Колко дълг може да поеме Германия, без да навреди на растежа си
Германското държавно управление може да поеме малко под 2 трлн. евро дълг през идващото десетилетие, без да рискува да навреди на растежа си, сочи разбор на Financial Times на изследване измежду икономисти от еврозоната.
Според него най-голямата стопанска система в Европа може да усили фискалната си тежест от настоящето равнище от 63% от Брутният вътрешен продукт до 86% през идващото десетилетие, без това да докара до отрицателни последствия. Отговорите на 28-те икономисти допускат фискално пространство от 1,9 трлн. евро.
„ Германия разполага с огромен фискален потенциал “, декларира пред изданието Марчело Месори, професор в European University Institute във Флоренция, като прибавя, че пространството за основаване на по-голям дълг би трябвало да се употребява, с цел да се тласне немската и по-широката европейска стопанска система към „ високотехнологични браншове и ефикасен зелен преход “.
Констатациите идват, откакто Мерц, началник на дясноцентристките християндемократи, и неговият евентуален съдружен сътрудник, социалдемократите, показаха във вторник проекти за стимулиране на скърцащата инфраструктура на страната и увеличение на разноските за защита. Икономистите чакат, че по този начин нужната фискална базука, която следва повече от пет години на икономическа застоялост, може да докара до спомагателни обществени заеми в размер на 1 трлн. евро през идващото десетилетие.
„ Ключовият миг “, споделя Йеспер Рангвид, професор в Copenhagen Business School, който пресмята, че управляемото равнище на дълга е 80%, „ а може би и 90 % “, е, че Германия има „ опция да вземе виновни заеми “, с цел да заплати за незабавно нужното превъоръжаване и възстановяване на инфраструктурата.
„ Критичната инфраструктура, като да вземем за пример известната с неефективността си железопътна система, също и цифровата такава, би трябвало да бъдат осъвременени “, безапелационен е той.
Изчисленията на FT за фискалното пространство от 1,9 трлн. евро допускат, че номиналният Брутният вътрешен продукт на Германия ще се усилва с 2% годишно от 4,3 трлн. евро до 5,4 трлн. евро до 2035 година Тази оценка евентуално е консервативна, защото не регистрира никакъв растеж на действителния Брутният вътрешен продукт, в случай че инфлацията доближи задачата на Европейската централна банка от 2%.
Много участници акцентират, че спомагателното заемане на средства би трябвало да се съчетае със структурни промени за повишение на индустриалния потенциал на страната.
„ Парите сами по себе си няма да решат провокациите “, декларира Улрих Катер, основен икономист на основаната във Франкфурт Deka Bank.
Вилем Буйтер, някогашен основен икономист на Citi и консултант в Maverecon, дефинира немската стопанска система като „ гротескно свръхрегулирана “.
В събота евентуалните съдружни сътрудници обрисуваха спомагателни политически елементи, които влизат в несъгласие с апелите на икономистите. Вместо понижаване на бюрокрацията и осъществяване на огромни промени в поддръжка на растежа, евентуалната коалиция даде обещание нови държавни помощи - в това число по-високи пенсии за неработещите майки, понижаване на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и възобновяване на дотациите за гориво за земеделските производители.
Берт Флосбах, съосновател на немската компания за ръководство на активи Flossbach von Storch, счита, че гъвкавостта на новото държавно управление да харчи огромни суми за защита може да сътвори „ повече благоприятни условия за увеличение на общественото ползване и за още по-голямо раздуване на обществената страна “.
Лоренцо Кодоньо, създател и основен икономист на LC Macro Advisors, пък предизвестява, че „ същинският проблем “ на Германия е нейният модел, който е преобладавал през последните 20 години и е доминиран от „ комплицирани, само че остарели промишлености “. Германия се нуждае и от „ водещи, новаторски компании “, споделя той.
„ Германските промишлености са заклещени в клопката на междинните технологии “ и страната би трябвало да „ модернизира “ производството си, подчертава Анти Алая, икономист във финландския Център за нови стопански разбори.
Щефан Хофрихтер, икономист в Allianz Global Investors, упреква задушаващата администрация и данъчния режим на страната, като декларира, че стопанската система е потисната от „ прекомерно строгата администрация “ и „ прекомерно високите корпоративни налози “, които „ способстват за незадоволителните частни вложения “.
Йорг Крамер, основен икономист на Commerzbank, приканва Мерц да понижи въздействието на страната върху стопанската система и вместо това „ да се довери на жителите и корпорациите “ в устрема си към „ по-добри условия за бизнес “.
„ Икономическата литература не дава безапелационен отговор на въпроса за подобаващото равнище на обществения дълг “, споделя Исабел Матеос и Лаго, основен икономист на групата в BNP Paribas, като прибавя, че по-важна е динамичността на дълга, обусловена от номиналния напредък и разноските по заемите.
Според него най-голямата стопанска система в Европа може да усили фискалната си тежест от настоящето равнище от 63% от Брутният вътрешен продукт до 86% през идващото десетилетие, без това да докара до отрицателни последствия. Отговорите на 28-те икономисти допускат фискално пространство от 1,9 трлн. евро.
„ Германия разполага с огромен фискален потенциал “, декларира пред изданието Марчело Месори, професор в European University Institute във Флоренция, като прибавя, че пространството за основаване на по-голям дълг би трябвало да се употребява, с цел да се тласне немската и по-широката европейска стопанска система към „ високотехнологични браншове и ефикасен зелен преход “.
Констатациите идват, откакто Мерц, началник на дясноцентристките християндемократи, и неговият евентуален съдружен сътрудник, социалдемократите, показаха във вторник проекти за стимулиране на скърцащата инфраструктура на страната и увеличение на разноските за защита. Икономистите чакат, че по този начин нужната фискална базука, която следва повече от пет години на икономическа застоялост, може да докара до спомагателни обществени заеми в размер на 1 трлн. евро през идващото десетилетие.
„ Ключовият миг “, споделя Йеспер Рангвид, професор в Copenhagen Business School, който пресмята, че управляемото равнище на дълга е 80%, „ а може би и 90 % “, е, че Германия има „ опция да вземе виновни заеми “, с цел да заплати за незабавно нужното превъоръжаване и възстановяване на инфраструктурата.
„ Критичната инфраструктура, като да вземем за пример известната с неефективността си железопътна система, също и цифровата такава, би трябвало да бъдат осъвременени “, безапелационен е той.
Изчисленията на FT за фискалното пространство от 1,9 трлн. евро допускат, че номиналният Брутният вътрешен продукт на Германия ще се усилва с 2% годишно от 4,3 трлн. евро до 5,4 трлн. евро до 2035 година Тази оценка евентуално е консервативна, защото не регистрира никакъв растеж на действителния Брутният вътрешен продукт, в случай че инфлацията доближи задачата на Европейската централна банка от 2%.
Много участници акцентират, че спомагателното заемане на средства би трябвало да се съчетае със структурни промени за повишение на индустриалния потенциал на страната.
„ Парите сами по себе си няма да решат провокациите “, декларира Улрих Катер, основен икономист на основаната във Франкфурт Deka Bank.
Вилем Буйтер, някогашен основен икономист на Citi и консултант в Maverecon, дефинира немската стопанска система като „ гротескно свръхрегулирана “.
В събота евентуалните съдружни сътрудници обрисуваха спомагателни политически елементи, които влизат в несъгласие с апелите на икономистите. Вместо понижаване на бюрокрацията и осъществяване на огромни промени в поддръжка на растежа, евентуалната коалиция даде обещание нови държавни помощи - в това число по-високи пенсии за неработещите майки, понижаване на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и възобновяване на дотациите за гориво за земеделските производители.
Берт Флосбах, съосновател на немската компания за ръководство на активи Flossbach von Storch, счита, че гъвкавостта на новото държавно управление да харчи огромни суми за защита може да сътвори „ повече благоприятни условия за увеличение на общественото ползване и за още по-голямо раздуване на обществената страна “.
Лоренцо Кодоньо, създател и основен икономист на LC Macro Advisors, пък предизвестява, че „ същинският проблем “ на Германия е нейният модел, който е преобладавал през последните 20 години и е доминиран от „ комплицирани, само че остарели промишлености “. Германия се нуждае и от „ водещи, новаторски компании “, споделя той.
„ Германските промишлености са заклещени в клопката на междинните технологии “ и страната би трябвало да „ модернизира “ производството си, подчертава Анти Алая, икономист във финландския Център за нови стопански разбори.
Щефан Хофрихтер, икономист в Allianz Global Investors, упреква задушаващата администрация и данъчния режим на страната, като декларира, че стопанската система е потисната от „ прекомерно строгата администрация “ и „ прекомерно високите корпоративни налози “, които „ способстват за незадоволителните частни вложения “.
Йорг Крамер, основен икономист на Commerzbank, приканва Мерц да понижи въздействието на страната върху стопанската система и вместо това „ да се довери на жителите и корпорациите “ в устрема си към „ по-добри условия за бизнес “.
„ Икономическата литература не дава безапелационен отговор на въпроса за подобаващото равнище на обществения дълг “, споделя Исабел Матеос и Лаго, основен икономист на групата в BNP Paribas, като прибавя, че по-важна е динамичността на дълга, обусловена от номиналния напредък и разноските по заемите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ