Германски геохимици са установили, че през последните 150 хиляди години

Германски геохимици са открили, че през последните 150 хиляди години Северният ледовит океан най-малко два пъти се е пълнил с чиста прясна вода вследствие на изолацията му от водите на останалата част от международния океан в продължение на няколко десетки хиляди години. Това оповестява пресслужбата на Института Алфред Вегенер (AWI), базирайки се на публикация в списание Nature. 

„ Това изобретение изцяло обръща разбирането ни за държанието на Северния ледовит океан по време на Ледниковата ера. В предишното никой не е могъл да си показа, че водите му могат да станат изцяло пресни даже един път, а да не приказваме два пъти “, споделя откривателят Институт Алфред Вегенер в Бремерхафен (Германия) Валтер Гайберт, представен от пресцентъра на AWI и Агенция „ Фокус “. 

Северният ледовит океан, най-малкият и най-плиткият океан на Земята, обгръща голяма повърхност, сравнима по мярка с най-голямата страна - Русия.
Според сегашните възгледи на учените през по-голямата част от съществуването си той е бил без лед. Вечният лед стартира да се появява на територията му единствено преди 33 милиона години, когато климатът на Земята се трансформира фрапантно, преминавайки от парников към мразовит режим.

Учените от дълго време се интересуват от това по какъв начин се е променяла дебелината, площта и другите свойства на ледената завивка на Северния ледовит океан през последната ледникова ера, която е почнала преди към 2,5 милиона години и продължава и до през днешния ден. По-специално климатолозите от дълго време спорят за това дали той изцяло е заледен по времето, когато ледниците са се оформяли, и какъв брой дебела е била ледената кора на повърхността му.

Гиберт и сътрудниците му се пробват да отговорят на тези въпроси, възползвайки се от необикновена характерност на геохимията на морските седименти, които се образуват в наличието на солена океанска вода и са нехарактерни за седиментните скали, зародили при излагане на други форми на влага. Както изясняват учените, морската вода съдържа освен натрий и хлор, само че и йони на други детайли и субстанции, в това число нестабилни изотопи на уран и торий.

Делът на тези радиоактивни метали, както схващат геохимиците през предишния век, директно зависи от солеността на водата - колкото по-висок е този индикатор, толкоз повече уран и торий съдържа. На собствен ред един от ториевите изотопи, торий-230, има релативно къс интервал на полуразпад, към 75 хиляди години, което прави допустимо потреблението му за оценка на изискванията, при които са се образували ледниците. Въз основа на сходни съображения немските геохимици мерят концентрацията на торий в утайките по време на заледяването, надявайки се по този метод да трансформират дебелината на ледената шапка, която покрива океана. 

Тези измервания доведоха до ненадейно изобретение - учените откриха два междинни пласта, формирани преди 160-131 и 70-62 хиляди години, в които торий-230 е липсвал. В предишното учените считали сходни находки за съвпадане, особено за избрани сектори от океанското дъно, само че Гибер и сътрудниците му забелязали, че тези залежи са налице в разнообразни райони на дъното на Северния ледовит океан, както и в Северно море. Според геохимиците тяхното битие приказва в интерес на обстоятелството, че през тези интервали от време, съвпадащи по време с епизодите от появяването на ледниците, Северният ледовит океан и моретата, свързани с него, са били изолирани от останалите международни океани, вследствие на което те се пълнели с чиста прясна вода. 

Според откривателите това е било допустимо заради обстоятелството, че по това време дебелината на леда, покриващ Северния ледовит океан, доближава към километър, което разрешава на тези ледове да блокират релативно плиткия Берингов пролив и атлантическия шелф в региона на Исландия и подводните хребети, свързващи Гренландия със Шотландия. Това довежда до образуването на най-големия сладководен контейнер в историята на Земята, чиито води непрекъснато са се захранвали от мощните сибирски реки, които в този момент изпращат в него над 1,2 хиляди кубически километра вода всяка година. Техните води се натрупват в Арктическия океан в продължение на няколко десетки хиляди години, до момента в който ледниците стартират да се отдалечават, което води до навлизането на голяма маса прясна вода в останалата част на международния океан. 

Такива „ течове “ на релативно топла и лека прясна вода, както демонстрират изчисленията на климатолозите, могат да причинят внезапни скокове на междинните температури. Те провокират малко, само че доста мощно стопляне в Гренландия и някои други региони на Арктика, следствията от които занапред ще бъдат разкрити, обобщават Гибер и неговите сътрудници.  

Източник: Мениджър Нюз