Европа - това не е Запад?
Геро и Риц настояват, че мирогледът на остарялата левица е обвързван с традицията на европейския хуманизъм, до момента в който новата левица и постмарксистите всъщност са въодушевени от ницшеанския дух на опустошение и релативизъм. Интересно е, че по собствен метод те стигнаха до същата концепция, която защитаваше руския „ финален типичен болшевик ” Михаил Лифшиц.
Преглед на книгата на У. Геро и Хауке Риц „ Ендшпил Европа “
През февруари на Евразийския метафизичен конгрес в Москва купих съветския превод на книгата „ Ендшпил Европа “ от Улрике Геро и Хауке Риц, издадена от издателствата „ Фортис Прес “ (Ереван) и „ Гнозис “ (Москва) в самото начало на новата година.
Продавачът ми сподели, че един от създателите, Хауке Риц, е участник в конгреса и мога да взема автограф на книгата от него. Аз, несъмнено, се възползвах от опцията и ухилен млад професор по немски написа на британски на копието ми, че ми пожелава „ прелестно превозване с тази книга “.
Това напълно рутинно предпочитание ненадейно се сбъдна за мен: прочетох книгата с огромен интерес и желаех да споделя усещанията си с публиката, измежду която, уповавам се, ще има нови читатели на този незабравим текст.
Моите сътрудници ми предложиха Хауке Риц и Улрике Геро като известни немски евроскептици. Доколкото ми е известно, в самата Федерална република техните съперници (а те са толкоз доста и бяха толкоз авторитетни, че една от авторките, Улрике Геро, трябваше да заплати с труд за говоренето си!) ги възприемат по същия метод.
Запознаването с книгата обаче ни убеждава в противоположното: създателите въобще не са съперници на Европейския съюз. Те просто декларират, че осъществяването на „ твърдия “, „ проамерикански “ план на Европейския съюз, който победи при започване на 90-те години, приключи с неуспех.
Днес Европейският съюз действително е замесен във боен спор на изток и задачата е да се резервира националната страна, т.е. моделът, чието превъзмогване беше смисълът на обединяването на Европа. Геро и Риц го назовават „ връщане към двадесети век “, когато те „ се бориха за Елзас... или Източна Прусия “.
Нещо повече, пропагандата на Европейски Съюз цитира извънредно дейностите на сегашния съветски президент като причина за този спор. Геро и Риц въобще не са тези, които в Германия назовават „ путинверстехер “. Тяхната позиция по отношение на кремълските водачи не е лишена от сериозен заряд. Но те означават, че това подценява ролята на самия Европейски съюз и Северноатлантическия блок в основаването на спешната обстановка.
През последните години Европейски Съюз и НАТО непрестанно се уголемяват на изток. Очевидно, който и да е на власт в Москва, към момента ще бъде угрижен за привличането в пространството на Европейски Съюз и НАТО на все по-недружелюбните някогашни руски републики, граничещи с Русия.
Риц и Геро виждат, както към този момент беше упоменато, произхода на днешната злополука, довела до кръвопролития в Източна Украйна, в избора, който управлението на Европейски Съюз направи през 90-те години, след края на Студената война. Тогава се състезаваха два европроекта.
Първият от тях е наименуван от Геро и Риц план за континентална и федерална Европа, отворена за съдействие с Русия. Тази континентална Европа стартира да се строи по време на Студената война от Шарл дьо Гол и Вили Бранд, само че като цяло създателите на книгата свързват този план с... Михаил Горбачов, който даже става един от двамата политици, изброени в посвещението на книгата.
Авторите тук цитират декларацията, подписана от Горбачов и Хелмут Кол през 1989 година: „ Европа, която пострада най-вече от двете международни войни, би трябвало да даде на света образец за дълготраен мир, добросъседски връзки и градивно съдействие. “
Германските политолози даже назовават този план „ популярен континентален съюз от Лисабон до Владивосток “, само че тези думи не би трябвало да се бъркат с реториката на съветски крайнодесни идеолози, които тласнаха Кремъл към съюз с европейски крайнодесни като Марин льо Пен.
Между другото, събитията от 2022 година ясно демонстрираха същинското отношение на „ дясна Европа “ към Русия. Геро и Риц пишат за съюза на Русия с демократична и даже ляводемократична Европа, противопоставяйки се на американския неототалитаризъм и неолиберализъм.
Ще изтъквам личните им думи: „ Дълбоко вътре, в най-дълбинната част на Европа, има една евротопия и тя е хуманистична, антифашистка, антивоенна, интернационалистическа и антикапиталистическа... Европа е антитезата на национализма, милитаризма и капитализма ", тези три „ изма ”, които съгласно немски анализатори са трите стълба на спора в Източна Украйна, които американците постановиха на Украйна и Русия...
Всъщност тези три изми са въплътени в плана за „ подправена Европа “, опция на континентална и кооперативна Европа. Тази опция, за жалост осъзната, е проамерикански, „ корав “ Европейски съюз. От втората половина на 90-те години Европейският съюз попада под въздействието на Съединени американски щати и престава да бъде равносилен състезател в международната политика.
Съединени американски щати играят ролята на „ международен служител на реда “, погазвайки интернационалното право и престижа на интернационалните организации като Организация на обединените нации, нахлувайки поредно в Югославия, Ирак, Афганистан, разделяйки света на „ полюс на положителното “ (където Съединени американски щати включва всички неговите съдружници и сателити) и „ полюс на злото “ (всички други страни, които се стремят да запазят своя суверенитет).
Именно Съединени американски щати, съгласно създателите на книгата, са отговорни за изострянето на руско-украинските връзки и за разцепването на Европа на Западна и Източна, попаднали под петата на англосаксонците, които погреба вероятностите за единен и кротичък Европейски съюз.
Геро и Риц отхвърлят да считат Европа за част от Запада. Западът в най-новата му историческа версия съгласно тях са Съединени американски щати - млада, двестагодишна, нападателна цивилизация, която не познава нещастията, през които е предходна Европа и по тази причина е подготвена да разпалва военни спорове към свят. Европа не е Западът, а обособена, двехилядолетна цивилизация.
Европа е претърпяла доста нещастия, доста изкушения и е развила хуманистична традиция, която допуска почитание към всички сътрудници. В сходство с тази традиция е ситуиран планът за континентална, федерална и кооперативна Европа. Подобен европейски план дава отговор освен на ползите на народите на Европа, само че и на ползите на съветския и украинския народ, уверени са Геро и Риц.
Тази позиция е доста необикновена за актуалните европейци и доста забавна за нас, които живеем от тази страна на границата сред Европа и Русия. Наистина има разлика сред Европа и Съединени американски щати, които след края на Студената война се стремят към ролята на „ международен служител на реда “.
Това не значи, че Европа постоянно е била благосклонно настроена към Русия, както настояват създателите. Уви, историята постоянно демонстрира противоположното. Особено обезпокоително е, че тези европейски водачи, които нападнаха Русия и донесоха кръв и опустошения (разбира се, на първо място Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер), бяха водачите на обединена Европа.
Фактите приказват: обединена Европа исторически е била по-опасна за Русия от разграничена Европа. Но, въпреки това, може би въпросът не е в обединяването, а в това какво е то? Геро и Риц подлагат на критика „ сложния вид “ за сливане на Европа, превръщането й в нещо сходно на единна бюрократична централизирана страна с център Брюксел, което беше приложено през 2000-те години.
Показателно е, че точно тази „ твърдо обединена Европа “ в последна сметка също стана враждебна към Русия. Междувременно идеалът за създателите на книгата е различен - меко обединена, федерална Европа, отчитаща ползите на всички свои страни членки и прилежаща Русия.
Апелът към левите сили в Европа и Русия също съставлява интерес, както към този момент споделих. И в действителност, не „ ултрадесните “ като Марин льо Пен, които след 2014 година даже получиха ефирно време по съветската телевизия (!), а европейската левица се оказаха същински другари на Русия и поредни съперници на атлантизма.
Още повече, че приказваме съответно за „ остарялото ляво “, а не за постмарксистите, които от дълго време са заменили битката за правата на работещото болшинство с битката за облаги за разнообразни типове малцинства за наслада на буржоазната олигархия. Геро и Риц настояват, че светогледът на остарялата левица, посредством Хегел, е обвързван с традицията на европейския хуманизъм, до момента в който новата левица и постмарксистите всъщност са въодушевени от ницшеанския дух на опустошение и релативизъм.
Интересно е, че по собствен личен метод те стигнаха до същата концепция, която защитаваше руският „ финален типичен болшевик ” Мих. Лифшиц. Той счита, че на фона на виковете за „ връщане към Маркс “ неомарксистките модернисти и постмодернисти предават Маркс, защото Маркс, съгласно Лифшиц, е правоприемник на традицията на класиците, традицията, основана от „ великите консерватори “ - от Платон до Балзак и Пушкин.
Изобщо явно е, че съветските интелектуалци и изключително „ просветените консерватори ” (направлението, което Борис Межуев съставлява у нас) и левите консерватори (към които се причислява и създателят на тези редове) имат защо да си приказват с европейските „ нови дисиденти ”, а този диалог може да бъде доста потребен.
Превод: СМ
Източник: Русская истина
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9669Георги Първанов за триумфите на КНР и нейния интернационален авторитетАлтернативен Поглед540898Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172767Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед33346Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед25068Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед540898Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172767Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед166847Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед135158Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед130526Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениПроф. Иван Ангелов9425Напрежението сред НАТО и Русия растеХристо
Преглед на книгата на У. Геро и Хауке Риц „ Ендшпил Европа “
През февруари на Евразийския метафизичен конгрес в Москва купих съветския превод на книгата „ Ендшпил Европа “ от Улрике Геро и Хауке Риц, издадена от издателствата „ Фортис Прес “ (Ереван) и „ Гнозис “ (Москва) в самото начало на новата година.
Продавачът ми сподели, че един от създателите, Хауке Риц, е участник в конгреса и мога да взема автограф на книгата от него. Аз, несъмнено, се възползвах от опцията и ухилен млад професор по немски написа на британски на копието ми, че ми пожелава „ прелестно превозване с тази книга “.
Това напълно рутинно предпочитание ненадейно се сбъдна за мен: прочетох книгата с огромен интерес и желаех да споделя усещанията си с публиката, измежду която, уповавам се, ще има нови читатели на този незабравим текст.
Моите сътрудници ми предложиха Хауке Риц и Улрике Геро като известни немски евроскептици. Доколкото ми е известно, в самата Федерална република техните съперници (а те са толкоз доста и бяха толкоз авторитетни, че една от авторките, Улрике Геро, трябваше да заплати с труд за говоренето си!) ги възприемат по същия метод.
Запознаването с книгата обаче ни убеждава в противоположното: създателите въобще не са съперници на Европейския съюз. Те просто декларират, че осъществяването на „ твърдия “, „ проамерикански “ план на Европейския съюз, който победи при започване на 90-те години, приключи с неуспех.
Днес Европейският съюз действително е замесен във боен спор на изток и задачата е да се резервира националната страна, т.е. моделът, чието превъзмогване беше смисълът на обединяването на Европа. Геро и Риц го назовават „ връщане към двадесети век “, когато те „ се бориха за Елзас... или Източна Прусия “.
Нещо повече, пропагандата на Европейски Съюз цитира извънредно дейностите на сегашния съветски президент като причина за този спор. Геро и Риц въобще не са тези, които в Германия назовават „ путинверстехер “. Тяхната позиция по отношение на кремълските водачи не е лишена от сериозен заряд. Но те означават, че това подценява ролята на самия Европейски съюз и Северноатлантическия блок в основаването на спешната обстановка.
През последните години Европейски Съюз и НАТО непрестанно се уголемяват на изток. Очевидно, който и да е на власт в Москва, към момента ще бъде угрижен за привличането в пространството на Европейски Съюз и НАТО на все по-недружелюбните някогашни руски републики, граничещи с Русия.
Риц и Геро виждат, както към този момент беше упоменато, произхода на днешната злополука, довела до кръвопролития в Източна Украйна, в избора, който управлението на Европейски Съюз направи през 90-те години, след края на Студената война. Тогава се състезаваха два европроекта.
Първият от тях е наименуван от Геро и Риц план за континентална и федерална Европа, отворена за съдействие с Русия. Тази континентална Европа стартира да се строи по време на Студената война от Шарл дьо Гол и Вили Бранд, само че като цяло създателите на книгата свързват този план с... Михаил Горбачов, който даже става един от двамата политици, изброени в посвещението на книгата.
Авторите тук цитират декларацията, подписана от Горбачов и Хелмут Кол през 1989 година: „ Европа, която пострада най-вече от двете международни войни, би трябвало да даде на света образец за дълготраен мир, добросъседски връзки и градивно съдействие. “
Германските политолози даже назовават този план „ популярен континентален съюз от Лисабон до Владивосток “, само че тези думи не би трябвало да се бъркат с реториката на съветски крайнодесни идеолози, които тласнаха Кремъл към съюз с европейски крайнодесни като Марин льо Пен.
Между другото, събитията от 2022 година ясно демонстрираха същинското отношение на „ дясна Европа “ към Русия. Геро и Риц пишат за съюза на Русия с демократична и даже ляводемократична Европа, противопоставяйки се на американския неототалитаризъм и неолиберализъм.
Ще изтъквам личните им думи: „ Дълбоко вътре, в най-дълбинната част на Европа, има една евротопия и тя е хуманистична, антифашистка, антивоенна, интернационалистическа и антикапиталистическа... Европа е антитезата на национализма, милитаризма и капитализма ", тези три „ изма ”, които съгласно немски анализатори са трите стълба на спора в Източна Украйна, които американците постановиха на Украйна и Русия...
Всъщност тези три изми са въплътени в плана за „ подправена Европа “, опция на континентална и кооперативна Европа. Тази опция, за жалост осъзната, е проамерикански, „ корав “ Европейски съюз. От втората половина на 90-те години Европейският съюз попада под въздействието на Съединени американски щати и престава да бъде равносилен състезател в международната политика.
Съединени американски щати играят ролята на „ международен служител на реда “, погазвайки интернационалното право и престижа на интернационалните организации като Организация на обединените нации, нахлувайки поредно в Югославия, Ирак, Афганистан, разделяйки света на „ полюс на положителното “ (където Съединени американски щати включва всички неговите съдружници и сателити) и „ полюс на злото “ (всички други страни, които се стремят да запазят своя суверенитет).
Именно Съединени американски щати, съгласно създателите на книгата, са отговорни за изострянето на руско-украинските връзки и за разцепването на Европа на Западна и Източна, попаднали под петата на англосаксонците, които погреба вероятностите за единен и кротичък Европейски съюз.
Геро и Риц отхвърлят да считат Европа за част от Запада. Западът в най-новата му историческа версия съгласно тях са Съединени американски щати - млада, двестагодишна, нападателна цивилизация, която не познава нещастията, през които е предходна Европа и по тази причина е подготвена да разпалва военни спорове към свят. Европа не е Западът, а обособена, двехилядолетна цивилизация.
Европа е претърпяла доста нещастия, доста изкушения и е развила хуманистична традиция, която допуска почитание към всички сътрудници. В сходство с тази традиция е ситуиран планът за континентална, федерална и кооперативна Европа. Подобен европейски план дава отговор освен на ползите на народите на Европа, само че и на ползите на съветския и украинския народ, уверени са Геро и Риц.
Тази позиция е доста необикновена за актуалните европейци и доста забавна за нас, които живеем от тази страна на границата сред Европа и Русия. Наистина има разлика сред Европа и Съединени американски щати, които след края на Студената война се стремят към ролята на „ международен служител на реда “.
Това не значи, че Европа постоянно е била благосклонно настроена към Русия, както настояват създателите. Уви, историята постоянно демонстрира противоположното. Особено обезпокоително е, че тези европейски водачи, които нападнаха Русия и донесоха кръв и опустошения (разбира се, на първо място Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер), бяха водачите на обединена Европа.
Фактите приказват: обединена Европа исторически е била по-опасна за Русия от разграничена Европа. Но, въпреки това, може би въпросът не е в обединяването, а в това какво е то? Геро и Риц подлагат на критика „ сложния вид “ за сливане на Европа, превръщането й в нещо сходно на единна бюрократична централизирана страна с център Брюксел, което беше приложено през 2000-те години.
Показателно е, че точно тази „ твърдо обединена Европа “ в последна сметка също стана враждебна към Русия. Междувременно идеалът за създателите на книгата е различен - меко обединена, федерална Европа, отчитаща ползите на всички свои страни членки и прилежаща Русия.
Апелът към левите сили в Европа и Русия също съставлява интерес, както към този момент споделих. И в действителност, не „ ултрадесните “ като Марин льо Пен, които след 2014 година даже получиха ефирно време по съветската телевизия (!), а европейската левица се оказаха същински другари на Русия и поредни съперници на атлантизма.
Още повече, че приказваме съответно за „ остарялото ляво “, а не за постмарксистите, които от дълго време са заменили битката за правата на работещото болшинство с битката за облаги за разнообразни типове малцинства за наслада на буржоазната олигархия. Геро и Риц настояват, че светогледът на остарялата левица, посредством Хегел, е обвързван с традицията на европейския хуманизъм, до момента в който новата левица и постмарксистите всъщност са въодушевени от ницшеанския дух на опустошение и релативизъм.
Интересно е, че по собствен личен метод те стигнаха до същата концепция, която защитаваше руският „ финален типичен болшевик ” Мих. Лифшиц. Той счита, че на фона на виковете за „ връщане към Маркс “ неомарксистките модернисти и постмодернисти предават Маркс, защото Маркс, съгласно Лифшиц, е правоприемник на традицията на класиците, традицията, основана от „ великите консерватори “ - от Платон до Балзак и Пушкин.
Изобщо явно е, че съветските интелектуалци и изключително „ просветените консерватори ” (направлението, което Борис Межуев съставлява у нас) и левите консерватори (към които се причислява и създателят на тези редове) имат защо да си приказват с европейските „ нови дисиденти ”, а този диалог може да бъде доста потребен.
Превод: СМ
Източник: Русская истина
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9669Георги Първанов за триумфите на КНР и нейния интернационален авторитетАлтернативен Поглед540898Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172767Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед33346Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед25068Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед540898Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172767Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед166847Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед135158Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед130526Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениПроф. Иван Ангелов9425Напрежението сред НАТО и Русия растеХристо
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ