Геройство и отговорност е в България да се раждат и

Геройство и отговорност е в България да се раждат и отглеждат деца. Неслучайно от десетилетия насам сме в ужасяваща демографска рецесия и по този смъртоносен индикатор сме преди всичко в света.

Проблемът не е еднопосочен, само че по тази причина пък наподобява на Параграф 22, от който изход няма.

Всяка година страната ни се топи с размера на един град като Габрово да вземем за пример

– възрастните измират заболели от лошокачествения живот, който множеството водят, а деца не се раждат. Не се раждат, тъй като изискванията за развъждането им в татковината ни, са меко казано, кошмарни. И е по този начин от над най-малко три десетилетия насам.

Повечето родители нямат комфорта да си отглеждат потомството умерено, в хармонична и нестресираща среда, на каквито се радват в някои бели страни.

У нас преобладаващата част от младите родители бързат да тръгнат на работа незабавно щом изтече законовият период за майчиство/бащинство, тъй като в множеството случаи това е въпрос на обществено и битово оцеляване. Рядко има баби и дядовци, които към този момент са пенсионери и на които могат да поверят дребните за развъждане и образование, по тази причина младите фамилии се обръщат към детските ясли и градини.

Дойде ли пък зимния сезон родители, баби и дядовци тръпнат в смут от вирусите и схемите, които цялата фамилия би трябвало да начертае, с цел да издрапат през неприятното време и да оцелеят.

Публична загадка е, че има значително безхаберни родители, които водят децата си заболели в детските ясли, градини, начални учебни заведения

– без значение дали се случва в частни или публични заведения. Това са необикновен жанр гьонсурати, на които в никакъв случай и по никакъв мотив не им пука за общия ни живот, за другите, тъй като за тях са значими единствено личните им егоистични персони.

На входа на публичните заведения, които посещават децата, стоят едни други недобросъвестни детайли под формата на медицински сестри, възпитателки, учителки, които вместо да наблюдават точно кое дете е болно и да не го позволяват при останалите, си затварят очите и … знаете какво става след това.

Известно е също по този начин, че личният състав, на който плащаме и поверяваме децата и внуците си и изключително в детските ясли, където дечицата са съвсем бебета, нерядко преднамерено отварят порти и прозорци, когато малчуганите са запотени, та на другия ден да дойдат половината от тях и да им е по-лека работата.

Ей такива ненормалности се случват в местата за групово развъждане, както обичам да се майтапя с яслите и градините.

Не е смешно нищо от изброеното дотук, в него се препъват всички естествени фамилии в страната, решили да изпълнят дълга си към жанр и татковина.

Чудно е обаче, какво и по какъв начин би трябвало да работят младите родители, с цел да отгледат децата си?!

Малко са компаниите и работодателите, които се отнасят съпричастно към продължението на българския жанр и толерантно разрешават отсъствия на родителите. А те са прекомерно чести като периодика – да вземем за пример се оказва, че напълно дребните дечица в яслите годишно имат 50% присъствени дни и 50 на 100 отсъствия. Колко са работодателите, които следвайки личните си търговски или индустриални ползи, биха разрешили толкоз отсъствия?

Родителите са притиснати в менгеме и в случай че нямат поддръжката на баби и дядовци, мъчно се оправят сами.

Те, обикновено, желаят да градят своя кариера, да имат собствен професионален път. Но и като виновни жители да отгледат и възпитат положителни деца.

За мен такива младежи са героите на „ нашето време ”.

Лесно е да си вееш шапката егоистично и безсъвестно без никакви задължения към други хора. Трудното е да отгледаш и възпиташ човек, работейки и градейки кариера в нашето общество, макар всичките препъни камъни и загради по пътя си. А в демографската пустиня, в каквато се трансформира България през последните десетилетия, си е напряко цяло знамение, че към момента се раждат и отглеждат деца от естествени, виновни хора. Тях би трябвало да поддържа цялото общество, всички ние, за които е значимо България да има бъдеще.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg