„Героят на България“ - Сашко, който ни обедини
„ Героят на България “. Така назовават Александър от Перник, чието търсене сплоти българите в обща идея.
От намирането му насам, бащата на Александър разгласява във Facebook негови фотоси от „ Пирогов “, на които е видно по какъв начин той се усъвършенства с всеки минал ден. На последната качена фотография се вижда Сашко в болничното легло, прегърнал голяма плюшена играчка и в компанията на цветни балони.
А в мненията не срещаме възмущението, което сме привикнали да залива обществените мрежи. Никой не написа, че „ манджата е пресолена “, нито, че бащата прекалява с фотосите на сина си и натрапва една изчерпана история. Може би тъй като тази история не е изчерпана. Може би в действителност тъкмо от тази история имахме потребност, с цел да станем малко по-обединени като народ. Защото едно е несъмнено – историята на Сашко съумя да ни сплоти, както никоя друга история от близкото минало. Така я виждат значително българи и пишат: „ Александър Велики. Велики, тъй като сплоти нацията след десетилетия дрязги и кавги “.
Безспорно деветте дни търсене на Александър сплотиха българите. Обединени бяха всички доброволци, които не спираха да го търсят през деня и нощем, обединени бяха в молитвите си и всички, които следяха издирвателната акция с интерес. А положителната вест на деветия ден може би беше тази добра вест, от която всички се нуждаехме.
Стотици и даже хиляди са трогателните мнения под всяка фотография на Александър във Facebook: „ Пожелаваме му единствено радостни дни и безчет сбъднати детски фантазии “. А всички, които наблюдават профила на Александър се молят да се оправи бързо и даже споделят: „ Обикнах те, без да те познавам, благо дете
От намирането му насам, бащата на Александър разгласява във Facebook негови фотоси от „ Пирогов “, на които е видно по какъв начин той се усъвършенства с всеки минал ден. На последната качена фотография се вижда Сашко в болничното легло, прегърнал голяма плюшена играчка и в компанията на цветни балони.
А в мненията не срещаме възмущението, което сме привикнали да залива обществените мрежи. Никой не написа, че „ манджата е пресолена “, нито, че бащата прекалява с фотосите на сина си и натрапва една изчерпана история. Може би тъй като тази история не е изчерпана. Може би в действителност тъкмо от тази история имахме потребност, с цел да станем малко по-обединени като народ. Защото едно е несъмнено – историята на Сашко съумя да ни сплоти, както никоя друга история от близкото минало. Така я виждат значително българи и пишат: „ Александър Велики. Велики, тъй като сплоти нацията след десетилетия дрязги и кавги “.
Безспорно деветте дни търсене на Александър сплотиха българите. Обединени бяха всички доброволци, които не спираха да го търсят през деня и нощем, обединени бяха в молитвите си и всички, които следяха издирвателната акция с интерес. А положителната вест на деветия ден може би беше тази добра вест, от която всички се нуждаехме.
Стотици и даже хиляди са трогателните мнения под всяка фотография на Александър във Facebook: „ Пожелаваме му единствено радостни дни и безчет сбъднати детски фантазии “. А всички, които наблюдават профила на Александър се молят да се оправи бързо и даже споделят: „ Обикнах те, без да те познавам, благо дете
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ