ИПИ: Сред по-либералните страни сме в последния Индекс на държавата бавачка
Германия е най-свободната страна в Европа във връзка с рестриктивните мерки върху алкохола, нездравословните храни и питиета и тютюневите произведения. Чехия и Италия допълват челната тройка на страните, който в най-малка степен лимитират метода на живот на своите жители. България също попада измежду страните с по-либерален метод, въпреки във връзка с тютюневите произведения да се ползват строги ограничавания. Турция е на дъното на класацията. Това демонстрира така наречен ИНДЕКС НА ДЪРЖАВАТА БАВАЧКА (Nanny State Index), който мери до каква степен страните в Европа лимитират избора на потребителите посредством регулации върху алкохола, нездравословните храни и питиета, тютюнопушенето и използването на електронни цигари, написа в материал по тематиката ИПИ. Индексът се изготвя и разгласява от 2016 година насам от Института за стопански проучвания в Лондон и сдружението от тинк-танкове Epicenter (European Policy Information Center). Индексът заема стойности от 0 до 100, като колкото по-висок е резултатът на дадена страна, толкоз по-затегнати са рестриктивните мерки в нея. Той има три категории с равна тежест при образуването му – алкохол, храни и питиета и никотин. Добавянето на разнообразни ограничавания в дадена категория усилва резултата на съответната страна, като образци са специфични акцизи, ограничавания в рекламата, възбрана за приложимост на избрани места, възбрана за намерено излагане в магазини, по-високи минимални възможни възрасти за приложимост, специфични опаковки и други.
Тези политики имат редица негативи като по-високи разноски за потребителите, стеснен избор, потисната конкуренция и нововъведения, ненужно натоварване и разгръщане на административния уред и по-висока незаконна търговия. Въпреки изброените негативи, сходен вид политики се постановат в гонене на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 година образно демонстрира, че въпреки наклонността в Европа да е за стягане на контрола и разгръщане на този вид политики, тяхната успеваемост постоянно е ниска, а ясна връзка сред рестриктивните мерки и възбраните и по-дългата дълготрайност на живота няма.
Данните за равнищата на показателя през 2023 година демонстрират наклонност на стягане на рестриктивните мерки с доста редки и изолирани образци за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която анулира неотдавна налога върху храни и питиета с високо наличие на захар). Например, броят на страните с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) сред 2017 и 2023 година Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, в допълнение облагащи течността за електронни цигари.
В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са напълно неразрешени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничавания върху потреблението на алкохол – да вземем за пример в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 година Резултати Страната с най-строги ограничавания в тази област несъмнено е Турция, с доста строги политики по отношение на алкохола, никотиновите произведения и някои нездравословни питиета. Стойност на показателя в Турция е 54,2, следвана от Норвегия (43,3) и Литва (43,3). Най-малко са рестриктивните мерки в Германия (стойност на показателя 10,0), Чехия (13,1) и Италия (14,4). Къде е България България се подрежда по-скоро към по-либералните страни, като цената на показателят у нас е 16,8. Регулациите в България са относително леки във връзка с алкохола (ниски акцизи, относително леки ограничавания при рекламирането), както и нездравословните храни и питиета (за разлика от доста страни у нас няма данък върху стоките с огромно количество захар). България към момента е относително демократична и към електронните цигари, въпреки през 2023 година да влезе в действие нов данък върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са рестриктивните мерки при тютюнопушенето, където сме надалеч по-напред в класацията – възбраната за пушене на обществени места е измежду най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи по отношение на приходите, а рестриктивните мерки при рекламирането също са мощно затегнати. Основният извод от новото издание на показателя е, че вместо да контролират на микро равнище държанието на своите жители, политиците и бюрократите следва да положат старания за реализиране на стопански напредък и разцвет, което в последна сметка усъвършенства качеството на живот и реализира освен стопански, само че и здравни цели през обществото.
За показателя Индексът се показва на всеки две години и се изготвя от Институтът за стопански проучвания в Лондон в съдействие с локални сътрудници от европейските страни. За България ИПИ е сътрудник на изданието. Пълното издание за 2023 година може да бъде открито тук. Индексът се състои от три категории, които имат еднообразно тегло от 33,3% – алкохол, никотин и храни, като всяка категория има разнообразни критерии. Никотиновата категория е разграничена поравно сред тютюневите произведения и електронните цигари. Индексът проучва единствено политики, които имат отрицателен резултат върху потребителите, като другите политики имат друга тежест съгласно смисъла им за потреблението.
Тези политики имат редица негативи като по-високи разноски за потребителите, стеснен избор, потисната конкуренция и нововъведения, ненужно натоварване и разгръщане на административния уред и по-висока незаконна търговия. Въпреки изброените негативи, сходен вид политики се постановат в гонене на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 година образно демонстрира, че въпреки наклонността в Европа да е за стягане на контрола и разгръщане на този вид политики, тяхната успеваемост постоянно е ниска, а ясна връзка сред рестриктивните мерки и възбраните и по-дългата дълготрайност на живота няма.
Данните за равнищата на показателя през 2023 година демонстрират наклонност на стягане на рестриктивните мерки с доста редки и изолирани образци за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която анулира неотдавна налога върху храни и питиета с високо наличие на захар). Например, броят на страните с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) сред 2017 и 2023 година Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, в допълнение облагащи течността за електронни цигари.
В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са напълно неразрешени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничавания върху потреблението на алкохол – да вземем за пример в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 година Резултати Страната с най-строги ограничавания в тази област несъмнено е Турция, с доста строги политики по отношение на алкохола, никотиновите произведения и някои нездравословни питиета. Стойност на показателя в Турция е 54,2, следвана от Норвегия (43,3) и Литва (43,3). Най-малко са рестриктивните мерки в Германия (стойност на показателя 10,0), Чехия (13,1) и Италия (14,4). Къде е България България се подрежда по-скоро към по-либералните страни, като цената на показателят у нас е 16,8. Регулациите в България са относително леки във връзка с алкохола (ниски акцизи, относително леки ограничавания при рекламирането), както и нездравословните храни и питиета (за разлика от доста страни у нас няма данък върху стоките с огромно количество захар). България към момента е относително демократична и към електронните цигари, въпреки през 2023 година да влезе в действие нов данък върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са рестриктивните мерки при тютюнопушенето, където сме надалеч по-напред в класацията – възбраната за пушене на обществени места е измежду най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи по отношение на приходите, а рестриктивните мерки при рекламирането също са мощно затегнати. Основният извод от новото издание на показателя е, че вместо да контролират на микро равнище държанието на своите жители, политиците и бюрократите следва да положат старания за реализиране на стопански напредък и разцвет, което в последна сметка усъвършенства качеството на живот и реализира освен стопански, само че и здравни цели през обществото.
За показателя Индексът се показва на всеки две години и се изготвя от Институтът за стопански проучвания в Лондон в съдействие с локални сътрудници от европейските страни. За България ИПИ е сътрудник на изданието. Пълното издание за 2023 година може да бъде открито тук. Индексът се състои от три категории, които имат еднообразно тегло от 33,3% – алкохол, никотин и храни, като всяка категория има разнообразни критерии. Никотиновата категория е разграничена поравно сред тютюневите произведения и електронните цигари. Индексът проучва единствено политики, които имат отрицателен резултат върху потребителите, като другите политики имат друга тежест съгласно смисъла им за потреблението. Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ