Борисов и Меркел блокирали санкциите на ЕС срещу Турция
Германия и България са били гласовете измежду страните от Европейски Съюз, които блокирали глобите против Турция на срещата на върха на Европейски Съюз в четвъртък.
Това разкриват дипломатически източници за EURACTIV. „ Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха водачите на Европейски Съюз, които намерено се опълчиха на глобите против Анкара “, споделят източниците на изданието.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били срещу, само че не са го изразили намерено допълват те. Австрия поддържа глобите, до момента в който Франция, която желае непоколебим отговор на Европейски Съюз е смекчила реториката си на срещата на върха. Припомняме, че ден по-късно евролидерите се схванаха и въпреки всичко постановиха ограничавания на Турция за газовите сондажи край Кипър. Ето какви са те: Европейски Съюз най-сетне се реши на наказания против Турция поради газовите сондажи. Разбира се, не закъсня и реакцията от турска страна: Анкара: Планът за наказания на Европейски Съюз е " преднамерен и противозаконен " Дълго време обаче Европейски Съюз заемаше " мека позиция " в спора, макар многократните претенции на Кипър и Гърция за твърда интервенция и позиция.
Според изданието към този момент е ясно за какво. Последната демонстрация на тази позиция от страна на Европейски Съюз беше точно решението от 10 декември - което хем осъди агресивността и едностранни дейности в Източното Средиземноморие на Турция, хем удостовери поддръжката си за страната. Euractiv напомня тази позиция и бързите реакции след нея: Според заключенията на срещата на върха за Турция водачите на Европейски Съюз осъдиха нейната настъпателност и едностранни дейности в Източното Средиземноморие. На процедура обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен интервал. По-конкретно, те взеха решение да прибавят нови имена на лица и компании към черния лист, който понастоящем съществува за „ неразрешените “ турски газови сондажи край Кипър.
Но глобите, които бяха наложени до момента, имаха дребна добавена стойност, като се има поради, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това водачите на Европа приканиха Европейската комисия да изготви отчет " най-късно през март 2021 година " за връзките сред Европейски Съюз и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да изследва " благоприятни условия и принадлежности по какъв начин да постъпим ". Лидерите също по този начин ясно показаха, че " позитивният дневен ред остава на масата “, обещавайки на Турция да продължи да дава финансова помощ за ръководство на миграционните потоци в страната. Не на последно място, водачите на Европейски Съюз обявиха, че ще търсят съгласуваност по въпроса за Турция с новата администрация на Съединени американски щати.
Германия, която понастоящем е ръководител на Европейски Съюз, постоянно се е противопоставяла на глобите и е желала да поддържа каналите за връзка с Анкара. В изявление за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и представител по въпросите на Европейски Съюз на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), съобщи, че желанието на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„ Не бива да забравяме, че базата на Ердоган понижава [...] погледнете резултатите от последните общински избори: индивидът се поти, той се опасява да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция “, сподели Булман, представен от Агенция " Фокус ". Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за глобите не може да бъде планувана.
" Българският водач Борисов е прочут другар на Ердоган и държанието му е непредсказуемо ", сподели предходната седмица посланик от Европейски Съюз пред EURACTIV. На политическо равнище позицията на Германия и България също е от огромно значение, като се има поради, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на Европейски Съюз (Европейска национална партия) като ръководещата в Гърция партия „ Нова Демокрация “. Решенията са надалеч от това, което Атина желае от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция изиска „ секторни наказания “, ориентирани към основни аспекти на турската стопанска система като банковия и енергийния бранш.
Това разкриват дипломатически източници за EURACTIV. „ Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха водачите на Европейски Съюз, които намерено се опълчиха на глобите против Анкара “, споделят източниците на изданието.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били срещу, само че не са го изразили намерено допълват те. Австрия поддържа глобите, до момента в който Франция, която желае непоколебим отговор на Европейски Съюз е смекчила реториката си на срещата на върха. Припомняме, че ден по-късно евролидерите се схванаха и въпреки всичко постановиха ограничавания на Турция за газовите сондажи край Кипър. Ето какви са те: Европейски Съюз най-сетне се реши на наказания против Турция поради газовите сондажи. Разбира се, не закъсня и реакцията от турска страна: Анкара: Планът за наказания на Европейски Съюз е " преднамерен и противозаконен " Дълго време обаче Европейски Съюз заемаше " мека позиция " в спора, макар многократните претенции на Кипър и Гърция за твърда интервенция и позиция.
Според изданието към този момент е ясно за какво. Последната демонстрация на тази позиция от страна на Европейски Съюз беше точно решението от 10 декември - което хем осъди агресивността и едностранни дейности в Източното Средиземноморие на Турция, хем удостовери поддръжката си за страната. Euractiv напомня тази позиция и бързите реакции след нея: Според заключенията на срещата на върха за Турция водачите на Европейски Съюз осъдиха нейната настъпателност и едностранни дейности в Източното Средиземноморие. На процедура обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен интервал. По-конкретно, те взеха решение да прибавят нови имена на лица и компании към черния лист, който понастоящем съществува за „ неразрешените “ турски газови сондажи край Кипър.
Но глобите, които бяха наложени до момента, имаха дребна добавена стойност, като се има поради, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това водачите на Европа приканиха Европейската комисия да изготви отчет " най-късно през март 2021 година " за връзките сред Европейски Съюз и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да изследва " благоприятни условия и принадлежности по какъв начин да постъпим ". Лидерите също по този начин ясно показаха, че " позитивният дневен ред остава на масата “, обещавайки на Турция да продължи да дава финансова помощ за ръководство на миграционните потоци в страната. Не на последно място, водачите на Европейски Съюз обявиха, че ще търсят съгласуваност по въпроса за Турция с новата администрация на Съединени американски щати.
Германия, която понастоящем е ръководител на Европейски Съюз, постоянно се е противопоставяла на глобите и е желала да поддържа каналите за връзка с Анкара. В изявление за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и представител по въпросите на Европейски Съюз на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), съобщи, че желанието на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„ Не бива да забравяме, че базата на Ердоган понижава [...] погледнете резултатите от последните общински избори: индивидът се поти, той се опасява да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция “, сподели Булман, представен от Агенция " Фокус ". Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за глобите не може да бъде планувана.
" Българският водач Борисов е прочут другар на Ердоган и държанието му е непредсказуемо ", сподели предходната седмица посланик от Европейски Съюз пред EURACTIV. На политическо равнище позицията на Германия и България също е от огромно значение, като се има поради, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на Европейски Съюз (Европейска национална партия) като ръководещата в Гърция партия „ Нова Демокрация “. Решенията са надалеч от това, което Атина желае от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция изиска „ секторни наказания “, ориентирани към основни аспекти на турската стопанска система като банковия и енергийния бранш.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ