Житие и страдания на българския студент в Германия
" Германия, моя обич! ", част 1
Борис Дренков, издателство " Кибеа "
Чакай бе, човек! Млад си още за записки!
Млад, млад, само че светът се върти с такава дива скорост в последно време, че това, което имаме да разкажем за времето от преди 20 години, към този момент звучи като научна фантастика и няма за какво да чакаме, ами дай да документираме какво е било, от първо лице, като очевидци и участници.
Борис Дренков е като Обеликс – врял и кипял във вълшебната запарка на 90-те, той е поел цялата жизнеспособност на това време, силата на оцеляването, скепсиса, само че и цялостен наръч очаквания за ярко бъдеще, което очевидно няма да се случи по нашите географски ширини, само че по-на север и по-на запад… за какво пък не?
Въоръжен със знанията си по немски (дето не е несъмнено дали е същият немски, на който приказват в Германия) и с неустрашимата поддръжка на своите благи родители, той поема към Мюнхен.
На ученето в Германия са отдадени и други книги, издадени в последните години, да вземем за пример " Дом за начинаещи " на Емануил Видински, " Мандарини по Мариенплац " на Теа Монева, " Унгарски танци на Тенерифе " на Васо Портарски. Книгата на Борис Дренков завчас се откроява със сладкодумството си и с хумора и самоиронията, които искрят във всяко изречение – и във всяка заплетена обстановка, от която героят се измъква, закрилян от наивната си непорочност.
Впрочем, наивността процъфтява в сянката на Желязната завеса. Ето по какъв начин го приготвя татко му: " Германия няма нищо общо с България. Там няма потребност да накисваш прането, преди да го изпереш в пералнята. Там храната не оставя петна. Там праховете за пране дезинфекцират за секунди, а пералните се включват със силата на мисълта. Миличък, ти отиваш в един толкоз по-хубав, по-лесен, по-слънчев свят, свят на безкрайни благоприятни условия, на тънък мирис на непорочност, в който най-вече се ценят честността и интелектът… Там е раят на обществената система. Там те чакат още на летището с несвършващи предложения за високо платена работа и прелестни централни жилища на никакви цени… "
Дали е тъкмо по този начин, Борис Дренков споделя по най-смешния метод, който можете да си визиите. " Началото беше мъчително, гадно жилаво… отказването не беше вид по никакъв метод! " Квартирите, университетът, работните места, случките и срещите се завихрят и зрелостникът от началото се трансформира в превъзходен, самостоятелен млад мъж. " Човек израства при конфликта на неверните му показа с действителността. " Историята е разказана безпределно занимателно, само че в случай че погледнем съществено, не можем да не изпитаме състрадание към всички тези деца, които са се отправили към бъдещето си на непознато място, без помощ и без познати, и са съумели да се оправят.
" Германия, моя обич! " звучи като написана на един мирис, само че в профила си във " Facebook " създателят споделя, че я е написал на два дъха: " Бях пощръклял отвред. И ето по този начин отворих един Уърдовски документ. И не знаех какво да върша с него. Но гласът сподели: Е, забавлявай се, де! Разрови се в тая проклета тиква, дето не може да миряса! И Германията тръгна… (Година по-късно) беше пъклен ваучър, до момента в който довършвах втората половина. Не спирах! Не се редактирах, тъй като държах текстът да звучи импровизиран, автентичен, просто разказвах безумната комедия по доста, доста същински случай, която се прожектираше в главата ми. Никога няма да го не помни, тъй като катарзисът от смеха е най-лековитото нещо, което Господ ни е дал като подарък. "
Така че и ние, дружно с всички, прочели тази книга, оставаме в очакване на втората й част, и въпреки че никога не можем да си представим какво ще се случи в нея, сигурни сме, че ще има още доста безредици и смях.
Борис Дренков, издателство " Кибеа "
Чакай бе, човек! Млад си още за записки!
Млад, млад, само че светът се върти с такава дива скорост в последно време, че това, което имаме да разкажем за времето от преди 20 години, към този момент звучи като научна фантастика и няма за какво да чакаме, ами дай да документираме какво е било, от първо лице, като очевидци и участници.
Борис Дренков е като Обеликс – врял и кипял във вълшебната запарка на 90-те, той е поел цялата жизнеспособност на това време, силата на оцеляването, скепсиса, само че и цялостен наръч очаквания за ярко бъдеще, което очевидно няма да се случи по нашите географски ширини, само че по-на север и по-на запад… за какво пък не?
Въоръжен със знанията си по немски (дето не е несъмнено дали е същият немски, на който приказват в Германия) и с неустрашимата поддръжка на своите благи родители, той поема към Мюнхен.
На ученето в Германия са отдадени и други книги, издадени в последните години, да вземем за пример " Дом за начинаещи " на Емануил Видински, " Мандарини по Мариенплац " на Теа Монева, " Унгарски танци на Тенерифе " на Васо Портарски. Книгата на Борис Дренков завчас се откроява със сладкодумството си и с хумора и самоиронията, които искрят във всяко изречение – и във всяка заплетена обстановка, от която героят се измъква, закрилян от наивната си непорочност.
Впрочем, наивността процъфтява в сянката на Желязната завеса. Ето по какъв начин го приготвя татко му: " Германия няма нищо общо с България. Там няма потребност да накисваш прането, преди да го изпереш в пералнята. Там храната не оставя петна. Там праховете за пране дезинфекцират за секунди, а пералните се включват със силата на мисълта. Миличък, ти отиваш в един толкоз по-хубав, по-лесен, по-слънчев свят, свят на безкрайни благоприятни условия, на тънък мирис на непорочност, в който най-вече се ценят честността и интелектът… Там е раят на обществената система. Там те чакат още на летището с несвършващи предложения за високо платена работа и прелестни централни жилища на никакви цени… "
Дали е тъкмо по този начин, Борис Дренков споделя по най-смешния метод, който можете да си визиите. " Началото беше мъчително, гадно жилаво… отказването не беше вид по никакъв метод! " Квартирите, университетът, работните места, случките и срещите се завихрят и зрелостникът от началото се трансформира в превъзходен, самостоятелен млад мъж. " Човек израства при конфликта на неверните му показа с действителността. " Историята е разказана безпределно занимателно, само че в случай че погледнем съществено, не можем да не изпитаме състрадание към всички тези деца, които са се отправили към бъдещето си на непознато място, без помощ и без познати, и са съумели да се оправят.
" Германия, моя обич! " звучи като написана на един мирис, само че в профила си във " Facebook " създателят споделя, че я е написал на два дъха: " Бях пощръклял отвред. И ето по този начин отворих един Уърдовски документ. И не знаех какво да върша с него. Но гласът сподели: Е, забавлявай се, де! Разрови се в тая проклета тиква, дето не може да миряса! И Германията тръгна… (Година по-късно) беше пъклен ваучър, до момента в който довършвах втората половина. Не спирах! Не се редактирах, тъй като държах текстът да звучи импровизиран, автентичен, просто разказвах безумната комедия по доста, доста същински случай, която се прожектираше в главата ми. Никога няма да го не помни, тъй като катарзисът от смеха е най-лековитото нещо, което Господ ни е дал като подарък. "
Така че и ние, дружно с всички, прочели тази книга, оставаме в очакване на втората й част, и въпреки че никога не можем да си представим какво ще се случи в нея, сигурни сме, че ще има още доста безредици и смях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ