Герои или чудаци? И защо хората бягат 400 метра по

Герои или чудаци? И за какво хората бягат 400 метра по трамплин, с надолнище от 35 градуса, рискувайки живота си. А след финала едни лежат по матраците изтощени до краен лимит, а други седят и гледат в една точка от изтощение. Но всички те са с медали на гърдите си и… щастливи.

Зрелищното надпревари на „ Ред бул 400 ” предизвикат смелчаците да покажат всичките си скрити запаси. Да бягат с последни сили по наклона, и въпреки че изостават от спечелилия с 10 минути, да усещат задоволство.

Началото на атрактивното надпреварата дава австрийският лекоатлет Андреас Бергер, който още
Дмитрий Митяев е един от най-хубавите катерачи сега, не му се опря и нощният старт в Сочи.
държи националния връх на страната си на 100 метра (10,15 сек) и е европейски първенец в спринта на 60 метра от 1989 година През май 2011-а той дружно със брачната половинка си минават около ски-комплекса Кулм, ситуиран в близост от вкъщи им. И ненадейно спортистът си споделя: „ Всички тези хора скачат от трамплините, а пробвал ли е някой от тях да се покатери? ” Речено-сторено. Андреас и Моника побягват по трамплина. Е, бягането им бързо завършва, само че реализира задачата си.

„ Беше нелеко тестване – признава Бергер. – Но ми се стори, че в случай че предложа на хората да опитат, може и да има триумф. ”

След голям брой договаряния, 4 месеца по-късно първото всеобщо тичане по трамплин към този момент е реалност. И отново там, в Кулм. На 25 септември 2011-а е рождената дата на новата спортна дисциплинираност. Веднага
Бягането е мъчно, само че възобновяване е още по-трудно.
след дебюта си конкуренцията минава рамките на Австрия. А надпревари към този момент 8 години се вършат освен в Европа, само че и в Азия и Северна Америка.

„ Белите ми дробове щяха да се разпилян след първите 250 метра, а сърцето в гръдния панер се стегна- споделя един от запалянковците, минали през тестването.- А на финала чак след три минути седене на стоманените и ледените стъпала пристигнах на себе си. Ще кажете: Слабак! Вероятно… ”

Да, само че даже и професионалните спортисти приключват надпреварата със сетни сили. А когато стоиш най-отгоре на трамплина те обгръща боязън, само че не височинен. По-скоро осъзнаваш какъв брой доста рискуват ски скачачите.

Преди офанзивата на самия трамплин състезателите имат към 70 метра еднакъв терен. По правилник 50 души могат да започват по едно и също време. А най-много 750 могат да се включат в самия старт.

Професионалистите поучават: Да не се хвърляш с всички сили още първоначално! Може и да го направиш, несъмнено. Но това е главната неточност, на безусловно начинаещите.

„ Да се засилиш по равния терен не си коства, след това няма да ти стигнат силите – споделя руснакът Дмитрий Митяев, един от най-хубавите треньори в тази дисциплинираност, който със брачната половинка си Екатерина даже откриха своя школа. – По-добре в умерено движение да минеш цялата отдалеченост. ”

А бягането в действителност завършва прекомерно бързо. Хората внезапно стартират да залягат по трамплина и да се катерят кой както може, хващайки се за мрежата, опъната по цялото трасе. Ръцете си не употребяват такива, като Митяев. Професионалистите включват в деяние горните си крака си единствено в края, когато би трябвало да се хванеш за страничния ръб, другояче е невероятно да финишираш.
„ Дистанцията може да преодолее всеки, даже безусловно неопитен човек – добавя треньорът. – Важно е да разпределиш силите си предписание и да не бързаш. Ако съпоставим конкуренцията с гладкото тичане, това се равнява на 1500 метра. Приличат си по всички параметри. Все едно да завъртиш 4 обиколки на стадиона в приблизително движение. Така е и в този случай. ”

Според създателя на надпреварата това не е елементарна конкуренция, а борба за превъзмогване. В нея няма чудаци, а единствено герои. И всички те са спечелили, тъй като най-важното в това тичане е да победиш себе си. А и всеки може да взе участие. Затова не би следвало сходна конкуренция да прерасне в международна верига от шампионати. Идеята би се унищожила, тъй като тогава биха се записали единствено експерти.

„ Сега могат да вземат участие оптимален брой хора, които дефинират освен най-силният измежду тях, само че и всеки може да ревизира самичък себе си “, продължава Бергер.

През 2017-а се вършат 13 надпревари, които са в Казахстан, Турция, Японии, Русия (два пъти), Норвегия, Франция, Италия, Германия, Чехия, Австрия, Словения и Съединени американски щати.

За първи път през октомври конкуренцията бе пробвана на осветяване. В съветския град Сочи стартираха 314 души, от тях 212 мъже, 70 дами и 8 тима от по 4 индивида в смесената щафета. Първи още веднъж стана Дмитрий Митяев, който се изкачи за 3 минути и 40 секунди, а на 31 секунди по-бавен бе сънародникът му Евгений Марков. Съпругата му Екатерина победи при дамите, като преодоля трасето за 4 минути и 34 секунди.

„ Състезание е най-интересното, в което съм взела участие – споделя и Екатерина, която има богата биография в ориентирането и планинското тичане. – Нямаш късмет да се отпуснеш даже за секунда. Даваш всичко от себе си от първия до последния метър. Определено това са най-трудните 400 метра в живота ми! Но и най-вълнуващи! “