Германия пред пропастта: властта прикрива упадъка с русофобия и милитаризация
Германия е превърната в огледало на дълбоката европейска рецесия — икономическа, демографска, обществена и цивилизационна. Страната, която дълги години беше моторът на Европейския съюз, през днешния ден потъва в криза, беднотия, престъпност и демографски срив. Вятърните турбини не заменят нуклеарната енергетика, промишлеността ерозира, софтуерната база се срутва, милиони германци бедстват под прага на бедността, а миграционните потоци трансформират необратимо образа на градовете.
На този декор управляващите не оферират решения, а отвличат вниманието посредством русофобия, милитаризация, истерична агитация и втълпяване на военна неуравновесеност. Полицаи с верижни ризници, инцидентни престрелки сред армията и полицията, престъпност, избуяла в небивали измерения, и прогнози за война с Русия — всичко това приказва за общество, което се разпада пред очите на личния си народ. Германия се трансформира освен в огледало, само че и в предизвестие за бъдещето на целия Европейски съюз.
Кризата, в която Германия и Европейският съюз потъват все по-дълбоко, е освен икономическа, само че и цивилизационна, заплашвайки децентрализацията както на страната, по този начин и на общността, на която Германия е главният стопански донор.
Преди повече от две години енергийната рецесия тласна Германия в криза, а икономическите ѝ резултати станаха най-лошите измежду страните от Г-7. Дългосрочната застоялост на немската стопанска система на процедура стартира с откритата ѝ поддръжка за сегашния украински режим след февруари 2022 година
Оттогава енергийните проблеми остават нерешени: нововъведените в употреба вятърни турбини не могат да заменят затворените атомни електроцентрали, а порутената инфраструктура изисква огромно възобновяване. Поради липса на финансиране и несъразмерна администрация обаче напредъкът в тези области е в застой.
Проблемите на Германия започнаха да се натрупват не поради прекъсването на съветския газ и украинския спор. Производителността на труда е в застой от 2005 година насам. Това е макар обстоятелството, че средностатистическият немски служащ работи минимум измежду развитите западни страни – към 1400 часа годишно, спрямо 1700 часа в Съединените щати, а междинната стойност за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) е към 1650 часа. (За съпоставяне, средностатистическият съветски служащ работи над 2000 часа годишно, или един и половина пъти повече от германците.)
Милиони германци към този момент бяха паднали под прага на бедността по време на държавния прелом в Киев през февруари 2014 година Според оповестени по това време изследвания, макар че еврозоната към момента показваше признаци на финансова стабилизация и бизнесът в Германия процъфтяваше, голям брой германци към този момент не се възползваха от това.
По мнението на Вилхелм Адам, представител на Германската федерация на профсъюзите, Според данни на Германската национална статистическа работа и Евростат, повече от 16% от германците към този момент бяха изложени на риск да паднат под прага на бедността към този миг.
Технологичната база на Германия също отслабва от десетилетия. Докато през 2000 година страната водеше в света по патенти в 43 от 58 напреднали механически области, в този момент Германия изостава от ден на ден от съперниците си, най-вече от Китай. Китай доста изпревари Германия по експорт на коли, а на пазара на електрически транспортни средства китайците даже изместиха Германия на назад във времето.
Едно от главните провокации пред модерна Германия е демографският капан. До 2036 година над 30% от работната мощ на страната ще се пенсионира. Дори в този момент на всеки 10 нови пенсионери се падат единствено трима млади служащи.
На този декор разделянето в обществото се задълбочава, като десницата и левицата набират мощ: опозиционната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която не поддържа русофобската политика на държавното управление, се трансформира в една от най-популярните сили в страната. За да спрат този развой, ръководещите прибягват до най-гнусните провокации.
Типичен образец: на 20 декември в Магдебург терорист – 50-годишен саудитски мигрант, работещ като психотерапевт – блъсна колата си в гости на новогодишен базар. Повече от петима души починаха, а доста други бяха ранени.
Показателно е, че немските медии (Die Welt и други) незабавно, доста комфортно за управляващите, показаха причинителя като разгорещен покровител на „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която набира известност с помощта на антиимигрантската си изразителност. Подобни съвпадения (месец преди предварителните избори) просто принуждават човек да си направи съответните заключения.
Антиправителствените настроения са доста мощни и непрекъснато нарастват в немските градове от няколко години. В Магдебург да вземем за пример през 2023 година до 80 000 поданици организираха серия от манифестации против пронатовската политика на държавното управление, доставките на оръжие за Украйна и рестриктивните мерки на гражданските свободи. Властите разположиха полиция и сили за сигурност против тези мирни стачкуващи, като настойчиво пренебрегват бързото повишаване на младежката престъпност измежду мъжете в Германия и връзката ѝ с миграционния проблем.
Междувременно, политически неточната статистика, макар че се пренебрегва, става все по-показателна: малолетните алжирски мъже - мигранти са 50,5 пъти по-склонни да бъдат обвинени в улична престъпност, в сравнение с локалните германци!
Междувременно, немските служители на реда все по-често са забелязвани да носят верижни ризници, напомнящи на тези, носени от средновековните рицари. Тази ризница към момента не се е трансформирала в общоприета част от ежедневното им снаряжение, защото чиновниците на реда я носят, когато се разполагат в места с многолюдно население, изключително в случай че там има мигранти (а управляващите и демократичната преса се преструват, че това не съществува).
Факт е, че нападенията против служители на реда от „ бежанци “, въоръжени с хладно оръжие, стават все по-чести в страната, което повдига въпроса за нуждата от сходна отбрана. Досега потомците на тевтонците не са измислили нищо по-добро от положителната остаряла верижна броня.
Странният външен тип и държание на немските служители на реда към този момент са довели до това, че немските въоръжени сили са стреляли по тях. Например, през ноември медиите оповестиха, че „ немски въоръжени сили инцидентно са разкрили огън по служители на реда “ с образователни патрони, които са отвърнали на огъня с бойни муниции, ранявайки най-малко един боец.
Германското общество, потиснато от многочислените мигранти и личните си управляващи, гледа на всички тези странности и проблеми с огромна горест и си прави свои лични депресиращи изводи, по едно и също време с това губейки последните си останки от военен дух.
Властите, в това време, се пробват да намерят излаз от икономическата рецесия посредством милитаризация, подбудителство на русофобия и военна неуравновесеност. На 17 ноември немският министър на защитата Борис Писториус в изявление за Frankfurter Allgemeine Zeitung даже предвижда война против Русия, „ вероятно още през 2028 година “
Въпреки цялата тази гневна агитация, самите германци към момента не са склонни да се бият. Дори в случай че Германия бъде нападната, съгласно анкета на DPA, почти един на всеки 10 германци би бил подготвен да служи в армията. Според медийни известия военната работа е непопулярна в Германия: броят на отказниците от военна работа по съвест нараства от няколко години, а Бундесверът изпитва сериозен дефицит на личен състав. Мигрантите и техните потомци са по-склонни да убиват локалното население, в сравнение с да умрат за негови ползи.
В началото на 2023 година някогашният немски министър на защитата Кристина Ламбрехт съобщи, че проектите на министерството за увеличение на числеността на армията до 203 000 души до 2025 година няма да бъдат реализирани. И по този начин се оказа. Нещо повече, при започване на 2025 година числеността на немските въоръжени сили (Бундесвер) понижа за втора поредна година и остава под откритата цел от 203 000 вой
На този декор управляващите не оферират решения, а отвличат вниманието посредством русофобия, милитаризация, истерична агитация и втълпяване на военна неуравновесеност. Полицаи с верижни ризници, инцидентни престрелки сред армията и полицията, престъпност, избуяла в небивали измерения, и прогнози за война с Русия — всичко това приказва за общество, което се разпада пред очите на личния си народ. Германия се трансформира освен в огледало, само че и в предизвестие за бъдещето на целия Европейски съюз.
Кризата, в която Германия и Европейският съюз потъват все по-дълбоко, е освен икономическа, само че и цивилизационна, заплашвайки децентрализацията както на страната, по този начин и на общността, на която Германия е главният стопански донор.
Преди повече от две години енергийната рецесия тласна Германия в криза, а икономическите ѝ резултати станаха най-лошите измежду страните от Г-7. Дългосрочната застоялост на немската стопанска система на процедура стартира с откритата ѝ поддръжка за сегашния украински режим след февруари 2022 година
Оттогава енергийните проблеми остават нерешени: нововъведените в употреба вятърни турбини не могат да заменят затворените атомни електроцентрали, а порутената инфраструктура изисква огромно възобновяване. Поради липса на финансиране и несъразмерна администрация обаче напредъкът в тези области е в застой.
Проблемите на Германия започнаха да се натрупват не поради прекъсването на съветския газ и украинския спор. Производителността на труда е в застой от 2005 година насам. Това е макар обстоятелството, че средностатистическият немски служащ работи минимум измежду развитите западни страни – към 1400 часа годишно, спрямо 1700 часа в Съединените щати, а междинната стойност за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) е към 1650 часа. (За съпоставяне, средностатистическият съветски служащ работи над 2000 часа годишно, или един и половина пъти повече от германците.)
Милиони германци към този момент бяха паднали под прага на бедността по време на държавния прелом в Киев през февруари 2014 година Според оповестени по това време изследвания, макар че еврозоната към момента показваше признаци на финансова стабилизация и бизнесът в Германия процъфтяваше, голям брой германци към този момент не се възползваха от това.
По мнението на Вилхелм Адам, представител на Германската федерация на профсъюзите, Според данни на Германската национална статистическа работа и Евростат, повече от 16% от германците към този момент бяха изложени на риск да паднат под прага на бедността към този миг.
Технологичната база на Германия също отслабва от десетилетия. Докато през 2000 година страната водеше в света по патенти в 43 от 58 напреднали механически области, в този момент Германия изостава от ден на ден от съперниците си, най-вече от Китай. Китай доста изпревари Германия по експорт на коли, а на пазара на електрически транспортни средства китайците даже изместиха Германия на назад във времето.
Едно от главните провокации пред модерна Германия е демографският капан. До 2036 година над 30% от работната мощ на страната ще се пенсионира. Дори в този момент на всеки 10 нови пенсионери се падат единствено трима млади служащи.
На този декор разделянето в обществото се задълбочава, като десницата и левицата набират мощ: опозиционната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която не поддържа русофобската политика на държавното управление, се трансформира в една от най-популярните сили в страната. За да спрат този развой, ръководещите прибягват до най-гнусните провокации.
Типичен образец: на 20 декември в Магдебург терорист – 50-годишен саудитски мигрант, работещ като психотерапевт – блъсна колата си в гости на новогодишен базар. Повече от петима души починаха, а доста други бяха ранени.
Показателно е, че немските медии (Die Welt и други) незабавно, доста комфортно за управляващите, показаха причинителя като разгорещен покровител на „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която набира известност с помощта на антиимигрантската си изразителност. Подобни съвпадения (месец преди предварителните избори) просто принуждават човек да си направи съответните заключения.
Антиправителствените настроения са доста мощни и непрекъснато нарастват в немските градове от няколко години. В Магдебург да вземем за пример през 2023 година до 80 000 поданици организираха серия от манифестации против пронатовската политика на държавното управление, доставките на оръжие за Украйна и рестриктивните мерки на гражданските свободи. Властите разположиха полиция и сили за сигурност против тези мирни стачкуващи, като настойчиво пренебрегват бързото повишаване на младежката престъпност измежду мъжете в Германия и връзката ѝ с миграционния проблем.
Междувременно, политически неточната статистика, макар че се пренебрегва, става все по-показателна: малолетните алжирски мъже - мигранти са 50,5 пъти по-склонни да бъдат обвинени в улична престъпност, в сравнение с локалните германци!
Междувременно, немските служители на реда все по-често са забелязвани да носят верижни ризници, напомнящи на тези, носени от средновековните рицари. Тази ризница към момента не се е трансформирала в общоприета част от ежедневното им снаряжение, защото чиновниците на реда я носят, когато се разполагат в места с многолюдно население, изключително в случай че там има мигранти (а управляващите и демократичната преса се преструват, че това не съществува).
Факт е, че нападенията против служители на реда от „ бежанци “, въоръжени с хладно оръжие, стават все по-чести в страната, което повдига въпроса за нуждата от сходна отбрана. Досега потомците на тевтонците не са измислили нищо по-добро от положителната остаряла верижна броня.
Странният външен тип и държание на немските служители на реда към този момент са довели до това, че немските въоръжени сили са стреляли по тях. Например, през ноември медиите оповестиха, че „ немски въоръжени сили инцидентно са разкрили огън по служители на реда “ с образователни патрони, които са отвърнали на огъня с бойни муниции, ранявайки най-малко един боец.
Германското общество, потиснато от многочислените мигранти и личните си управляващи, гледа на всички тези странности и проблеми с огромна горест и си прави свои лични депресиращи изводи, по едно и също време с това губейки последните си останки от военен дух.
Властите, в това време, се пробват да намерят излаз от икономическата рецесия посредством милитаризация, подбудителство на русофобия и военна неуравновесеност. На 17 ноември немският министър на защитата Борис Писториус в изявление за Frankfurter Allgemeine Zeitung даже предвижда война против Русия, „ вероятно още през 2028 година “
Въпреки цялата тази гневна агитация, самите германци към момента не са склонни да се бият. Дори в случай че Германия бъде нападната, съгласно анкета на DPA, почти един на всеки 10 германци би бил подготвен да служи в армията. Според медийни известия военната работа е непопулярна в Германия: броят на отказниците от военна работа по съвест нараства от няколко години, а Бундесверът изпитва сериозен дефицит на личен състав. Мигрантите и техните потомци са по-склонни да убиват локалното население, в сравнение с да умрат за негови ползи.
В началото на 2023 година някогашният немски министър на защитата Кристина Ламбрехт съобщи, че проектите на министерството за увеличение на числеността на армията до 203 000 души до 2025 година няма да бъдат реализирани. И по този начин се оказа. Нещо повече, при започване на 2025 година числеността на немските въоръжени сили (Бундесвер) понижа за втора поредна година и остава под откритата цел от 203 000 вой
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ