Германия печели от еврото, защото това е една силна и

Германия печели от еврото, тъй като това е една мощна и атрактивна валута. Ние спечелихме от еврото и имам вяра, че и България ще завоюва. Това съобщи някогашният финансов министър на Германия в държавното управление на Олаф Шолц Кристиан Линднер пред водещия на,,120 минути’’ Светослав Иванов в границите на провелия се през седмицата бизнес конгрес,,Шумът на парите’’.

Линднер изясни, че от една страна схваща терзанията и,,романтичните чувства’’ на българите, които желаят да се резервира българският лев, правейки съпоставяне с марката.

Германците също се гордееха с марката, а вие имате валута, кръстена на лъв. Така че разбирам терзанията и сантименталните усеща, само че продължителните резултати за българската стопанска система са доста по-важни. Освен това, ще бъде доста по-лесно за българските предприятия да навлязат на общия европейски пазар, обясни някогашният финансов министър на най-мощната европейска стопанска система.

Относно страховете от покачване на цените, Линднер уточни, че преди време неговите сънародници просто са избрали да купуват по-евтините артикули на пазара.

По думите му, даже държавното управление в София да падне, пътят на България към еврото към този момент е закрепен.

Вижте цялото изявление:

Той е един от най-популярните политици в Германия. Допреди няколко месеца беше министър на финансите на най-голямата и най-силна стопанска система освен в еврозоната, само че и в целия Европейски съюз. Кристиан Линднер изигра основна роля в рестарта на фискалните правила на Европейски Съюз. Той съумя да консолидира бюджета на Германия след COVID-19, а като ръководител на финансовите министри от Г-7 през 2022 година координира дейностите в отговор на съветската експанзия в Украйна. Кристиан Линднер дойде в София за няколко часа през седмицата, с цел да взе участие във форума " Шумът на парите ". Светослав Иванов беседва с него непосредствено на сцената пред публиката в залата.

- Темата ни през днешния ден е " Светът в смяна: Какво следва за Европа ". Ще приказваме за актуалните световни процеси – администрацията в Съединени американски щати, митническата политика, драмата с Европа, чувството за световна неустойчивост. На този декор еврозоната – добра вероятност ли е за България?

Кристиан Линднер: Да, несъмнено, че е. Работил съм с българското държавно управление – по-точно с държавните управления – през последните няколко години и съм очевидец напъните на България да покрие критериите за конвергенция, инфлация, напредък, фискална непоклатимост, дълг към Брутният вътрешен продукт и по този начин нататък. Затова желая да поздравя българския народ за този огромен триумф. Това беше тежка работа, постигнахте я и през днешния ден е моментът да сте горди с направеното през последните години.

- Какво е вашето персонално мнение за еврото, като жител – по какъв начин го виждате?

Кристиан Линднер: Германия печели от еврото. Преди изпитвахме опасения поради неустойчивостта на валутите – немската марка беше доста мощна. Някои хора се опасяваха, че еврото ще се трансформира в нещо като италианската лира, само че се случи тъкмо противоположното. Еврото е устойчиво, мощна валута е, атрактивна. В момента виждаме по какъв начин финансовите потоци в света сменят посоката – от ден на ден се насочват към еврозоната. Ние спечелихме от еврото и имам вяра, че и България ще завоюва.

- Какво бихте споделили на доста българи, които се опасяват от приемането на еврото? Това е естествен развой.Вие като немец също сте минали през подобен вид диспути, нали?

Кристиан Линднер: Интересно е, тъй като обстановката е много сходна. Германците се гордееха с марката. Марката беше знак на възхода на немската стопанска система след Втората международна война – по този начин нареченото икономическо знамение. И не е ли същото и в България? Имате валута, кръстена на лъв – това е народен знак на горделивост и еднаквост. Така че разбирам терзанията и даже може би сантименталните усеща, свързани със личната, обичайната валута. Но позитивните резултати за българската стопанска система съгласно мен са доста по-важни. Сделките ще станат по-евтини. Това ще докара до повече икономическа динамичност. Ще бъде по-лесно за българските дребни и междинни предприятия да навлязат на единния европейски пазар. Така че приемането на еврото е в дълготрайния интерес на българските жители. Разбира се, знам, че има и краткосрочни проблеми и терзания. Разбира се, ще има бизнеси, които ще се възползват от въвеждането на еврото, с цел да вдигнат цените. И в Германия видяхме сходна обстановка. И какво се случи тогава? Клиентите имат избор – и го направиха. Избраха по-евтини артикули. Така че в дълготраен проект не видяхме повишение на ценовото ниво. И мисля, че е доста добра стъпка от страна на българското държавно управление да се изисква двойно етикетиране на цените за прочут интервал – по този начин клиентите ще могат да взимат рационални решения.

- Една от най-често срещаните публични паники, казано в резюме, е точно обвързвана с вълна от повишаване, провокирано от далавера. Колко реалистично е това да се случи единствено краткосрочно? И можем ли да разчитаме единствено на саморегулация на пазара?

Кристиан Линднер: Това не е единствено саморегулация, доколкото съм осведомен. Двойното обозначаване на цените ще бъде наложително през цялата последваща година. Така че не става дума за саморегулация. Това е ясно открит пазарен ред. Може да има краткосрочни усложнения. Но тези краткосрочни усложнения изцяло ще бъдат обезщетени от дълготрайните изгоди. И би трябвало да взимаме решенията си с взор към бъдещето на децата ни. За идващото потомство е от значително значение България да се стреми към сърцето на Европейския съюз. Разбрахте ме.

- Аз не одобрявам спекулациите.

Кристиан Линднер: И аз също.

- Но като го казвате – ме каните да злоупотребявам... Да спекулираме напълно малко! Ако държавното управление падне по средата на преходния интервал – към 1 януари 2026 година Представете си, че държавното управление в София се разпадне – какво ще стане тогава?

Кристиан Линднер: От всичко, с което съм осведомен, след решението на Народното събрание през юли и последващото решение на Европейския съвет, пътят към еврото към този момент е закрепен. Така че, въпреки да съм просто наблюдаващ на българския политически пейзаж... От това, което знам – решението е взето от Народното събрание, след което Европейският съвет също ще го утвърди, и еврото ще бъде признато в България.

- Всички чакат Германия да поведе европейската промяна – в защитата, енергетиката, стопанската система. Но неотдавна The Economist написа: " За да оправи Европа, Германия би трябвало да оправи първо себе си. " Въпросът ми е – какъв брой " счупена " е Германия?

Кристиан Линднер: Благодаря ти за този доста внимателен и изкусен въпрос. Позволете ми да разделя отговора си на две елементи. Първо, уверен съм, че Германия би трябвало да поведе икономическото възобновяване на Европейския съюз. Загубихме конкурентоспособност – както спрямо други страни членки, по този начин и вътрешно, в самата Германия. През 2014 година Германия беше на шесто място в Индекса за световна конкурентоспособност. Миналата година към този момент бяхме на 24-то. Затова главната цел на немската политика в идните години би трябвало да бъде възобновяване на конкурентоспособността на стопанската система. Втората част от отговора ми – и мисля, че точно това The Economist има поради под " развалена Германия " – е, че имахме сериозен дефицит на обществени вложения – в инфраструктура и в отбранителни качества. Затова би трябвало да засилим потенциала на федералния бюджет да влага – в инфраструктура, в енергийни мрежи, и в нови качества на Бундесвера – нашата войска. Докато бях финансов министър, методът ми беше да приоритизирам отначало в границите на бюджета – даже в изискванията на остарялата конституционна " дългова спирачка ", имаше благоприятни условия за повече вложения посредством преразпределение. Новата коалиция взе решение да промени самата " дългова спирачка " в Конституцията, с цел да отвори по-голям фискален запас за обществени вложения. И може би този ход ще се окаже сполучлив – поради непредсказуемата фискална политика на Доналд Тръмп. Така че този " залог " може да се окаже печеливш.

- Разполагате с 560 милиарда евро за идващите 12 години. Как ще бъдат изразходвани тези средства? Колко ще отидат за армията? Защото канцлерът Мерц съобщи, че Германия има намерение. Планът е да се сътвори най-голямата стандартна войска в Европа. А какъв брой ще бъдат вложени в инфраструктурата?

Кристиан Линднер: Навлизаме надълбоко в немската вътрешна политика. Добре, разбирам. Има нов спомагателен бюджет – към половин трилион евро за инфраструктура. Детайлите към момента се разискват, само че проектозаконът на Министерството на финансите е ориентиран към енергийни мрежи, превоз, учебни заведения, лечебни заведения. Много необятно схващане за това какво е " инфраструктура ", което е забавно. Защото, да вземем за пример, инвестиция в лечебни заведения може да е политически приоритет, само че няма безусловно да докара до нараснала продуктивност или стопански напредък. Според мен това е опасност за фискалната резистентност. Но към момента се разисква в държавното управление. И би трябвало ясно да разграничим разноските за защита от тези за инфраструктура.

Светослав Иванов: Да поговорим за нашите другари оттатък океана и резултата на Тръмп върху Европа. Какво е чувството да си най-големият търговски сътрудник на страна или администрация, която сега се пробва да реализира " освобождение " посредством мита?

Кристиан Линднер: Фрагментирането на интернационалната стопанска система е опасност за всички нас. Аз съм корав покровител на глобализацията. Глобалното разделяне на труда донесе разцвет. Стотици милиони хора – може би даже милиарди – съумяха да преодолеят дълбока беднотия точно с помощта на световното разделяне на труда. Така че фрагментацията на международната стопанска система е сериозна опасност за нашето богатство. А комерсиалните войни? Те имат единствено губещи. Никой не може да завоюва от комерсиална война. И Доналд Тръмп го знае. Той е наясно с това. Ще ти напомня неговата имитация за куклите. Той сподели, че " американските деца могат да играят с две по-скъпи кукли, вместо с 30-те евтини китайски, с които са привикнали ". Тоест, той е подготвен да одобри спад в виталния стандарт на американците поради протекционистката си политика. И мисля, че това води до известна рационалност в администрацията на Тръмп. Убеден съм, че зад митническата му политика не стои икономическа логичност. По-скоро става дума за еднаквост и може би национална горделивост. Целта му е да възвърне индустриалната база на американската стопанска система, с цел да върне възприятието за достолепие на долната междинна класа в Съединени американски щати.

- Добре, само че по какъв начин това ще се отрази на Европа? Защото, знаете, още един откъс от Тръмп – " Европа е по-зла от Китай. " " Те не купуват нашите коли. " " Не ядат нашето телешко. "

Кристиан Линднер: Значи каква е цената? Тръмп желае да санкционира потребителите, които по негово мнение вършат неверен избор. Той санкционира американските деца, които желаят да играят с 30 евтини китайски кукли. И може би желае да накаже и европейските консуматори, които не избират американски коли. Тоест – наказване за хората. И по тази причина съм уверен, че в комерсиалните войни няма спечелили. Казано това – може би би трябвало да си зададем въпроса: положителни ли сме ние като свободни търговци?

Добри ли сме?

Кристиан Линднер: Не. Не сме.

Не?

Кристиан Линднер: Не. Не приказвам за мита. Давам образец с един от най-известните модели на нашите автомобилни марки. Това е SUV – кола от немски производител, само че се създава в Съединени американски щати. Когато тя се изнася към Европейски Съюз, митото не е проблем. Но пробвайте да регистрирате тази кола във Франция! Ще би трябвало да платите такса от хиляди евро – поради въглеродните излъчвания и тежестта на автомобила. И в този момент отново – положителни свободни търговци ли сме? Не. Може би Доналд Тръмп е като учител за нас – да ни подтикне да се замислим за личните си полезности. Подкрепяме ли свободната търговия същински? Работим ли задоволително интензивно, с цел да реализираме прогрес в продуктивността? Правим ли старания да понижим бюрокрацията и регулациите, с цел да сме по-проспериращи и новаторски? Така че съгласно мен Тръмп е опция за нас. Възможност.

- А какво мислите за тактиката на Европа в договарянията? Знаете, че се твърди, че Европейски Съюз е подготвил реципрочни мита за 100 милиарда евро. Но въпреки това – ще загубим към половин трилион.

Кристиан Линднер: Това е нечиста сделка.

До този миг...

Кристиан Линднер: Знам. Обещавам, че няма да стане по този начин. Това е нечиста сделка. От време на време... Всички обичаме да спекулираме. Но що се отнася до тактиката: Първо – би трябвало да поставим старания да възстановим конкурентоспособността си. Тръмп и администрацията му почитат единствено мощни сътрудници. Говорихме към този момент за защитата. Трябва да споделим и преразпределим тежестта с американците. И да покажем, че сме подготвени да възстановим конкурентоспособността си, с цел да бъдем още веднъж прелъстителен стопански сътрудник. Второ – и това може би ще те изненада, като идва от някогашен политик – мисля, че навлизаме в епоха на корпоративна дипломация.

Корпоративна дипломация?

Кристиан Линднер: Корпоративна дипломация.

Какво значи това? Главните изпълнителни шефове на най-големите немски автомобилни концерни бяха в Съединени американски щати се срещнаха с Тръмп за 90 минути. И самостоятелно преговаряха с него по въпроса за митата. И реализираха изключение за избрани елементи за автомобилните производители. Мисля, че се нуждаем от повсеместен метод – Европейският съюз, двустранни диалози – апропо, немският канцлер сега е на посещаване при Доналд Тръмп – и корпоративна дипломация посредством световни компании, които Тръмп почита, тъй като, да вземем за пример, създават коли в Съединени американски щати и имат чиновници там. И тази цялостна тактика може да повлияе на администрацията на Тръмп.

- Но в случай че технологиите и нововъведенията са главният мотор на благосъстоянието през днешния ден, по какъв начин възприемате мрачната оценка на Марио Драги, че Европа изостава, застарява и е в застой? Съгласен ли сте с тази оценка?

Кристиан Линднер: Съгласен съм с оценката му. Но какви са последствията? Наскоро се срещнах с основен изпълнителен шеф на американска софтуерна компания – жена – и тя ми сподели: " Кристиан, разликата сред вас и нас е, че ние желаеме да измисляме технологиите, а вие желаете да ги регулирате. " В Брюксел съществуват две паралелни настройки. Едната е – с цел да сме конкурентоспособни, би трябвало да обединим задълженията си и да плащаме дотации и по този начин нататък. Другата е – регулирали сме се по този начин, че нововъведенията просто не могат да се случат в Европейския съюз. Помислете за Закона за изкуствения разсъдък, да вземем за пример. В същия исторически миг, в който в Съединени американски щати оповестиха 500 милиарда $ частни вложения в изкуствен интелект, в Брюксел беше открит офис за изкуствен интелект с 140 чиновници, чиято задача е да контролират изкуствения разсъдък. И това е разликата, както сподели и тази изпълнителна директорка. Не мисля, че имаме потребност от повече общи фондове или сливане на задължения, с цел да плащаме още повече дотации на промишленостите си.

Между другото, говорейки за нововъведения – методът на Тръмп и комплицираните му връзки с университетите основават ли опция за Германия или Европа да привлекат гении – иноватори, учени, откриватели?

Кристиан Линднер: Да, явно. Но няма автоматизъм в това. Капиталът, пазарните дялове, интелектуалната благосъстоятелност, учените, академичната общественост като цяло – сега те премислят Европейския съюз или Германия, да вземем за пример. Те премислят. Но силата ни сега е в слабостта на другите. Не е в личната ни мощ. Но това е прозорец от благоприятни условия, както споделих по-рано в диалога ни. И по-конкретно - свободата на науката и проучванията е обезпечена в Германия. Но какво, в случай че оборудването е остаряло? Имаме свободата на научната активност, само че в реалност няма прогрес, тъй като университетите са недофинансирани, да вземем за пример. Така че с цел да използваме този прозорец на опция – би трябвало да съвместим върховенството на закона, което в този момент е мощ на Европейския съюз, с повече вложения в просвета и по-малко регулации. Тогава резултатът може да е доста положителен – за Европейски Съюз, Германия или България.

И най-после – можете ли да извършите прогноза каква ще бъде България една година след приемането на еврото? Можем ли да чакаме нещо генерално да се промени в живота ни? Или в стопанската система? Или в публичната атмосфера?

Кристиан Линднер: Една година е доста къс интервал. Нека кажем – три или четири години. Очаквам българската стопанска система да пораства и да продължи да пораства. И началните усложнения – нарасналото ценово ниво – ще останат в предишното. И тогава, след три до пет години, публичното мнение ще поддържа еврото доста по-широко. Ще завърша с това: имаше песимизъм към еврото преди Германия да го одобри, както към този момент загатнах. Днес над 80% от германците са уверени, че страната им е спечелила от еврото. Това е даже повече от междинното равнище в Европейски Съюз. И може би същото ще се случи и в България след три до пет години.