Германия и Франция обсъждат рязко намаляване на мащабите на водещия

Германия и Франция разискват внезапно понижаване на мащабите на водещия защитителен план Future Combat Air System (FCAS), оценен на над 100 милиарда евро, като все по-вероятно наподобява да отпадне проектът за общ изтребител от ново потомство. Вместо това двете страни преглеждат вид да съсредоточат напъните си върху създаването на обща облачна система за командване и надзор - така наречен combat cloud. Financial Times предава, че съгласно представители и на двете страни точно този модул може да се окаже единствената част от програмата, която има късмет да бъде избавена.

като най-големия европейски оръжеен план, а упоритостта му се свързваше с пренареждането на силите в авиационната промишленост. Историята на програмата стартира още при започване на новия век, само че действителната работа започва през 2017 година, когато Германия и Испания поеха уговорката да разработят изтребител от шесто потомство дружно с Airbus и Indra. През 2018 година Франция също се причисли, а концепцията за New Generation Fighter (NGF) беше избрана като предстоящ правоприемник на Eurofighter - със стелт технологии, цялостна мрежова съгласуваност сред въздушни, наземни, морски и галактически системи и интеграция с бойни дронове.

Новият европейски изтребител ще има AI още от чертожната дъска

Пилотът към този момент ще е в доста по-различна роля

Още в ранните етапи обаче стана ясно, че Европа още веднъж мъчно се сплотява към обединен авиационен план. Англия и Италия, а след това и Япония, напредваха доста по-бързо със. Междувременно FCAS беше разтърсван неведнъж от разногласия сред Airbus и Dassault - френската компания настояваше, че процесът на взимане на решения е прекомерно ленив, а немската страна обвиняваше Париж в блян да изземе водещата роля. Това съвсем повтаряше сюжета от 80-те години, когато Dassault напусна плана Eurofighter и създаде независимо Rafale.

Трудностите се задълбочаваха от обстоятелството, че Airbus и Dassault трябваше да работят взаимно по предстоящ аероплан, до момента в който техните сегашни модели продължаваха да се конкурират на пазара. Недоверието сред фирмите блокираше редица основни решения и създаваше чувството, че FCAS се движи към застой. Преди година в бранша към този момент се разясняваше, че Германия може да се насочи към GCAP, до момента в който Dassault оставяше отворена опцията за личен изтребител. Изпълнителният шеф Ерик Трапие даже съобщи обществено, че в случай че Берлин реши да поеме по независим път, Франция " знае по какъв начин се прави аероплан " и може да продължи сама.

Още тогава FCAS беше обект на упования Европа да зададе новите стандарти в бойната авиация. Defense News съобщаваше, че планът цели да сътвори първия изтребител, издигнат напълно към изкуствения разсъдък - с рояци самостоятелни дронове, способни да носят оръжие, да събират данни и да работят като " рой ", пробиващ противовъздушната защита. Ролята на водача беше предефинирана към " пълководец на задачата ", а самолетът трябваше да може да лети самостоятелно. Инженерите подчертаваха, че най-важният детайл е мрежовата съгласуваност. AI трябваше да ръководи обмена на данни и да поддържа връзка даже при електронни разстройства. Част от тестовите логаритми работеха даже на най-малък хардуер, което подсказваше капацитет за огромно внедряване.

Ето за какво Испания няма да купува изтребители F-35 от Съединени американски щати

Lockheed Martin понесоха удар за над €6 милиарда

Паралелно с софтуерните упоритости FCAS започваше да въздейства и върху политическите решения в Европа. Преди три месеца - договорка за 6,25 милиарда евро - и разгласи, че ще търси европейски други възможности. Мадрид тогава към момента обмисляше дали да чака напълно новия аероплан по линията на FCAS или да поръча спомагателни Eurofighter. Правителството уточни, че увеличените средства за защита би трябвало да засилят европейската сигурност, а не да финансират американска техника - решение, повлияно и от за равнището на военните разноски.

Облачната система по FCAS се създава взаимно от немското поделение на Airbus, френската Thales и испанската Indra с концепцията посредством изкуствен интелект да се обработват големи масиви от данни в действително време. Представители на плана акцентират, че даже Европа да има няколко разнообразни изтребителя, би трябвало да разполага с единна командна мрежа - самостоятелна и интегрирана. Именно това слага " бойния облак " в центъра на политическите съвещания сред Берлин, Париж и Мадрид.

На този декор трите страни трябваше да решат дали да одобрят финансиране за демонстрационен изтребител, само че мнозина в промишлеността към този момент смятаха, че разногласието сред Airbus и Dassault прави този стадий съвсем неосъществим. След настояването на Dassault за по-голям надзор в създаването Германия даже разглеждаше други възможности, в това число присъединяване на Англия или Швеция. От своя страна изпълнителният шеф Ерик Трапие твърдеше, че Dassault може да продължи независимо.

Провалът на FCAS би затруднил упоритостите на Европейски Съюз за по-дълбока отбранителна интеграция след войната в Украйна. Франция се въздържа от открит конфликт с Dassault поради опасения, че забавянията могат да обиден и френското нуклеарно въздържане. В същото време в Германия нараства готовността за деяние без френско присъединяване, защото страната разполага с уголемен боен бюджет след отпадането на дълговия предел.

Всички участници обаче признават потребността от европейска командна облачна система. Именно тя е основният детайл, който може да оцелее даже при раздробяване на останалата част от програмата.

На този декор концепцията да се избави най-малко " бойният облак " наподобява най-реалистичната форма на съдействие. Тази система - разработвана от Airbus, Thales и испанската Indra - има за цел да сплоти изтребители, радари, дронове и командни центрове посредством облачна архитектура, ръководена от изкуствен интелект. Европейските представители акцентират, че в Европейски Съюз може да има няколко разнообразни изтребителя, само че би трябвало да съществува един обединен команден облак, самостоятелен от американските системи.

Испания дава 14,2 милиарда евро безлихвени заеми за въоръжаване: трима колоси усвояват съвсем всички средства

Navantia, Indra и Airbus концентрират 98% от отпуснатите заеми, които не минават през парламентарен избор и ще финансират 30 военни стратегии за рационализация и произвеждане

Политическите диалози за бъдещето на FCAS занапред предстоят тази седмица, само че в Берлин и Париж към този момент признават, че планът се намира в най-тежката си фаза до момента. Общо мнение е, че смяната няма да бъде подбудена от липса на политическа воля, а от неспособност индустриалните сътрудници да работят дружно. И точно това тласка Европа към най-голямото пренареждане на авиационните си упоритости от десетилетия.

На този декор срещите на високо ниво в Париж и Берлин получават решаващо значение за бъдещето на програмата. Френският министър на защитата Катрин Вотрен ще посрещне немски представители в Париж, а ден по-късно канцлерът Фридрих Мерц ще беседва с президента Еманюел Макрон в Берлин. Основната цел е да се откри работеща формула, която да разреши планът да продължи - даже това да значи фокус върху обединен команден " облак " вместо върху общ военен аероплан.

Успоредно с политическите съвещания държавните управления ще проведат и срещи с индустриалните сътрудници. Airbus, Dassault и Indra би трябвало да показват разновидности за преструктуриране на програмата преди края на годината, в това число дали създаването на демонстрационен изтребител има смисъл при сегашните условия. В бранша господства чувството, че FCAS или ще бъде трансформиран в по-компактна и софтуерно реалистична самодейност, или рискува да се трансформира в следващия европейски план, блокиран от корпоративни спорове и национални ползи.