Германия неведнъж си е прехапвала езика пред Путин. Дори когато

Германия нееднократно си е прехапвала езика пред Путин. Дори когато той лъже. Но по този начин Берлин позволява съдбовна неточност. Коментар на Йорг Химелрайх за " Дойче веле ".

Политическите връзки сред Германия и Русия доближиха най-ниската си точка. Но макар че в Берлин бе погубен един грузински жител, федералното държавно управление, а и съвсем всички немски партии побързаха да се върнат към политическото ежедневие, като че ли нищо не се е случило. Това си го знаем: няма смисъл без потребност да се караме с Путин. Защото, нали, той ни би трябвало за решаването на други политически проблеми - да вземем за пример в Близкия изток, в Източна Украйна или пък за нуклеарните оръжия. Така най-малко гласи безспорното политическо факсимиле.

Кой по какъв начин пояснява обстоятелствата

Но таман тук е скрита и съдбовната неточност в сметките на немската политика към Русия: вярата, че в случай че със средствата на дипломацията се омаловажават офанзивите на Путин против мира и правовия ред в Европа, той вероятно ще бъде подготвен да прави отстъпки по други въпроси.

Но в действителност става таман противоположното: Путин пояснява това дипломатическо премълчаване като симптом на уязвимост. И тази уязвимост на европейците укрепва позициите му - както вътре в Русия, по този начин и отвън нея. Защото по-могъщ политически е точно оня, който съумее да наложи своето пояснение в днешните времена, мощно замъглени от подправени вести. По същата причина и общественият език на външната политика в днешния свят на модерните връзки - с интернет и обществени мрежи - става единица мярка за въздействие в междудържавните връзки.

Казано по-просто: кой може да си разреши да каже нещо на отсрещната страна, без да се опасява от следствията?

Когато френският президент Еманюел Макрон - раздразнителен от Тръмп и от летаргията на Берлин във връзка с германо-френския оръжеен план, сложи на НАТО диагнозата " мозъчна гибел ", немският канцлер Ангела Меркел бързо се втурна към микрофоните, с цел да изяснява, че тя и федералното държавно управление не споделят тази оценка.

В същото време, когато преди няколко месеца в Берлин измежду бял ден беше погубен един грузински жител, в немската политика настъпи многоседмично неудобно безмълвие. Нищо, че доста бързо съмнението падна върху Вадим Соколов, който явно е работил с поддръжката на съветската страна. Тоест - че става дума за политическа екзекуция, която надали може да бъде осъществена без утвърждението на Путин.

В последна сметка основният прокурор на Германия въпреки всичко се видя заставен персонално да поеме случая, тъй като Русия отхвърляше каквото и да било съдействие. А когато към този момент нямаше по какъв начин да се премълчават събитията към убийството, немското държавно управление от немай-къде изгони двама съветски дипломати, тъй като другояче напряко щеше да стане за смях. Но и тази реакция беше прекомерно мека, като имаме поради какъв брой безочливо беше посегнато против суверенитета и сигурността на Германия.

Нима Путин има право да лъже?

На конференцията след срещата за Украйна в по този начин наречения " нормандски формат ", състояла се при започване на декември в Париж, Путин съобщи в наличието на немския канцлер, че убитият е бил " престъпник ", който немското държавно управление отказвало да съобщи на Москва. А това естествено беше чиста неистина и в същото време безмълвен мотив в поддръжка на тази политическа екзекуция с присъединяване на съветската страна.

Ангела Меркел добре знаеше, че е неистина. Но все пак си замълча. Чак на идващия ден държавният представител с половин уста разясни, че Берлин не е получавал искане за предаването на въпросния човек.

Излиза, че в разговора с Германия Путин има право да лъже, без никой да му търси сметка. Берлин по един напряко незаконен метод му разрешава да постанова както своето пояснение на похищенията против немския суверенитет, по този начин и нормалното си универсално пояснение: в действителност Русия постоянно става почтена жертва на клеветите, които Западът популяризира по неин адрес.

Германската политика не трябва да позволява на Путин да прокарва тези свои тълкувания. Защото, в случай че го допусне, това в действителност ще значи, че публично се съгласява с дейностите на съветския президент и даже му оказва помощ да разшири опциите си за офанзиви против немския суверенитет. Това би трябвало да стане ясно на всички тези представители на немското държавно управление и на политическите партии, които считат, че късогледото премълчаване или омаловажаване на сходни нагли похищения против правото би могло да склони Путин към някакво съдействие или пък към избрани стопански услуги.

Вярно е тъкмо противоположното. Тъй че всеки, който държи на несъмнено нужното съдействие с Путин, в действителност не би трябвало да се свени да беседва с него в прав текст.

Йорг Химелрайх е лекар на юридическите науки и учител във Висшето учебно заведение по търговия в Париж.