Германците гласуват днес за Бундестаг по нов избирателен закон
Германците през днешния ден гласоподават за Бундестаг (долната камара на парламента), като за депутатски места се борят общо 29 партии. За 10 от тях може да се гласоподава в цялата Федерална република, а за другите 19 – в една или повече федерални провинции.
Федералните избори в Германия в началото бяха планувани за 28 септември 2025 година Внезапното раздробяване на тройната коалиция на канцлера Олаф Шолц, в която влизаха Германската социалдемократическа партия (ГСДП), " Зелените " и Свободната демократическа партия (СвДП), обаче наложи да се произведат предварителни избори.
Шолц свика избор на доверие в Бундестага и загуби на 16 декември, който предстоящо бе отритнат и федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер разпусна Бундестага насрочи нови избори за долната камара на Народното събрание.
По данни на Федералната изборна комисия на днешните избори за 21-вия Бундестаг ще могат да гласоподават към 59,2 германци, имащи право на глас, като включително влизат и немските гласоподаватели, живеещи в чужбина.
Кандидати за канцлер издигнаха петте съществени политически обединения, които се състезават на изборите: Християндемократическият съюз (ХДС) дружно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС); ГСДП; " Зелените " ; крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ) и относително новият популистки " Алианс на Сара Вагенкнехт " (АСВ).
Много други партии се борят за благоразположението на гласоподавателите, само че те ще би трябвало да прескочат прага от пет %, с цел да разполагат с депутати в новия състав на Народното събрание.
През 2023 година Бундестагът одобри нов изборен закон, който през днешния ден ще бъде прибавен за първи път. Целта на промяната е да се понижи числеността на Народното събрание до бъдещия закрепен брой от 630 места.
Долната камара на немският парламент публично разполага с 598 места. На националните парламентарни избори немските жители гласоподават два пъти - веднъж директно за районен претендент и веднъж за партийна листа.
С първото гласоподаване гласоподавателите дефинират кой директен претендент ще съставлява избран изборен регион в Бундестага - кой ще отиде в Берлин от тяхно име. Който получи най-вече първи гласове в един от 299-те изборни региона, той става народен представител в Бундестага.
Гласоподавателите гласоподават повторно – за дадена партия. Например, в случай че дадена получи 20% от вторите гласове в цялата страна, тя има право на 20% от местата в Бундестага.
Този вид гласоподаване съчетава симетричен и мажоритарен избор. Например някой гласоподавател може да харесва съответен претендент от личния си изборен регион и да го поддържа с първия си глас, само че с втория си глас гласоподавателят може да поддържа партия, друга от тази, издигнала въпросния претендент, тъй като харесва общата ѝ предизборна стратегия.
Предишните правила даваха на някои партии спомагателни места, с цел да се резервира вярното съответствие сред мажоритарния и пропорционалния избор. През последния законодателен интервал Бундестагът набъбна до 735 места.
След влизане в действие на промяната обаче даден претендент може да е спечелил при директното гласоподаване в неговия изборен регион, само че да не влезе в Бундестага, в случай че неговата партия не е получила задоволително гласове на второто гласоподаване. По този метод числеността на депутатите няма да надвишава 630.
Горещите въпроси към вота включват са по какъв начин ще се показват партиите от досегашната ръководеща коалиция; ще се трансфорат ли християндемократите в най-голямата политическа сила; ще съумеят ли " Левите " още веднъж да влязат в Народното събрание и какъв брой места ще вземе крайната десница.
Изборните секции през днешния ден отварят врати в 8 ч. локално време (9 ч. българско време) и затварят порти в 18 ч. локално време (19 ч. българско време).
Федералните избори в Германия в началото бяха планувани за 28 септември 2025 година Внезапното раздробяване на тройната коалиция на канцлера Олаф Шолц, в която влизаха Германската социалдемократическа партия (ГСДП), " Зелените " и Свободната демократическа партия (СвДП), обаче наложи да се произведат предварителни избори.
Шолц свика избор на доверие в Бундестага и загуби на 16 декември, който предстоящо бе отритнат и федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер разпусна Бундестага насрочи нови избори за долната камара на Народното събрание.
По данни на Федералната изборна комисия на днешните избори за 21-вия Бундестаг ще могат да гласоподават към 59,2 германци, имащи право на глас, като включително влизат и немските гласоподаватели, живеещи в чужбина.
Кандидати за канцлер издигнаха петте съществени политически обединения, които се състезават на изборите: Християндемократическият съюз (ХДС) дружно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС); ГСДП; " Зелените " ; крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ) и относително новият популистки " Алианс на Сара Вагенкнехт " (АСВ).
Много други партии се борят за благоразположението на гласоподавателите, само че те ще би трябвало да прескочат прага от пет %, с цел да разполагат с депутати в новия състав на Народното събрание.
През 2023 година Бундестагът одобри нов изборен закон, който през днешния ден ще бъде прибавен за първи път. Целта на промяната е да се понижи числеността на Народното събрание до бъдещия закрепен брой от 630 места.
Долната камара на немският парламент публично разполага с 598 места. На националните парламентарни избори немските жители гласоподават два пъти - веднъж директно за районен претендент и веднъж за партийна листа.
С първото гласоподаване гласоподавателите дефинират кой директен претендент ще съставлява избран изборен регион в Бундестага - кой ще отиде в Берлин от тяхно име. Който получи най-вече първи гласове в един от 299-те изборни региона, той става народен представител в Бундестага.
Гласоподавателите гласоподават повторно – за дадена партия. Например, в случай че дадена получи 20% от вторите гласове в цялата страна, тя има право на 20% от местата в Бундестага.
Този вид гласоподаване съчетава симетричен и мажоритарен избор. Например някой гласоподавател може да харесва съответен претендент от личния си изборен регион и да го поддържа с първия си глас, само че с втория си глас гласоподавателят може да поддържа партия, друга от тази, издигнала въпросния претендент, тъй като харесва общата ѝ предизборна стратегия.
Предишните правила даваха на някои партии спомагателни места, с цел да се резервира вярното съответствие сред мажоритарния и пропорционалния избор. През последния законодателен интервал Бундестагът набъбна до 735 места.
След влизане в действие на промяната обаче даден претендент може да е спечелил при директното гласоподаване в неговия изборен регион, само че да не влезе в Бундестага, в случай че неговата партия не е получила задоволително гласове на второто гласоподаване. По този метод числеността на депутатите няма да надвишава 630.
Горещите въпроси към вота включват са по какъв начин ще се показват партиите от досегашната ръководеща коалиция; ще се трансфорат ли християндемократите в най-голямата политическа сила; ще съумеят ли " Левите " още веднъж да влязат в Народното събрание и какъв брой места ще вземе крайната десница.
Изборните секции през днешния ден отварят врати в 8 ч. локално време (9 ч. българско време) и затварят порти в 18 ч. локално време (19 ч. българско време).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ