Проф. Стивън Уолт: ЕС не знае как да действа с Тръмп
Германия, Франция и Англия - всички се пробват да се умилкват на Тръмп. В резултат те спомагат за унищожаването на иранската договорка.
Ако Съединени американски щати скапват нуклеарното съглашение с Иран - става дума за многостранно съглашение, което сега прави невероятно Иран да има нуклеарно оръжие - това ще бъде повече от типична неточност на Тръмп. Повече, в сравнение с удостоверение за продължаващото въздействие на последователите на твърдата линия на израелското лоби, неговите саудитски и други арабски сътрудници от Персийския залив. Това ще бъде още едно удостоверение за отсъствието на стратегическа значителност на Европа и също така удостоверение на груповата некадърност на нейните водачи да се опълчват на Съединени американски щати, а също по този начин да трансформират тяхното мнение по въпроси от изключителна значимост.
Нека се върнем към основите. Съвместният изчерпателен проект за деяние /така публично се назовава иранската нуклеарна сделка/ съставлява многостранно съглашение сред Иран, Съединени американски щати, Русия, Китай, Франция, Англия, Германия и Европейския съюз. В сходство с неговите условия, Иран се задължава доста да редуцира своите благоприятни условия за обогатяването на уран, а също по този начин запасите от обогатен уран, което ще го лиши от опцията да създава нуклеарно оръжие.
Това съглашение постанова и други ограничавания върху нуклеарната инфраструктура на Иран, а също по този начин открива невиждано равнище на интернационалните инспекции. Взети дружно тези ограничения подсигуряват, че Иран не може по скришен метод да се снабди с бомба, той не може " да излезе от съглашението " и бързо да сътвори бомба. В отговор на тези отстъпки останалите участници се съгласиха да анулират въведените във връзка с Иран интернационалните наказания, а също по този начин да му разрешат последователно още веднъж да се интегрира в интернационалната общественост.
Страните от Европейски Съюз, Русия и Китай интензивно поддържат съглашението. Дали вършат това от доверчивост? Не, те постъпват по този начин, тъй като схващат: всички останали други възможности са по-лоши, а поддържането на контакти с Иран има по-големи шансове да понижи във властта последователите на твърдата линия, в сравнение с остракизма. Отказът от нуклеарната договорка прави по-вероятен вид, при който Иран в последна сметка ще побърза да сътвори атомна бомба.
Този вид става още по-вероятен, тъй като Иран вижда още веднъж добитото почитание от водача на Северна Корея Ким Чен Ун, появило се след основаването на лично нуклеарно оръжие и ракетни средства за неговата доставка. За да попречат на Иран да последва образеца на КНДР, Съединени американски щати ще бъдат принудени да стартират още една превантивна война в Близкия изток, война с непредсказуеми последствия за района, който мощно страда от войните след злощастното навлизане в Ирак през 2003 година
След подписването на съглашението с Иран и Международната организация за атомна сила /МААЕ/, и американската администрация непрекъснато са потвърждавали осъществяването от Техеран на поетите задължения. Парадоксът се състои в това, че, както акцентира Питър Бейнърт, точно Съединени американски щати, евентуално, към този момент нарушават съглашението, тъй като непрекъснато се пробват да попречат на Иран да получи каквато и да било от обещаната икономическа полза. Що се отнася до американския президент Доналд Тръмп, то той продължава да осъжда иранската договорка, без да изясни освен това, кое не е наред в нея и по какъв начин може да се поправи. Вместо това американският президент или неговите основни съветници от самото начало загатват на това, че на 12 май той ще скъса това съглашение.
Тук в играта влизат европейците. В отговор на заканите на Тръмп за излизане от иранската договорка трите основни водачи в Европейски Съюз - френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Ангела Меркел и английският министър председател Тереза Мей - поставиха обилни старания, с цел да убедят Тръмп да направи верния избор.
Макрон посети Белия дом и самичък се назначи за новия най-хубав другар на Тръмп; след няколко дни на малко посещаване във Вашингтон беше Меркел, а Мей, както приказват, е разговаряла по телефона с Тръмп. Опитвайки се да усъвършенства личните си обтегнати връзки с Белия дом, Мей даже се съгласи Тръмп да посети това лято Лондон, макар отправените оскърбителни изказвания по неин адрес и по адрес на лондонския кмет Садик Хан, а също по този начин неговата непопулярност измежду британците.
Но вместо да заемат твърда позиция по отношение на Тръмп и да го предупредят за това, че Европейски Съюз и в бъдеще ще извършва иранската договорка и е срещу всевъзможни вторични наказания, всичките трима водачи, избраха да омиротворят Тръмп и да го похвалят. Макрон се опита да убеди Тръмп, че може да му довери ролята на медиатор сред другите страни при изработването на някаква нова договорка. Обаче в края на своята аудиенция Макрон единствено сподели, че, съгласно него, Тръмп ще се откаже от тази договорка " по вътрешни аргументи ".
Следващата беше Меркел. Нейният диалог с Тръмп продължи три часа, след което тя заяви пред публицистите, че актуалната нуклеарна договорка е " незадоволителна ". Според наличната информация, Мей се е посъветвала с Макрон и Меркел след техните визити във Вашингтон, и тези трима водачи са се пробвали да излязат с общ фронт, с цел да поддържат иранската договорка, разчитайки освен това да не отхвърлен Тръмп.
Практическият резултат от демонстрираното умилкване се оказа пагубен. Водещите страни в Европейски Съюз, всъщност, се съгласиха с позицията на администрацията на Тръмп, че иранската договорка е несъответстваща и тя или би трябвало да се размени, или разшири за сметка на спомагателни съглашения. Ако разсъждаваме теоретично, то няма нищо неприятно в това да се поговори с Иран за всички дейности, които провокират несъгласие в Съединени американски щати и техните съдружници.
Ако Съединени американски щати бяха траяли интензивно да поддържат това съглашение и бяха подготвени да извършват съдържащите се в него клаузи, то нищо не би попречило да се окаже напън върху Иран по други въпроси, или да се опитаме да го склоним да подписа спомагателни сепаратни съглашения, които не биха сложили под подозрение самата нуклеарна договорка и биха засягали други въпроси. В реалност една от аргументите, заради които би било нелошо да имаме публични дипломатически връзки с Иран и да разтеглим икономическите връзки сред Съединени американски щати и Иран, се състои в това, че в този случай Америка ще получи подготвени канали за транслирането на своите възгледи, тя ще има по-добра визия за мисленето на иранските водачи и провежданата от тях политика, а също по този начин, евентуално, би получила и по-големи лостове за въздействие върху американската стопанска система.
Но ето съветът на професионалиста: не би трябвало да се чака, че Иран просто ще промени своята позиция и ще направи това, което желаят от него. Бъдещото съглашение, засягащо други въпроси /например, балистичните ракети, районната активност/, би трябвало да съдържа нещо преференциално за самия Иран. И не би трябвало да се не помни, че Иран може да има някои въпроси, които би желал да разиска със Съединени американски щати. Би било неуместно да си представяме обстановката все едно, че договарянията в бъдеще ще се окажат едностранни, в които Съединени американски щати ще изискват, а Иран ще бъде заставен единствено да се съгласява. Разбира се, старите съперници на договорката подмятат концепцията по отношение на нейното " коригиране ", само че това е капан, задачата на който е цялостното й заличаване.
Противниците на иранската договорка се надяват, че или Тръмп ще я скапе, или Иран няма да се съгласи с преразглеждането на нейните условия /той има право на това/. И по този метод ще бъде отворен пътят към войната. Или, евентуално, те се надяват на това, че Техеран ще се измори от всичко това и самичък ще се откаже от договорката. Подкрепяйки изказванието на администрацията за минусите в нуклеарната договорка и нуждата тя да бъде допълнена, европейските водачи се пробват да работят дружно с президента, обаче те без да желаят са се обединили с нейните съперници. В резултат на несполучливия опит да склонят на своя страна Тръмп за спасяването на договорката, те в реалност се трансфораха в негови помагачи.
Защо европейците работят по този метод? /БГНЕС
------
Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в учебното заведение „ Кенеди “ към Харвардския университет. Неговият разбор е оповестен във " Форин полиси ".
Ако Съединени американски щати скапват нуклеарното съглашение с Иран - става дума за многостранно съглашение, което сега прави невероятно Иран да има нуклеарно оръжие - това ще бъде повече от типична неточност на Тръмп. Повече, в сравнение с удостоверение за продължаващото въздействие на последователите на твърдата линия на израелското лоби, неговите саудитски и други арабски сътрудници от Персийския залив. Това ще бъде още едно удостоверение за отсъствието на стратегическа значителност на Европа и също така удостоверение на груповата некадърност на нейните водачи да се опълчват на Съединени американски щати, а също по този начин да трансформират тяхното мнение по въпроси от изключителна значимост.
Нека се върнем към основите. Съвместният изчерпателен проект за деяние /така публично се назовава иранската нуклеарна сделка/ съставлява многостранно съглашение сред Иран, Съединени американски щати, Русия, Китай, Франция, Англия, Германия и Европейския съюз. В сходство с неговите условия, Иран се задължава доста да редуцира своите благоприятни условия за обогатяването на уран, а също по този начин запасите от обогатен уран, което ще го лиши от опцията да създава нуклеарно оръжие.
Това съглашение постанова и други ограничавания върху нуклеарната инфраструктура на Иран, а също по този начин открива невиждано равнище на интернационалните инспекции. Взети дружно тези ограничения подсигуряват, че Иран не може по скришен метод да се снабди с бомба, той не може " да излезе от съглашението " и бързо да сътвори бомба. В отговор на тези отстъпки останалите участници се съгласиха да анулират въведените във връзка с Иран интернационалните наказания, а също по този начин да му разрешат последователно още веднъж да се интегрира в интернационалната общественост.
Страните от Европейски Съюз, Русия и Китай интензивно поддържат съглашението. Дали вършат това от доверчивост? Не, те постъпват по този начин, тъй като схващат: всички останали други възможности са по-лоши, а поддържането на контакти с Иран има по-големи шансове да понижи във властта последователите на твърдата линия, в сравнение с остракизма. Отказът от нуклеарната договорка прави по-вероятен вид, при който Иран в последна сметка ще побърза да сътвори атомна бомба.
Този вид става още по-вероятен, тъй като Иран вижда още веднъж добитото почитание от водача на Северна Корея Ким Чен Ун, появило се след основаването на лично нуклеарно оръжие и ракетни средства за неговата доставка. За да попречат на Иран да последва образеца на КНДР, Съединени американски щати ще бъдат принудени да стартират още една превантивна война в Близкия изток, война с непредсказуеми последствия за района, който мощно страда от войните след злощастното навлизане в Ирак през 2003 година
След подписването на съглашението с Иран и Международната организация за атомна сила /МААЕ/, и американската администрация непрекъснато са потвърждавали осъществяването от Техеран на поетите задължения. Парадоксът се състои в това, че, както акцентира Питър Бейнърт, точно Съединени американски щати, евентуално, към този момент нарушават съглашението, тъй като непрекъснато се пробват да попречат на Иран да получи каквато и да било от обещаната икономическа полза. Що се отнася до американския президент Доналд Тръмп, то той продължава да осъжда иранската договорка, без да изясни освен това, кое не е наред в нея и по какъв начин може да се поправи. Вместо това американският президент или неговите основни съветници от самото начало загатват на това, че на 12 май той ще скъса това съглашение.
Тук в играта влизат европейците. В отговор на заканите на Тръмп за излизане от иранската договорка трите основни водачи в Европейски Съюз - френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Ангела Меркел и английският министър председател Тереза Мей - поставиха обилни старания, с цел да убедят Тръмп да направи верния избор.
Макрон посети Белия дом и самичък се назначи за новия най-хубав другар на Тръмп; след няколко дни на малко посещаване във Вашингтон беше Меркел, а Мей, както приказват, е разговаряла по телефона с Тръмп. Опитвайки се да усъвършенства личните си обтегнати връзки с Белия дом, Мей даже се съгласи Тръмп да посети това лято Лондон, макар отправените оскърбителни изказвания по неин адрес и по адрес на лондонския кмет Садик Хан, а също по този начин неговата непопулярност измежду британците.
Но вместо да заемат твърда позиция по отношение на Тръмп и да го предупредят за това, че Европейски Съюз и в бъдеще ще извършва иранската договорка и е срещу всевъзможни вторични наказания, всичките трима водачи, избраха да омиротворят Тръмп и да го похвалят. Макрон се опита да убеди Тръмп, че може да му довери ролята на медиатор сред другите страни при изработването на някаква нова договорка. Обаче в края на своята аудиенция Макрон единствено сподели, че, съгласно него, Тръмп ще се откаже от тази договорка " по вътрешни аргументи ".
Следващата беше Меркел. Нейният диалог с Тръмп продължи три часа, след което тя заяви пред публицистите, че актуалната нуклеарна договорка е " незадоволителна ". Според наличната информация, Мей се е посъветвала с Макрон и Меркел след техните визити във Вашингтон, и тези трима водачи са се пробвали да излязат с общ фронт, с цел да поддържат иранската договорка, разчитайки освен това да не отхвърлен Тръмп.
Практическият резултат от демонстрираното умилкване се оказа пагубен. Водещите страни в Европейски Съюз, всъщност, се съгласиха с позицията на администрацията на Тръмп, че иранската договорка е несъответстваща и тя или би трябвало да се размени, или разшири за сметка на спомагателни съглашения. Ако разсъждаваме теоретично, то няма нищо неприятно в това да се поговори с Иран за всички дейности, които провокират несъгласие в Съединени американски щати и техните съдружници.
Ако Съединени американски щати бяха траяли интензивно да поддържат това съглашение и бяха подготвени да извършват съдържащите се в него клаузи, то нищо не би попречило да се окаже напън върху Иран по други въпроси, или да се опитаме да го склоним да подписа спомагателни сепаратни съглашения, които не биха сложили под подозрение самата нуклеарна договорка и биха засягали други въпроси. В реалност една от аргументите, заради които би било нелошо да имаме публични дипломатически връзки с Иран и да разтеглим икономическите връзки сред Съединени американски щати и Иран, се състои в това, че в този случай Америка ще получи подготвени канали за транслирането на своите възгледи, тя ще има по-добра визия за мисленето на иранските водачи и провежданата от тях политика, а също по този начин, евентуално, би получила и по-големи лостове за въздействие върху американската стопанска система.
Но ето съветът на професионалиста: не би трябвало да се чака, че Иран просто ще промени своята позиция и ще направи това, което желаят от него. Бъдещото съглашение, засягащо други въпроси /например, балистичните ракети, районната активност/, би трябвало да съдържа нещо преференциално за самия Иран. И не би трябвало да се не помни, че Иран може да има някои въпроси, които би желал да разиска със Съединени американски щати. Би било неуместно да си представяме обстановката все едно, че договарянията в бъдеще ще се окажат едностранни, в които Съединени американски щати ще изискват, а Иран ще бъде заставен единствено да се съгласява. Разбира се, старите съперници на договорката подмятат концепцията по отношение на нейното " коригиране ", само че това е капан, задачата на който е цялостното й заличаване.
Противниците на иранската договорка се надяват, че или Тръмп ще я скапе, или Иран няма да се съгласи с преразглеждането на нейните условия /той има право на това/. И по този метод ще бъде отворен пътят към войната. Или, евентуално, те се надяват на това, че Техеран ще се измори от всичко това и самичък ще се откаже от договорката. Подкрепяйки изказванието на администрацията за минусите в нуклеарната договорка и нуждата тя да бъде допълнена, европейските водачи се пробват да работят дружно с президента, обаче те без да желаят са се обединили с нейните съперници. В резултат на несполучливия опит да склонят на своя страна Тръмп за спасяването на договорката, те в реалност се трансфораха в негови помагачи.
Защо европейците работят по този метод? /БГНЕС
------
Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в учебното заведение „ Кенеди “ към Харвардския университет. Неговият разбор е оповестен във " Форин полиси ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ