Стачкуващи трактори, неонацисти и сриваща се икономика: Какво става в Германия?
Германия няма репутацията на генерираща смехории страна, само че сега черният й комизъм засрамва най-хубавите скорошни опити на Англия и Съединени американски щати. Не че в Германия внезапно се е появил голям брой надарени комици, само че кому са нужни те, когато самата реалност към този момент е толкоз тъмно карикатурна? Преди няколко години изглеждаше, че Германия разполага с всички отговори: постоянна стопанска система и постоянна и широкообхватна коалиция против крайната десница. Сега стопанската система се задъхва, защото комбинираните резултати от неприятното ръководство се сблъскват с бюрократична просвета, която затруднява вложенията и нововъведенията. Стачкуващите железопътни служащи и протестиращите аграрни производители внесоха безпорядък в градовете. Единственото нещо, което се срутва по-бързо от немската стопанска система, е статутът на страната като честен образец, който доближи най-високото си равнище в разгара на бежанската рецесия през 2015-2016 година, а в този момент се срина като водевилна звезда, подхлъзнала се върху бананова кора.
Берлинската полиция арестува еврейски критици на Израел за хипотетично антисемитско изявление? Това е смешка, почтена за Франц Кафка, който сигурно би се изкефил на голямата разлика сред отношението към митингите в поддръжка на прекратяването на огъня в Газа и митингите на фермерите и техните колони от трактори.
Докато първите постоянно са били прекратявани или забранявани по съмнителни обвинявания в антисемитизъм, вторите са били толерирани или даже възхвалявани от пресата и от политиците, макар че в някои райони десни екстремисти и неонацисти са се присъединили в организирането на изразяването на селското неодобрение. Всъщност е мъчно да се избяга от чувството, че страната е най-толерантна към митингите, проведени от десни германци. Същите тактики, които бяха необятно толерирани в подтекста на фермерските митинги, са обект на все по-драконовски санкции, когато се ползват от деятели за климата. " Разрешено ни е ", написаха разочаровани протестиращи на табела при една от последните акции за прекъсване на придвижването, при която един млад мъж седеше върху селскостопанско транспортно средство-играчка: " Имам трактор ".
Противоречията, които трансформират немския живот в златна мина за мрачни комедии, са освен това от политическа проява - те пронизват политическия и културния живот на страната. Германия да вземем за пример направи големи ранни вложения във възобновимата сила, само че също по този начин разреши насилственото изсичане на остаряла гора, с цел да разшири въгледобива, и продължава да се опълчва на рационалните стъпки за понижаване на зависимостта си от колите. Не е изненадващо, че равнопоставените страни са доста по-успешни в намаляването на излъчванията на CO2. По сходен метод култът на страната за унищожаване на обществения дълг е комбиниран с поредна приемливост към политическата корупция и данъчните злоупотреби. Проследяването на дебатите за имиграционната политика е като да наблюдаваш мач по пинг-понг, в който обезверената потребност на страната да се грижи за застаряващото население и да притегля световни софтуерни служащи се сблъсква в главозамайващо рали с расовото надцакване и ксенофобията, които се трансформират във все по-нормална част от немския политически живот.
Когато в последно време политиката в Съединени американски щати и Обединеното кралство е била обект на смешки, това значително е било въпрос на персони - карикатурните ексцесии на Доналд Тръмп и Борис Джонсън, паническите опити на Лиз Тръс да сътвори аура на спокоен престиж, твърдото държание на Рон ДеСантис. Разбира се, фактът, че в последно време част от англоезичния свят се ръководи от такива фарсови фигури, е доказателство за действителни пукнатини в структурата на неговите демокрации. Но в Германия пукнатините са на повърхността и се виждат ясно. Наистина, разломите са задоволително ясни, тъй че новините постоянно единствено удостоверяват нашите съмнения. Неотдавнашното разобличаване, че членове на Алтернатива за Германия (AfD) са възнамерявали депортирането на милиони хора по време на поредност от секрети срещи с неонацисти, да вземем за пример, е единствено последният от поредицата кавги, разкриващи степента на навлизане на крайнодесните екстремисти в немската политика. Кражби на оръжия, проекти за прелом, набези против Бундестага - десните екстремисти са намерили поддръжка в коридорите на властта. Все отново е занимателно, че те са провеждали срещите си в къща, наречена " Вила Адлон " - което звучи като име, което Мел Брукс би измислил за място за срещи на нацистите.
От значително значение е да се упорства на този тип комедия, тъй като тя идва от типа душевен спор, който Зигмунд Фройд дефинира като самия източник на възприятието за комизъм. Германското общество се пробва да опази климата и да кара огромни, мощни коли допустимо най-бързо. Германската фискална политика желае да моделира фискална отговорност, само че няма предпочитание да се изправи против структурните проблеми на страната. Преди всичко желанието да се изкупят закононарушенията на нацистите е във все по-отчаян спор с действителността, че немското общество, както неотдавна твърдяха Давид де Йонг и други, е построено значително от неразкаяли се нацисти.
И през днешния ден е значимо да се надсмеем над лицемерието на Германия. В края на краищата, както известният немски мъдрец от еврейски генезис Теодор Адорно твърди, има някои зверства, които са толкоз надалеч от опрощение, че сериозните морални разсъждения са неуместни. Когато немските политици настояват, че полицията би трябвало да бие мирни протестиращи, с цел да уважи наследството на Холокоста, би било непристойно да спорим с тях. Когато немски публицисти се пробват да потвърдят, че " груповата отговорност " за закононарушенията на Хамас се носи от " популацията на Газа ", би било несвоевременно да се удостои бъде почетен с отговор тяхната обосновка. По-добре е да се опише анекдот.
Онези, които се тормозят, че е несвоевременно да се смеят на такива доста съществени въпроси, биха могли да потърсят разтуха - и ентусиазъм - в огромния ресурс от комизъм, оставен от жертвите на нацизма. Смехът пред лицето на злополуката е бил главно средство за оцеляване за всички: бойци, пандизчии в концентрационни лагери, бойци от съпротивата и бежанци като Хана Аренд, която един път се пошегува, че " единственият метод да се разпознае немски антинацист е, откакто нацистите са го обесили "./БГНЕС
----------------------------------------
Петер Курад, „ Гардиън “
