В Берлин за пръв път заговориха за бюджетен дефицит заради климатичните мерки
Германия обмисля да се откаже от дългогодишната си политика да поддържа уравновесен бюджет и може да премине към взимане на заеми и недостиг, с цел да финансира скъпата стратегия за битка с климатичните промени. Това заяви извънредно " Ройтерс ", базирайки се на почитан държавен източник.
От 2014 година насам канцлерът Ангела Меркел съумява да усили разноските без да натрупа нов дълг. За това оказа помощ извънредно продължителната фаза на напредък в икономическия цикъл. Но в този момент стопанската система се забавя, а разноските за взимане на заеми са на доста ниски равнища. Това се случва, до момента в който все по-ясно се чуват гласове и от Германия, и от чужбина, призоваващи за нови фискални тласъци посредством поддържането на дребен бюджетен недостиг.
" Предизвикателството е по какъв начин да бъде завършена такава фундаментална смяна във фискалната политика без да се вдигнат шлюзовете на федералния бюджет и всички да се втурнат да желаят пари, щом табуто е нарушено ", споделя източникът, осведомен с полемиките, които се водят във финансовото министерство. Затова евентуално подобен ход ще бъде привързан и стеснен единствено до пакета за отбрана на климата, който държавното управление на Меркел се чака утвърди през септември, добавя той.
Става дума за закриване на въглищния сегмент в немската енергетика в идващите 20 години посредством влагането на най-малко 40 милиарда евро в засегнатите региони, с цел да им се помогне в прехода от изкопаеми горива към нов бизнес модел. Партньорите от социалдемократическата партия да вземем за пример приканват да се заплащат помощи на фамилиите с ниски приходи.
Източникът на " Ройтерс " споделя, че държавното управление желае да употребява всички средства, с цел да се оправи с голямото предизвикателство, създавано от климатичните промени. Финансовото министерство желало идващите ограничения да бъдат контрактувани на съвещание на 20 септември и в известието му не се изключва издаването на държавен дълг, за което като опция първо написаха немските медии.
По закон федералното държавно управление може да взима нови заеми с равноценност, еквивалентна на 0.35% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява сега на към 5-10 млрд евро годишно.
От 2014 година насам канцлерът Ангела Меркел съумява да усили разноските без да натрупа нов дълг. За това оказа помощ извънредно продължителната фаза на напредък в икономическия цикъл. Но в този момент стопанската система се забавя, а разноските за взимане на заеми са на доста ниски равнища. Това се случва, до момента в който все по-ясно се чуват гласове и от Германия, и от чужбина, призоваващи за нови фискални тласъци посредством поддържането на дребен бюджетен недостиг.
" Предизвикателството е по какъв начин да бъде завършена такава фундаментална смяна във фискалната политика без да се вдигнат шлюзовете на федералния бюджет и всички да се втурнат да желаят пари, щом табуто е нарушено ", споделя източникът, осведомен с полемиките, които се водят във финансовото министерство. Затова евентуално подобен ход ще бъде привързан и стеснен единствено до пакета за отбрана на климата, който държавното управление на Меркел се чака утвърди през септември, добавя той.
Става дума за закриване на въглищния сегмент в немската енергетика в идващите 20 години посредством влагането на най-малко 40 милиарда евро в засегнатите региони, с цел да им се помогне в прехода от изкопаеми горива към нов бизнес модел. Партньорите от социалдемократическата партия да вземем за пример приканват да се заплащат помощи на фамилиите с ниски приходи.
Източникът на " Ройтерс " споделя, че държавното управление желае да употребява всички средства, с цел да се оправи с голямото предизвикателство, създавано от климатичните промени. Финансовото министерство желало идващите ограничения да бъдат контрактувани на съвещание на 20 септември и в известието му не се изключва издаването на държавен дълг, за което като опция първо написаха немските медии.
По закон федералното държавно управление може да взима нови заеми с равноценност, еквивалентна на 0.35% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява сега на към 5-10 млрд евро годишно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ