пръв взор теорията наподобява малко странна. Въпреки това тя е създадена от уважавани учени: английския химик Джеймс Лавлок, член на Лондонското кралско общество, както и американския биолог Лин Маргулис.
Всичко стартира през 60-те години на предишния век, когато Лавлок съветва НАСА по въпросите за живота на Марс. Ученият намира елементарен метод да разбере отговора: да проучва атмосферата на Червената планета. Оказва се, че както на Марс, по този начин и на Венера съвсем няма О2 и метан – газове, създавани от живи организми.
Тогава Лавлок обръща внимание на неповторимия състав на земната атмосфера. Това кара откривателя да мисли, че самият живот употребява и отделя газове, тъй че планетата да поддържа условия за своето битие.
Колкото повече дишащи О2 живи същества се появяват на Земята, толкоз повече въглероден диоксид се отделя в атмосферата. Но Земята не се трансформира в безжизнена планета като Марс. Въглеродният диоксид се всмуква от растенията, които с увеличение на наличието му в атмосферата единствено се развъждат по-добре. Това значи, че създават повече О2. В резултат на това салдото не се нарушава.
Лавлок стартира да развива концепцията и в последна сметка стига до заключението, че Земята е единна и добре функционираща система – тя е самата Гея. Благодарение на комплицираните взаимоотношения сред дивата и неживата природа планетата поддържа оптимални условия за своите жители към този момент 3,8 милиарда години.
И въпреки че доста учени не поддържат теорията на Лавлок, хипотезата за Гея става известна и много известна. Британският химик даже получава награди от Геоложкото общество в Лондон, НАСА и редица други организации.
Защо някои учени поддържат хипотезата за Гея
Гея. Anselm Feuerbach / Public Domain
Идеята, че Земята е голям организъм, се оказала привлекателна. Хипотезата по едно и също време обяснявала всичко и в това време била елементарна и красива. Не е изненадващо, че теорията си спечелила доста почитатели. Включително и измежду последователите на Новото време. Последните почнали да приказват за рационалната Земя и науката, която удостоверява легендите на античните за Майката Природа.
Самият Лавлок по всевъзможен вероятен метод отричал сходни тълкования и даже съжалявал, че е избрал името на хипотезата. Но това не го избавило от недоволството на учените, които считали, че се основава нова фракция под прикритието на науката.
Въпреки това хипотезата намира поддръжници в университетските среди. До огромна степен, тъй като някои от догатките на теорията се удостоверили на процедура.
В моретата се поддържа солевият баланс
В Световния океан непрекъснато постъпват минерали от сушата и реките. Ако не беше взаимоотношението на живата и неживата природа, всички морета от дълго време щяха да се трансфорат в безжизнени солени резервоари като Мъртво море. Това обаче не се случва: концентрацията на сол в морската вода не се трансформира в продължение на милиони години.
Лавлок допуска, че солта се отсрочва на морското дъно, а коралите въздействат позитивно върху солеността на океана. Сега се счита, че моретата са способни да се саморегулират по сходен метод.
Земята се " приспособява " към смяната в яркостта на Слънцето
От времето на появяването на първите организми на нашата планета яркостта на нашата звезда се е нараснала с 25-30%. Въпреки новите условия Земята поддържа температура, подобаваща за живот.
Според Лавлок и сътрудниците му това се дължи на микроорганизмите. С повишение на температурата планктонът стартира да се развъжда по-активно, вследствие на което количеството на отпадните му артикули се усили. Включително на газа диметилсулфид. Когато той попадал от водата в облаците, последните започвали да отразяват по-добре слънчевата светлина и температурата на Земята се снижавала. По-късно в облаците бил открит диметилсулфид.
Компютърни модели на саморегулиращата се среда
През 80-те години на предишния век Лавлок основава модела Daisyworld. Това е опростена проява на качествата на Гея за саморегулиране.
„ Светът на маргаритките “ бил населяван единствено от два типа растения: черни - които гълтам светлината, и бели – които я отразяват. Първият надлежно предпочитал прохладата, а вторият - топлината. Моделът се оказал доста резистентен. И по този начин, в случай че броят на черните цветове се увеличел, повърхността на планетата отразявала по-малко светлина и ставало по-топло върху нея. И това доведело до размножаването на бели растения.
Може ли Земята да се преглежда като голям организъм?
На теорията на Лавлок липсва акуратност. Затова не всички нейни последователи са сигурни дали е допустимо Земята да се назова обединен " жив " организъм. Например Лин Маргулис упорства, че хипотезата демонстрира единствено по какъв начин живите и неживите се развиват взаимно с помощта на тясна взаимовръзка.
Има и съответни образци, които потвърждават, че " майката природа " надалеч не всеки път е в положение да се оправи с децата си. Същите много постоянно сами нарушават равновесието на системата.
Земята не е в положение да контролира изцяло своята атмосфера и температура. Например дърветата просто нямат време да всмукват непотребния въглероден диоксид: количеството му в атмосферата нараства 17 пъти по-бързо.
Вярно ли е, че Земята се смалява?
Земята непрестанно губи и получава материал от Космоса. И по този начин, в случай че Земята непрестанно отдава материята и също по този начин придобива нов мат...
Прочети повече
А организмите, населявали Земята, постоянно са имали гибелен резултат върху климата на планетата. Например преди към 2,4 милиарда години, когато се появили бактерии, които създават О2 по време на фотосинтезата, количеството метан в атмосферата намаляло фрапантно. Това довело освен до заледяването на Земята, само че и до гибелта на доста микроорганизми. Противно на теорията на Лавлок, те не съумели да възстановят своите популации.
Земята е доста по-сложна от „ Света на маргаритките “. На нашата планета живеят голям брой типове и тяхната еволюция не може да бъде еднопосочна.
С какво е потребна хипотезата за Гея
И въпреки всичко концепцията на Лавлок не е просто красива метафора. Тя подтиква проучването на нашата планета като единна огромна екосистема, а не като цялост от елементи. Днес никой не се съмнява, че живата и неживата природа са взаимосвързани и могат да си въздействат. Тази концепция е в основата на актуалната просвета за околната среда.
Колкото и да е парадоксално, теорията на Лавлок за саморегулирането на Земята, в противен случай - посочила какъв брой нежно е равновесието на природата. Сега, когато климатът на нашата планета мощно се трансформира, сходно увещание е изключително значимо. И в този смисъл хипотезата за Гея е изиграла позитивна роля в науката.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Някои последователи на хипотезата даже считат, че Гея е в положение да се „ възвръща “ от всевъзможни бедствия. Например да оцелее при рухване на астероид, след доста мощно вулканично изригване и дейното човешко въздействие.
На пръв взор теорията наподобява малко странна. Въпреки това тя е създадена от уважавани учени: английския химик Джеймс Лавлок, член на Лондонското кралско общество, както и американския биолог Лин Маргулис.
Всичко стартира през 60-те години на предишния век, когато Лавлок съветва НАСА по въпросите за живота на Марс. Ученият намира елементарен метод да разбере отговора: да проучва атмосферата на Червената планета. Оказва се, че както на Марс, по този начин и на Венера съвсем няма О2 и метан – газове, създавани от живи организми.
Тогава Лавлок обръща внимание на неповторимия състав на земната атмосфера. Това кара откривателя да мисли, че самият живот употребява и отделя газове, тъй че планетата да поддържа условия за своето битие.
Колкото повече дишащи О2 живи същества се появяват на Земята, толкоз повече въглероден диоксид се отделя в атмосферата. Но Земята не се трансформира в безжизнена планета като Марс. Въглеродният диоксид се всмуква от растенията, които с увеличение на наличието му в атмосферата единствено се развъждат по-добре. Това значи, че създават повече О2. В резултат на това салдото не се нарушава.
Лавлок стартира да развива концепцията и в последна сметка стига до заключението, че Земята е единна и добре функционираща система – тя е самата Гея. Благодарение на комплицираните взаимоотношения сред дивата и неживата природа планетата поддържа оптимални условия за своите жители към този момент 3,8 милиарда години.
И въпреки че доста учени не поддържат теорията на Лавлок, хипотезата за Гея става известна и много известна. Британският химик даже получава награди от Геоложкото общество в Лондон, НАСА и редица други организации.
Защо някои учени поддържат хипотезата за Гея
Гея. Anselm Feuerbach / Public Domain
Идеята, че Земята е голям организъм, се оказала привлекателна. Хипотезата по едно и също време обяснявала всичко и в това време била елементарна и красива. Не е изненадващо, че теорията си спечелила доста почитатели. Включително и измежду последователите на Новото време. Последните почнали да приказват за рационалната Земя и науката, която удостоверява легендите на античните за Майката Природа.
Самият Лавлок по всевъзможен вероятен метод отричал сходни тълкования и даже съжалявал, че е избрал името на хипотезата. Но това не го избавило от недоволството на учените, които считали, че се основава нова фракция под прикритието на науката.
Въпреки това хипотезата намира поддръжници в университетските среди. До огромна степен, тъй като някои от догатките на теорията се удостоверили на процедура.
В моретата се поддържа солевият баланс
В Световния океан непрекъснато постъпват минерали от сушата и реките. Ако не беше взаимоотношението на живата и неживата природа, всички морета от дълго време щяха да се трансфорат в безжизнени солени резервоари като Мъртво море. Това обаче не се случва: концентрацията на сол в морската вода не се трансформира в продължение на милиони години.
Лавлок допуска, че солта се отсрочва на морското дъно, а коралите въздействат позитивно върху солеността на океана. Сега се счита, че моретата са способни да се саморегулират по сходен метод.
Земята се " приспособява " към смяната в яркостта на Слънцето
От времето на появяването на първите организми на нашата планета яркостта на нашата звезда се е нараснала с 25-30%. Въпреки новите условия Земята поддържа температура, подобаваща за живот.
Според Лавлок и сътрудниците му това се дължи на микроорганизмите. С повишение на температурата планктонът стартира да се развъжда по-активно, вследствие на което количеството на отпадните му артикули се усили. Включително на газа диметилсулфид. Когато той попадал от водата в облаците, последните започвали да отразяват по-добре слънчевата светлина и температурата на Земята се снижавала. По-късно в облаците бил открит диметилсулфид.
Компютърни модели на саморегулиращата се среда
През 80-те години на предишния век Лавлок основава модела Daisyworld. Това е опростена проява на качествата на Гея за саморегулиране.
„ Светът на маргаритките “ бил населяван единствено от два типа растения: черни - които гълтам светлината, и бели – които я отразяват. Първият надлежно предпочитал прохладата, а вторият - топлината. Моделът се оказал доста резистентен. И по този начин, в случай че броят на черните цветове се увеличел, повърхността на планетата отразявала по-малко светлина и ставало по-топло върху нея. И това доведело до размножаването на бели растения.
Може ли Земята да се преглежда като голям организъм?
На теорията на Лавлок липсва акуратност. Затова не всички нейни последователи са сигурни дали е допустимо Земята да се назова обединен " жив " организъм. Например Лин Маргулис упорства, че хипотезата демонстрира единствено по какъв начин живите и неживите се развиват взаимно с помощта на тясна взаимовръзка.
Има и съответни образци, които потвърждават, че " майката природа " надалеч не всеки път е в положение да се оправи с децата си. Същите много постоянно сами нарушават равновесието на системата.
Земята не е в положение да контролира изцяло своята атмосфера и температура. Например дърветата просто нямат време да всмукват непотребния въглероден диоксид: количеството му в атмосферата нараства 17 пъти по-бързо.
Вярно ли е, че Земята се смалява?
Земята непрестанно губи и получава материал от Космоса. И по този начин, в случай че Земята непрестанно отдава материята и също по този начин придобива нов мат...
Прочети повече
А организмите, населявали Земята, постоянно са имали гибелен резултат върху климата на планетата. Например преди към 2,4 милиарда години, когато се появили бактерии, които създават О2 по време на фотосинтезата, количеството метан в атмосферата намаляло фрапантно. Това довело освен до заледяването на Земята, само че и до гибелта на доста микроорганизми. Противно на теорията на Лавлок, те не съумели да възстановят своите популации.
Земята е доста по-сложна от „ Света на маргаритките “. На нашата планета живеят голям брой типове и тяхната еволюция не може да бъде еднопосочна.
С какво е потребна хипотезата за Гея
И въпреки всичко концепцията на Лавлок не е просто красива метафора. Тя подтиква проучването на нашата планета като единна огромна екосистема, а не като цялост от елементи. Днес никой не се съмнява, че живата и неживата природа са взаимосвързани и могат да си въздействат. Тази концепция е в основата на актуалната просвета за околната среда.
Колкото и да е парадоксално, теорията на Лавлок за саморегулирането на Земята, в противен случай - посочила какъв брой нежно е равновесието на природата. Сега, когато климатът на нашата планета мощно се трансформира, сходно увещание е изключително значимо. И в този смисъл хипотезата за Гея е изиграла позитивна роля в науката.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ