В Германия отглеждат ГМО прасета за трансплантация на сърце на хора
Германски учени отглеждат генномодифицирани свине, посредством които да основават донори за трансплантиране на сърца на хора. До момента в света има единствено едно сходно достижение - предишния месец американски лекари присадиха сполучливо сърце от прасе на човек. Учените от Мюнхен се надяват да създадат първите изпитвания с хора след към три години.
Екипът от мюнхенския университет " Лудвиг-Максимилиан " разполага с плантация, в която при строги ограничения за хигиена отглеждат порода свине от Нова Зеландия. Тъй като са по-малки, сърцата им са по-съвместими с човешкото тяло. Освен това не страдат от някои вируси. Ръководителят на екипа професор Екхард Волф работи от 25 години в региона на ксенотрансплантациите - присаждане на тъкани или органи от животни на хора.
" Ние модифицираме генетично прасетата донори, с цел да не бъдат отхвърляни техните органи след присаждането на хора. Правим го, като изключваме три гена на прасето и прибавяме най-малко два човешки гена ", съобщи Екхард Волф от университета " Лудвиг-Максимилиан ".
При първата по рода си интервенция, осъществена в Балтимор, неизлечимо болен човек получи сърце от клонирано прасе с 10 генетични модификации. В Мюнхен залагат на по-различен метод.
" Самото клониране може да даде странични резултати. Затова ние ще клонираме единствено първичните животни и ще сътворяваме идващите генерации от донори посредством отглеждане ", съобщи Екхард Волф от университета " Лудвиг-Максимилиан ".
Според съперници на ксенотрансплантациите животните не трябва да стават източник на аварийни елементи за хората. За доста хора, чиито органи стопират да действат, присаждането е единственият късмет, който някои не съумяват да дочакат. В края на предходната година описът на чакащите в Германия наброява 8500 души по данни на Фондацията за трансплантация на органи.
Екипът от мюнхенския университет " Лудвиг-Максимилиан " разполага с плантация, в която при строги ограничения за хигиена отглеждат порода свине от Нова Зеландия. Тъй като са по-малки, сърцата им са по-съвместими с човешкото тяло. Освен това не страдат от някои вируси. Ръководителят на екипа професор Екхард Волф работи от 25 години в региона на ксенотрансплантациите - присаждане на тъкани или органи от животни на хора.
" Ние модифицираме генетично прасетата донори, с цел да не бъдат отхвърляни техните органи след присаждането на хора. Правим го, като изключваме три гена на прасето и прибавяме най-малко два човешки гена ", съобщи Екхард Волф от университета " Лудвиг-Максимилиан ".
При първата по рода си интервенция, осъществена в Балтимор, неизлечимо болен човек получи сърце от клонирано прасе с 10 генетични модификации. В Мюнхен залагат на по-различен метод.
" Самото клониране може да даде странични резултати. Затова ние ще клонираме единствено първичните животни и ще сътворяваме идващите генерации от донори посредством отглеждане ", съобщи Екхард Волф от университета " Лудвиг-Максимилиан ".
Според съперници на ксенотрансплантациите животните не трябва да стават източник на аварийни елементи за хората. За доста хора, чиито органи стопират да действат, присаждането е единственият късмет, който някои не съумяват да дочакат. В края на предходната година описът на чакащите в Германия наброява 8500 души по данни на Фондацията за трансплантация на органи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ