Оправданието, коeто поражда само драми
Германският всекидневник „ Ди Велт " хвърля взор обратно към историята на Балканския район и разяснява, че Първата международна война избухва главно поради неуредени малцинствени проблеми, зародили след залеза на Османската империя - онази, на която Ердоган през днешния ден желае да подражава.
Взривоопасното буре на Балканите
Когато блестящата едно време империя стартира да запада, на Балканите избухат етнически спорове. Етносите тогава са били по този начин мощно преплетени, че на процедура е имало единствено малцинства. Терористична група от млади босненски сърби прави атентат против австрийския престолонаследник Франц Фердинанд. Неговото ликвидиране поражда рецесия, която в последна сметка довежда до Първата международна война.
Като реакция на Първата международна война американският президент Удроу Уилсън създава през 1918 година идея за бъдещо попречване на спорове посредством усилване на правото на самоопределяне на народите. На процедура обаче той реализира тъкмо противоположното: стартират всеобщи гонения и прокуждания, а остатъците от малцинствата са подложени на голям напън за претопяване. Намират се и безскрупулни политици, които инструментализират тези напрежения.
Хитлер и Сталин
Германското издание напомня, че Адолф Хитлер е бил подготвен да води война в Европа още в края на май 1938 година. Той инструментализира частично в действителност тежкото състояние на немското малцинство в тогавашна Чехословакия. Партията на судетските германци на Конрад Хенлайн, която в действителност е поделение на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, стартира да подклажда напрежение с провокативни политически речи и даже с принуждение. Така Хитлер съумява да дестабилизира прилежащата страна и да приближи Европа до идната огромна война. При нападението против Полша Хитлер също се аргументира с малцинствени проблеми - той твърди, че е заставен да нахлуе в Полша, с цел да отбрани немското малцинство.
Сталин употребява същия модел: руското нахлуване против Източна Полша на 17 септември 1939 година той оправдава с потребността да бъдат предпазени "славянските братя " в района, т.е. белоруското и украинското малцинство в Полша. Според създателя на публикацията в „ Ди Велт " неговият мотив е бил тъкмо толкоз неплатежоспособен, колкото и оправданието на Хитлер за експанзията против Западна Полша.
Югославските войни
Сръбските националисти, ръководени от Слободан Милошевич, към края на 1980-те години стартират да подклаждат етнически напрежение в тогавашна Югославия. Режимът в Белград окуражава сръбските малцинства в Хърватия, Словения и най-много в Босна към дейни дейности. Всички те са водени от великосръбската концепция, че това, което в миналото е било сръбско, би трябвало да си остане в сръбски ръце, а останалите етноси да имат единствено лимитирани права. Целта е била да се сътвори единна сръбска страна, която да заема съвсем целия Западен Балкан - от Албания до Австрия.
Тази деструктивна политика води до експлоадирането на югославските войни, траяли 10 години и лишили живота на минимум 133 хиляди души. По време на тези балкански спорове албанското население на Косово също беше политически инструментализирано: благодарение на терористични способи Армията за избавление на Косово (АОК) подвигна градуса на напрежението дотам, че се стигна до войната на НАТО против Сърбия.
Путинова Русия
Германският вестник написа, че оправданието с правата на етническите малцинства е послужило и на съветския президент Владимир Путин, с цел да дестабилизира прилежаща Украйна. Негласно подкрепяни от Москва военни формирования водят революция в Източна Украйна. Освен това Русия анексира Крим – още веднъж потвърждавайки, че би трябвало да отбрани тамошното съветско население. Кремъл се пробва да дестабилизира и трите балтийски републики, във всяка една от които има и съветско малцинство. Най-застрашена се усеща Латвия, където повече от 1/4 от популацията са етнически руснаци.
Руското държавно управление залага на тази тактика и в дейностите си по отношение на Германия - да споменем единствено случая с съветското момиченце Лиза, живеещо в Берлин. 13-годишното дете беше изчезнало от вкъщи си през януари 2016 година, а когато се появи още веднъж съобщи, че е било отвлечено и изнасилено от мъже с южняшки външен тип. Руският външен министър Сергeй Лавров тогава упрекна немското държавно управление, а съветската общественост в Германия беше насъскана и подведена да провежда митинги. Накрая се оказа, че не е имало нито похищение, нито обезчестяване – от боязън, че родителите му ще го санкционират, момичето си измислило цялата история.
Ердогановата грижа за турците в Германия
Германското издание напомня и това, че турският президент Ердоган също си служи с провокаторски способи, водейки дейна агитация измежду турското малцинство в Германия. Нещо повече, той интензивно се меси във вътрешната политика на непозната страна, когато моли към своите сънародници да не гласоподават за избрани немски политически партии. Подобно потребление на малцинствата за политически цели постоянно е водило до трагични последствия, гласи заключението на „ Ди Велт ".
Взривоопасното буре на Балканите
Когато блестящата едно време империя стартира да запада, на Балканите избухат етнически спорове. Етносите тогава са били по този начин мощно преплетени, че на процедура е имало единствено малцинства. Терористична група от млади босненски сърби прави атентат против австрийския престолонаследник Франц Фердинанд. Неговото ликвидиране поражда рецесия, която в последна сметка довежда до Първата международна война.
Като реакция на Първата международна война американският президент Удроу Уилсън създава през 1918 година идея за бъдещо попречване на спорове посредством усилване на правото на самоопределяне на народите. На процедура обаче той реализира тъкмо противоположното: стартират всеобщи гонения и прокуждания, а остатъците от малцинствата са подложени на голям напън за претопяване. Намират се и безскрупулни политици, които инструментализират тези напрежения.
Хитлер и Сталин
Германското издание напомня, че Адолф Хитлер е бил подготвен да води война в Европа още в края на май 1938 година. Той инструментализира частично в действителност тежкото състояние на немското малцинство в тогавашна Чехословакия. Партията на судетските германци на Конрад Хенлайн, която в действителност е поделение на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, стартира да подклажда напрежение с провокативни политически речи и даже с принуждение. Така Хитлер съумява да дестабилизира прилежащата страна и да приближи Европа до идната огромна война. При нападението против Полша Хитлер също се аргументира с малцинствени проблеми - той твърди, че е заставен да нахлуе в Полша, с цел да отбрани немското малцинство.
Сталин употребява същия модел: руското нахлуване против Източна Полша на 17 септември 1939 година той оправдава с потребността да бъдат предпазени "славянските братя " в района, т.е. белоруското и украинското малцинство в Полша. Според създателя на публикацията в „ Ди Велт " неговият мотив е бил тъкмо толкоз неплатежоспособен, колкото и оправданието на Хитлер за експанзията против Западна Полша.
Югославските войни
Сръбските националисти, ръководени от Слободан Милошевич, към края на 1980-те години стартират да подклаждат етнически напрежение в тогавашна Югославия. Режимът в Белград окуражава сръбските малцинства в Хърватия, Словения и най-много в Босна към дейни дейности. Всички те са водени от великосръбската концепция, че това, което в миналото е било сръбско, би трябвало да си остане в сръбски ръце, а останалите етноси да имат единствено лимитирани права. Целта е била да се сътвори единна сръбска страна, която да заема съвсем целия Западен Балкан - от Албания до Австрия.
Тази деструктивна политика води до експлоадирането на югославските войни, траяли 10 години и лишили живота на минимум 133 хиляди души. По време на тези балкански спорове албанското население на Косово също беше политически инструментализирано: благодарение на терористични способи Армията за избавление на Косово (АОК) подвигна градуса на напрежението дотам, че се стигна до войната на НАТО против Сърбия.
Путинова Русия
Германският вестник написа, че оправданието с правата на етническите малцинства е послужило и на съветския президент Владимир Путин, с цел да дестабилизира прилежаща Украйна. Негласно подкрепяни от Москва военни формирования водят революция в Източна Украйна. Освен това Русия анексира Крим – още веднъж потвърждавайки, че би трябвало да отбрани тамошното съветско население. Кремъл се пробва да дестабилизира и трите балтийски републики, във всяка една от които има и съветско малцинство. Най-застрашена се усеща Латвия, където повече от 1/4 от популацията са етнически руснаци.
Руското държавно управление залага на тази тактика и в дейностите си по отношение на Германия - да споменем единствено случая с съветското момиченце Лиза, живеещо в Берлин. 13-годишното дете беше изчезнало от вкъщи си през януари 2016 година, а когато се появи още веднъж съобщи, че е било отвлечено и изнасилено от мъже с южняшки външен тип. Руският външен министър Сергeй Лавров тогава упрекна немското държавно управление, а съветската общественост в Германия беше насъскана и подведена да провежда митинги. Накрая се оказа, че не е имало нито похищение, нито обезчестяване – от боязън, че родителите му ще го санкционират, момичето си измислило цялата история.
Ердогановата грижа за турците в Германия
Германското издание напомня и това, че турският президент Ердоган също си служи с провокаторски способи, водейки дейна агитация измежду турското малцинство в Германия. Нещо повече, той интензивно се меси във вътрешната политика на непозната страна, когато моли към своите сънародници да не гласоподават за избрани немски политически партии. Подобно потребление на малцинствата за политически цели постоянно е водило до трагични последствия, гласи заключението на „ Ди Велт ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ