Болногледачи от Балканите - бизнес с елементи на трафик на хора
Германски клиники заплащат до 15 000 евро награда за болногледач от Западните Балкани. Това е златна мина за посредническите организации. Но методите, с които си служат някои от тях, наподобяват по-скоро на трафик на хора, споделя " Дойче веле ".
Преди две години Невена Пежич* стартира добре платена работа в хотел " Славия " в центъра на Белград. Но не като рецепционистка или камериерка. Невена преподавала немски език. Част от стаите в хотела били превърнати в класни стаи, над 100 души изучавали немски език в тях от заран до следобяд. " На хората им беше обещана работа в Германия незабавно щом научат задоволително добре езика. Настаняването в хотела беше платено, както и храната, някои даже бяха получили джобни ", спомня си Пежич. Организатор на курсовете била посредническата организация Artigum Management. Служителите ѝ твърдели, че организацията е част от " немски шеф ".
Сред претендентите за работа имало доста сърби, само че и хора от прилежащите балкански страни, да вземем за пример от Северна Македония или Босна. За четири месеца те трябвало да овладеят езика до равнище B2 - равнището, което се изисква за работа в Германия. " Това беше съвсем невъзможна задача ", споделя преподавателката. " Мнозина се отхвърлиха, тъй като задачата беше доста сложна за реализиране. Някои се оплакаха, че са били излъгани от организацията. Те бяха оставили фамилиите си вкъщи и бяха вложили всичките си очаквания в това начинание ", споделя още Невена.
Това е единствено един от безбройните образци на " имиграционната промишленост ". Индустрия, родена от мизерията на Балканите и дефицита на медицински личен състав в Германия. От години посреднически организации набират в Западните Балкани личен състав за немските клиники и старешки домове. Посредниците получават тлъсти награди.
10 000 евро награда за медиатора?
Наскоро Федералната организация по заетостта разгласи, че през днешния ден общо 50 000 жители от шест страни от Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора) работят в медицинския бранш в Германия. Година преди този момент броят им е бил 43 500.
Според прогнозите единствено след пет години в Германия ще има към 200 000 незаети работни места за болногледачи. " Вече няма смисъл да пускаме разгласи за вакантните места в Германия, тъй като за тях не аплайват германци ", споделя ръководителят на отдел " Човешки запаси " към огромна верига домове за възрастни хора, която предлага места за над 7000 души. Те са подготвени да платят на медиатора към 10 000 евро за подписан контракт с болногледач.
В диалог с Дъждовни води няколко медиатори споделят, че немски клиники и старешки домове заплащат до 15 000 евро за всеки един болногледач от Балканите. Сумата нормално се поделя сред езиковите учебни заведения и хедхънтърите на място. Смята се, че тази промишленост осъществя няколкостотин милиона евро годишен оборот и не се усеща обвързана с изключително доста правила.
Кай Симон е началник на посредническата организация IPP Health в Кьолн - една от най-големите организации, наемаща служащи от Балканите. Той е чувал голям брой истории за медиатори, които дават лъжливи обещания. " Стартът в Германия е задоволително сложен. Ако организацията дава нереалистични обещания на хората, става още по-лошо ", споделя той в диалог с Дъждовни води. Симон споделя, че значително медиатори съзнателно не прецизират дали става дума за бруто или нето. Или пък споделят, че служителят може незабавно да вземе цялото семейство със себе си. " Не е редно хората да се примамват с лъжливи обещания, да бъдат карани да изоставен родината си и да се реалокират в Германия по този метод. За мен това е трафик на хора ", твърди Симон.
Друг медиатор, който не желае да загатваме името му, признава, че се пробва да вербува хора от лечебните заведения в балканските страни. За задачата той работи с няколко медицински сестри. " Обаждат ми се и споделят, че имат да вземем за пример три колежки, които желаят да заминат за Германия. Ако съумеят да ги примамят, им заплащам по 300 евро на човек. "
Посредниците знаят доста добре по кое време могат да изгубят хонорара си: в случай че по някаква причина претендент, за който към този момент са платени езиковите курсове и другите подготовки, не подписа контракт с работодателя в Германия.
Глоби и други неприятни моменти за претендентите
Ето за какво Pro Sert, организация от сръбския град Крагуевац, кара кандидат-болногледачите да подпишат контракт, който планува санкция, в случай че се откажат в последния миг. Глобата е 3000 евро - колкото е междинното заплащане в Сърбия за половин година. Pro Sert работи взаимно с Dekra Academy - реномирана немска частна просветителна компания. Dekra обезпечава и образование в чужбина. Ръководител на офиса на Dekra в Сърбия е Александра Талич, която до април 2019 е оглавявала организация Pro Sert. Днес Dekra образова претенденти в Сърбия, а Pro Sert ги води в Германия.
" Задачата на претендентите е да научат немски език и да устоят изпитите ", споделя Александра Талич. По отношение на санкциите за тези, които се отхвърлят, Талич показва: " Ако няма основателна причина даден претендент да недоволства, би трябвало да принудим претендента... или по-скоро да му помогнем да вземе решението да остане при нас ".
Марио Релянович постоянно се занимава с сходни контракти. Адвокатът от Белград споделя, че фрапантните наказания към договорите са неоснователни. Но има и по-лоши неща. " Има и контракти, които явно са лъжливи. Те съдържат скрити разноски или доста неподходящи условия на труд - до 12 часа дневно, седем дни в седмицата ", споделя Ралянович. " Това нарушава сръбското, а и немското трудово законодателство. "
Същевременно търсенето продължава да се усилва. Всяка година към 200 000 души напущат шестте балкански страни - или 1% % от популацията. А посредническите компании печелят чудесно. Макар и конкуренцията да е жестока.
Междувременно в хотел " Славия " още веднъж е безшумно. Необичайната клиентела - емигрантите, учещи немски, към този момент не са там. А организация Artigum Management към този момент не съществува. Бившият шеф е изключил всичките си телефони. Учителката по немски език Невена Пежич споделя, че организацията продължава да работи, само че под друго име. Тя и други учители са изгубили работата си и по този начин и не са получили последните си заплати.
* Името е променено.
Преди две години Невена Пежич* стартира добре платена работа в хотел " Славия " в центъра на Белград. Но не като рецепционистка или камериерка. Невена преподавала немски език. Част от стаите в хотела били превърнати в класни стаи, над 100 души изучавали немски език в тях от заран до следобяд. " На хората им беше обещана работа в Германия незабавно щом научат задоволително добре езика. Настаняването в хотела беше платено, както и храната, някои даже бяха получили джобни ", спомня си Пежич. Организатор на курсовете била посредническата организация Artigum Management. Служителите ѝ твърдели, че организацията е част от " немски шеф ".
Сред претендентите за работа имало доста сърби, само че и хора от прилежащите балкански страни, да вземем за пример от Северна Македония или Босна. За четири месеца те трябвало да овладеят езика до равнище B2 - равнището, което се изисква за работа в Германия. " Това беше съвсем невъзможна задача ", споделя преподавателката. " Мнозина се отхвърлиха, тъй като задачата беше доста сложна за реализиране. Някои се оплакаха, че са били излъгани от организацията. Те бяха оставили фамилиите си вкъщи и бяха вложили всичките си очаквания в това начинание ", споделя още Невена.
Това е единствено един от безбройните образци на " имиграционната промишленост ". Индустрия, родена от мизерията на Балканите и дефицита на медицински личен състав в Германия. От години посреднически организации набират в Западните Балкани личен състав за немските клиники и старешки домове. Посредниците получават тлъсти награди.
10 000 евро награда за медиатора?
Наскоро Федералната организация по заетостта разгласи, че през днешния ден общо 50 000 жители от шест страни от Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора) работят в медицинския бранш в Германия. Година преди този момент броят им е бил 43 500.
Според прогнозите единствено след пет години в Германия ще има към 200 000 незаети работни места за болногледачи. " Вече няма смисъл да пускаме разгласи за вакантните места в Германия, тъй като за тях не аплайват германци ", споделя ръководителят на отдел " Човешки запаси " към огромна верига домове за възрастни хора, която предлага места за над 7000 души. Те са подготвени да платят на медиатора към 10 000 евро за подписан контракт с болногледач.
В диалог с Дъждовни води няколко медиатори споделят, че немски клиники и старешки домове заплащат до 15 000 евро за всеки един болногледач от Балканите. Сумата нормално се поделя сред езиковите учебни заведения и хедхънтърите на място. Смята се, че тази промишленост осъществя няколкостотин милиона евро годишен оборот и не се усеща обвързана с изключително доста правила.
Кай Симон е началник на посредническата организация IPP Health в Кьолн - една от най-големите организации, наемаща служащи от Балканите. Той е чувал голям брой истории за медиатори, които дават лъжливи обещания. " Стартът в Германия е задоволително сложен. Ако организацията дава нереалистични обещания на хората, става още по-лошо ", споделя той в диалог с Дъждовни води. Симон споделя, че значително медиатори съзнателно не прецизират дали става дума за бруто или нето. Или пък споделят, че служителят може незабавно да вземе цялото семейство със себе си. " Не е редно хората да се примамват с лъжливи обещания, да бъдат карани да изоставен родината си и да се реалокират в Германия по този метод. За мен това е трафик на хора ", твърди Симон.
Друг медиатор, който не желае да загатваме името му, признава, че се пробва да вербува хора от лечебните заведения в балканските страни. За задачата той работи с няколко медицински сестри. " Обаждат ми се и споделят, че имат да вземем за пример три колежки, които желаят да заминат за Германия. Ако съумеят да ги примамят, им заплащам по 300 евро на човек. "
Посредниците знаят доста добре по кое време могат да изгубят хонорара си: в случай че по някаква причина претендент, за който към този момент са платени езиковите курсове и другите подготовки, не подписа контракт с работодателя в Германия.
Глоби и други неприятни моменти за претендентите
Ето за какво Pro Sert, организация от сръбския град Крагуевац, кара кандидат-болногледачите да подпишат контракт, който планува санкция, в случай че се откажат в последния миг. Глобата е 3000 евро - колкото е междинното заплащане в Сърбия за половин година. Pro Sert работи взаимно с Dekra Academy - реномирана немска частна просветителна компания. Dekra обезпечава и образование в чужбина. Ръководител на офиса на Dekra в Сърбия е Александра Талич, която до април 2019 е оглавявала организация Pro Sert. Днес Dekra образова претенденти в Сърбия, а Pro Sert ги води в Германия.
" Задачата на претендентите е да научат немски език и да устоят изпитите ", споделя Александра Талич. По отношение на санкциите за тези, които се отхвърлят, Талич показва: " Ако няма основателна причина даден претендент да недоволства, би трябвало да принудим претендента... или по-скоро да му помогнем да вземе решението да остане при нас ".
Марио Релянович постоянно се занимава с сходни контракти. Адвокатът от Белград споделя, че фрапантните наказания към договорите са неоснователни. Но има и по-лоши неща. " Има и контракти, които явно са лъжливи. Те съдържат скрити разноски или доста неподходящи условия на труд - до 12 часа дневно, седем дни в седмицата ", споделя Ралянович. " Това нарушава сръбското, а и немското трудово законодателство. "
Същевременно търсенето продължава да се усилва. Всяка година към 200 000 души напущат шестте балкански страни - или 1% % от популацията. А посредническите компании печелят чудесно. Макар и конкуренцията да е жестока.
Междувременно в хотел " Славия " още веднъж е безшумно. Необичайната клиентела - емигрантите, учещи немски, към този момент не са там. А организация Artigum Management към този момент не съществува. Бившият шеф е изключил всичките си телефони. Учителката по немски език Невена Пежич споделя, че организацията продължава да работи, само че под друго име. Тя и други учители са изгубили работата си и по този начин и не са получили последните си заплати.
* Името е променено.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ