Последното голямо сражение на Средновековието
Германският Тевтонски медал бил учреден в Палестина скоро след Първия кръстоносен поход, към 1128 година Отстъпвайки под натиска на мюсюлманите, през 1228 година тевтонците приели поканата на полския княз Конрад Мазовецки и се преместили в Прибалтика. Задължението на Ордена било да пази поляците от нападенията на варварите – боруси и жмуди.
Много скоро обаче, той почнал да уголемява своите територии. Разрастването на тевтонците неизбежно ги сблъскало с най-силните им съседи – Полша и Литва. Апогей на борбата сред тях станала борбата край селището Грюнвалд (в немската литература се отбелязва като „ борбата при Таненберг “, на името на прилежащото село, откъм немската страна).
През 1410г. полските и литовските военачалници се събрали в крепостта Брест, с цел да обсъдят проект за взаимни дейности. Било решено да се обсади главната тевтонска база – замъкът Малборк (Мариенбург). Полската армия се предвождала от краля Владислав ІІ Ягело, литовската – от княз Витовт Олгердович, чешките наемници – от Ян Жижка, бъдещият именит военачалник на хуситите. Имало и спомагателни татарски отряди от 3 000 души. В литовската армия били включени три съветски полка от Смоленск. Главнокомандващ на цялата войска бил крал Владислав.
Съюзническите войски наброявали 39 хиляди конници, дружно с оръженосците (понякога елементарни селяни). Тевтонците имали предимство във въоръжението и с отличната си дисциплинираност на рицари-монаси. Войската им, предвождана от Великия магистър Улрих декор Юнгинген, наброявала към 27 хиляди бойци – рицари на васални владетели и търсачи на завършения от Западна Европа, наемници-арбалетчици и унгарци-артилеристи дружно със 100 бомбарди – първите примитивни оръдия.
На 15 юли 1410г. полско-литовската войска се съсредоточила по края на гората сред селищата Грюнвалд и Таненберг. Тевтонците им изпратили по херолди два меча в символ на „ почитание “, с цел да им „ оказват помощ “ в борбата – само че това било насмешка и намек, че поляците се опасяват да влязат в багра. Немците даже се изтеглили малко, с цел да разрешат на врага си да излезе на откритото поле и да не крие своята мощ в гъсталака на гората.
Така, на полето сред селищата Грюнвалд, Таненберг и малко по-далечното Лодвигово, се сблъскали над 50 хиляди воини, над половината от които били конници. Битката почнала, като тевтонците разкрили огън с бомбардите си, които оказвали повече психическо, в сравнение с действително бойно влияние.
Битката при Таненберг, миниатюра от 15 век. Снимка – Уикипедия
Самият Ягело, за разлика от Великия магистър, не взел директно присъединяване в борбата и ръководел войските си от рид зад редиците на многочислена защита. Великият магистър, в противен случай, проявявал обезверена смелост и в решителния миг на борбата самичък застанал отпред на ударния тевтонски отряд, който атакувал персоналната тайфа на полския крал – рицарите на Краковската земя. В един миг успеха към този момент била в ръцете на кръстоносците и даже кралското знаме с белия полски орел било пленено. Но в този сериозен миг на борбата, Ягело хвърлил нови сили в борбата и офанзивата на тевтонците се забавила.
Татарската кавалерия пробвала да нападна тевтонския фланг, само че стрелите на лъковете отскачали от рицарските брони. Тевтонците съумели да преминат в контраофанзива и да извърнат в бягство лековъоръжените татари и литовци. Девет от дружините на орденския военачалник Фридрих декор Валенрод преследвали отстъпващите няколко километра.
Единствено трите смоленски полкa устояли на удара на дружините на Валенрод и не помръднали от мястото си. Според най-подробния летописец на борбата – поляка Ян Длугош, точно това се оказало решаващо, като не разрешило на тевтонците да ударят главните полски елементи във фланг и да ги разгромят изненадващо. Единият смоленски полк бил погубен до крайник, само че другите удържали позицията.
Докато борбата продължавала с изменчив триумф, на бойното поле се върнали тези тевтонци на Валенрод, които преследвали литовците и татарите, само че открили, че не могат да им съперничат по експедитивност на конете. Изненадата им била огромна – вместо победа на Ордена, те заварили на полесражението яростна кървава сеч.
В борбата влезнали рицарите от последния, трети полски ешелон – дружините от Малополша. Ръкопашният пердах достигнал чак до щаба на Ягело и един тевтонски рицар – Леополд Кьокериц, се нахвърлил с ориентирано копие против самия крал. Владислав бил избавен от секретаря си – рицаря Збигнев Олесницки, който по-късно станал най-влиятелният човек в кралството.
Грюнвалдски кръст с двойните си мечове, представляващи мечовете, дадени от тевтонските рицари на Владислав и Витолд. Снимка – Уикипедия
В това време литовците и татарите се завърнали в сражението. Това решило изхода му. Рицарите на Великия комтур (заместник на Великия магистър) на Ордена – Куно декор Лихтенщайн, искрено побягнали. Тевтонците понесли огромни загуби и отстъпили към лагера си. Там построили барикада от каруци и трупове на мъртви коне, и заели кръгова защита. Предложили на Великия магистър Улрих декор Юнгинген да бяга, само че съгласно полския хронист Ян Длугош, остарелият рицар отвърнал: „ Опазил ме Бог да напусна това поле, където паднаха толкоз славни мъже! “
Скоро полските рицари дружно със съдружниците си атакували от всички страни укрепилите се тевтонци. Великият магистър паднал в борбата, прободен от литовско копие. Загинали всички магистри, комтури (управители на области) и други предводители на Ордена. Общите тевтонски загуби били 8 хиляди души, а пленниците – 14 хиляди. Съюзниците изгубили 4-5 хиляди души, а 12 хиляди били ранени.
Битката при Грюнвалд пречупила гръбнака на немската експанзия на Изток. Орденът изгубил въздействието си. През 1457г. чешките наемници от защитата на Малборк предали замъка на полския крал Казимир ІV, просто тъй като тевтонците към този момент нямали пари да им платят заплатите. През 1466г. Тевтонският медал се признал за васал на полските крале.
Историците нарекли борбата при Грюнвалд „ последното огромно стълкновение на Средновековието “. А двата меча, които тевтонците изпратили преди началото му, и до през днешния ден са едни от най-важните исторически знаци в Полша и Литва.
