Бягство от режима на Путин: трябва ли Европа да помага на несъгласните с агресията
Германия предлага отбрана на руснаците, които са подложени на преследвания и закани. Германското държавно управление взе особено решение в този смисъл. Става дума за публицисти, юристи, правозащитници, както и за сътрудници на „ нежеланите “ от Кремъл организации и тези, които са белязани с етикета „ задграничен сътрудник “. На 18-и май сходна стратегия одобри и Чехия. А както демонстрира реакцията на съветските управляващи, тези ограничения несъмнено не са непотребни.
Емигранти, само че не бежанци
Войната на Путин против Украйна продължава към този момент повече от три месеца. През това време от Русия отпътуват от ден на ден съперници на експанзията. Сред отпътувалите има доста от тези, които първоначално са се опитвали с наличните им средства да се борят против решението на Путин, както и такива, които са били жертва на репресии още преди войната. В самата Русия свободата и здравето на тези хора са под огромна опасност. Затова стотици хиляди (а може и да са няколко милиона, както се говори) руснаци напущат страната си.
През цялото това време управляващите в редица непознати страни обсъждаха по какъв начин биха могли да им оказват помощ. И в последна сметка никой не е изразявал подозрения, че има потребност да им бъде оказана поддръжка. Но и дълго не се стигна до нищо повече от разисквания. Конкретните стратегии започнаха да се появяват чак на четвъртия месец от войната, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Все отново хората не могат до безконечност да стоят с куфарите си в безвизовите страни, без работа и постоянно без обикновено жилище. Още повече, в случай че това са хора, които могат да подкрепят битката срещу съветския деспот.
Руснаците имат потребност от заверка в Европейски Съюз
Руснаците не бягат от бомбардировки и артилерийски обстрел, за разлика от украинците. Затова забавянето е разбираемо. На управляващите в доста европейски страни просто не им е било до емигрантите от Русия и множеството съветски опозиционери са наясно с това.
Но руснаците и не молят да се отнасят с тях като с бежанци – те не желаят да се трансформират в тежест за европейските общества, да желаят статут на политически бежанци, да чакат с месеци или години да бъде прегледано настояването им за леговище, губейки професионалната си подготовка. Тяхното главно предпочитание през днешния ден е правовата наредба на техния статут. Каквото точно е подготвена да им предложи Германия.
Още занапред съветски опозиционни медии и структури на гражданското общество се изместват от Русия към страните в Европейски Съюз. И емигрантите биха желали колкото може по-скоро да получат опцията да възобновят своята активност. Тези хора имат потребност от работни визи и изгледи за жителство, оттова нататък в множеството случаи са подготвени да се оправят сами.
Кои са „ достойните “?
Германия и Чехия взимат в този момент нужните ограничения, въпреки и със забавяне. Но тези ограничения се натъкват и на отпор.
Някои споделят, че ограниченията са рационални, само че незадоволителни – остават значително бюрократични спънки, а и не е ясно по какви критерии ще бъдат подбирани „ достойните “. Не е ясно и по какъв начин на към този момент пристигналите и получилите визи ще бъде даден достъп до пазара на труда. Има и доста други механически въпроси, които към този момент остават без отговор.
А има и европейци, които считат, че след започнатата от Русия нова война жителите на държавата-агресор нямат място в Европейски Съюз. И откъде-накъде се вършат специфични стратегии – даже би трябвало тези, които към този момент от дълго време живеят в Общността, да бъдат лишени от изгледи за жителство.
Противоположната позиция е да се даде опция за тръгване на всички руснаци, които изискат. По тази логичност митингът против войната се удостоверява със самия факт на емиграцията. Затова на тези хора би трябвало да се оказва помощ да заминат, без значение от това каква позиция са заемали в Русия.
Автор: Иван Преображенский
Емигранти, само че не бежанци
Войната на Путин против Украйна продължава към този момент повече от три месеца. През това време от Русия отпътуват от ден на ден съперници на експанзията. Сред отпътувалите има доста от тези, които първоначално са се опитвали с наличните им средства да се борят против решението на Путин, както и такива, които са били жертва на репресии още преди войната. В самата Русия свободата и здравето на тези хора са под огромна опасност. Затова стотици хиляди (а може и да са няколко милиона, както се говори) руснаци напущат страната си.
През цялото това време управляващите в редица непознати страни обсъждаха по какъв начин биха могли да им оказват помощ. И в последна сметка никой не е изразявал подозрения, че има потребност да им бъде оказана поддръжка. Но и дълго не се стигна до нищо повече от разисквания. Конкретните стратегии започнаха да се появяват чак на четвъртия месец от войната, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Все отново хората не могат до безконечност да стоят с куфарите си в безвизовите страни, без работа и постоянно без обикновено жилище. Още повече, в случай че това са хора, които могат да подкрепят битката срещу съветския деспот.
Руснаците имат потребност от заверка в Европейски Съюз
Руснаците не бягат от бомбардировки и артилерийски обстрел, за разлика от украинците. Затова забавянето е разбираемо. На управляващите в доста европейски страни просто не им е било до емигрантите от Русия и множеството съветски опозиционери са наясно с това.
Но руснаците и не молят да се отнасят с тях като с бежанци – те не желаят да се трансформират в тежест за европейските общества, да желаят статут на политически бежанци, да чакат с месеци или години да бъде прегледано настояването им за леговище, губейки професионалната си подготовка. Тяхното главно предпочитание през днешния ден е правовата наредба на техния статут. Каквото точно е подготвена да им предложи Германия.
Още занапред съветски опозиционни медии и структури на гражданското общество се изместват от Русия към страните в Европейски Съюз. И емигрантите биха желали колкото може по-скоро да получат опцията да възобновят своята активност. Тези хора имат потребност от работни визи и изгледи за жителство, оттова нататък в множеството случаи са подготвени да се оправят сами.
Кои са „ достойните “?
Германия и Чехия взимат в този момент нужните ограничения, въпреки и със забавяне. Но тези ограничения се натъкват и на отпор.
Някои споделят, че ограниченията са рационални, само че незадоволителни – остават значително бюрократични спънки, а и не е ясно по какви критерии ще бъдат подбирани „ достойните “. Не е ясно и по какъв начин на към този момент пристигналите и получилите визи ще бъде даден достъп до пазара на труда. Има и доста други механически въпроси, които към този момент остават без отговор.
А има и европейци, които считат, че след започнатата от Русия нова война жителите на държавата-агресор нямат място в Европейски Съюз. И откъде-накъде се вършат специфични стратегии – даже би трябвало тези, които към този момент от дълго време живеят в Общността, да бъдат лишени от изгледи за жителство.
Противоположната позиция е да се даде опция за тръгване на всички руснаци, които изискат. По тази логичност митингът против войната се удостоверява със самия факт на емиграцията. Затова на тези хора би трябвало да се оказва помощ да заминат, без значение от това каква позиция са заемали в Русия.
Автор: Иван Преображенский
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




