След изборите: Германия се измества политически надясно
Германия е подготвена да се измести надясно, откакто консервативният блок ХДС/ХСС си обезпечи ясна победа на вчерашните парламентарни избори. Междувременно крайнодясната " Алтернатива за Германия " означи най-хубавото си показване на избори досега.
Избирателната интензивност скочи от 76,4% на предходните парламентарни избори през 2021 година до 82,5% - най-високата цифра от обединяването на Германия през 1990 година
Изборите проправят пътя на водача на консерваторите Фридрих Мерц да стане идващият немски канцлер, наследявайки Олаф Шолц, след предизборна акция, засенчена от редица насилствени офанзиви и доминирана от мощно претрупан спор по отношение на миграционната политика.
Дясноцентристкият алианс на Мерц - формиран от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) от Бавария - завоюва към 28,6% от гласовете при броене на всички изборни региони, по отношение на 24,1% през 2021 година
" Ще се постарая да образувам федерално държавно управление, което да съставлява цялото немско население. Ще се постарая да образувам федерално държавно управление, което да реши проблемите на нашата страна ", съобщи Мерц, като добави, че ще се постарае до Великден да има само че.
ХДС/ХСС е подготвен да се върне неотложно на власт по-малко от четири години след отдръпването на някогашния канцлер Ангела Меркел.
Резултатът съставлява персонален успех за 69-годишния Мерц, който се завърна в политиката през последните години, откакто загуби борбата с Меркел за управление на консервативния блок преди повече от две десетилетия.
Но хипотетичният идващ канцлер е изправен пред предизвикването да образува коалиция на фона на възхода на АзГ, която се изкачи до второ място с рекордните 20,8% от гласовете съгласно първичните резултати.
Антиимиграционната партия, която се следи от вътрешното разузнаване като хипотетична крайнодясна екстремистка група, удвои гласовете спрямо 2021 година, откакто беше подсилена в акцията от поддръжката на милиардера Илон Мъск.
Докато партийната съпредседателка Алис Вайдел сподели, че ръката ѝ е " протегната за присъединяване в държавното управление ", партията ще остане в съпротива, защото Мерц повтори дългогодишното си заричане да не работи с партията - позиция, известна в Германия като " защитна стена ".
Най-вероятният съдружен сътрудник на Мерц е лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц, която се срина до трето място с 16,4% от гласовете, изпреварвайки " Зелените " на вицеканцлера Робърт Хабек, получили 11,6%.
Шолц призна " изборното проваляне " и разказа най-лошото представянето на своята партия в следвоенната история на страната като " горчив избирателен резултат ".
Министърът на защитата и съпартиец на Шолц Борис Писториус отиде по-далеч, като назова резултата " унищожителен и пагубен ".
Картината беше леко опростена от неуспеха на Алианс " Сара Вагенкнехт " (АСВ), второстепенна популистка партия, да доближи прага от 5%, който е нужен за влизане в Бундестаг.
АСВ имаше капацитета да раздели местата в Бундестага, оставяйки Мерц отслабен и разчитащ на извънредно неуместна коалиция с ГСДП и " Зелените ", само че партията не съумя да реализира задачата. Според Федералната изборна комисия тя е получила 4,972% от гласовете.
Отпадна и про-бизнес Свободната демократическа партия (СвДП), която на изборите през 2021 година реализира 11,4% и влезе в трипартийно съдружно държавно управление с ГСДП и " Зелените ". СвДП, която в последна сметка се отдръпна от обединението, което докара до изместване на изборите от септември за февруари, няма да влезе в Бундестага, откакто падна до едвам 4,3% избирателен резултат.
Изборите се създадоха в основен миг за най-многолюдната нация в Европейски Съюз, която сега е в криза. Домакинствата към момента усещат последствията от високата инфлация, която удари тежко Германия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 година, до момента в който възходящ брой високопоставени компании в основните автомобилни и индустриални браншове на страната възнамеряват съкращения.
Предизвикателната вътрешна обстановка се изостри от очевидната смяна в световния ред след завръщането на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп на власт във Вашингтон, което може да има големи последствия за Берлин, отбелязва ДПА.
Заплахите на Тръмп за налагане на мита за Европейски Съюз, шумните му претенции за по-големи разноски за защита от европейските съдружници в НАТО и натискът му да подписа договорка с Русия за Украйна ще изискват съществени старания от Мерц като хипотетичен идващ немски канцлер.
Мерц обясни позицията си по отношение на новата администрация на Съединени американски щати нощес по време обичайно следизборно телевизионно присъединяване дружно със своите противници, проведено от публичните медии А Ер Де и Цет Де Еф.
" За мен безспорен приоритет ще бъде укрепването на Европа допустимо най-бързо, тъй че малко по малко да можем да реализираме същинска самостоятелност от Съединени американски щати ", сподели водачът на ХДС/ХСС.
" Не мислех, че ще би трябвало да го кажа в ефир, само че след изявленията на Доналд Тръмп предходната седмица е ясно, че администрацията му е безразлична за ориста на Европа ", добави Мерц, който дълго време е труженик на развиването на американско-германските връзки.
Той даже сложи подвъпрос дали НАТО ще продължи да е настояща организация в сегашния формат, " или ще би трябвало да развием доста по-бързо самостоятелните европейски качества за защита ". " Това е абсолютния ми приоритет. Нямам безусловно никакви илюзии за протичащото се в Америка ", добави той.
Мерц се прицели и в намесите на Мъск в предизборната акция в Германия, като ги съпостави с намесата от Русия. " Намесата от Вашингтон е не по-малко трагична, фрапантна и в последна сметка възмутителна от намесата, която виждаме от Москва, съобщи той.
Междувременно социологическо изследване сочи, че коалиция сред консервативния блок ХДС/ХСС и лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) е най-предпочитаният вид за гласоподавателите след вчерашните избори, означи ДПА.
Според изследване, извършено от института за проучване на публичното мнение " ЮГов ", 44% от респондентите поддържат " огромна коалиция ", състояща се от ХДС/ХСС и ГСДП.
Междувременно 25% избират тройна коалиция, включваща " Зелените ", до момента в който 30% поддържат коалиция, включваща крайнодясната " Алтернатива за Германия ", макар че ХДС/ХСС изключва всякакво съдействие с партията.
Проучването, извършено измежду 1001 гласоподаватели с право на глас в изборната нощ, беше направено преди да бъде несъмнено окончателното систематизиране на местата в Бундестага.
Избирателната интензивност скочи от 76,4% на предходните парламентарни избори през 2021 година до 82,5% - най-високата цифра от обединяването на Германия през 1990 година
Изборите проправят пътя на водача на консерваторите Фридрих Мерц да стане идващият немски канцлер, наследявайки Олаф Шолц, след предизборна акция, засенчена от редица насилствени офанзиви и доминирана от мощно претрупан спор по отношение на миграционната политика.
Дясноцентристкият алианс на Мерц - формиран от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) от Бавария - завоюва към 28,6% от гласовете при броене на всички изборни региони, по отношение на 24,1% през 2021 година
" Ще се постарая да образувам федерално държавно управление, което да съставлява цялото немско население. Ще се постарая да образувам федерално държавно управление, което да реши проблемите на нашата страна ", съобщи Мерц, като добави, че ще се постарае до Великден да има само че.
ХДС/ХСС е подготвен да се върне неотложно на власт по-малко от четири години след отдръпването на някогашния канцлер Ангела Меркел.
Резултатът съставлява персонален успех за 69-годишния Мерц, който се завърна в политиката през последните години, откакто загуби борбата с Меркел за управление на консервативния блок преди повече от две десетилетия.
Но хипотетичният идващ канцлер е изправен пред предизвикването да образува коалиция на фона на възхода на АзГ, която се изкачи до второ място с рекордните 20,8% от гласовете съгласно първичните резултати.
Антиимиграционната партия, която се следи от вътрешното разузнаване като хипотетична крайнодясна екстремистка група, удвои гласовете спрямо 2021 година, откакто беше подсилена в акцията от поддръжката на милиардера Илон Мъск.
Докато партийната съпредседателка Алис Вайдел сподели, че ръката ѝ е " протегната за присъединяване в държавното управление ", партията ще остане в съпротива, защото Мерц повтори дългогодишното си заричане да не работи с партията - позиция, известна в Германия като " защитна стена ".
Най-вероятният съдружен сътрудник на Мерц е лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц, която се срина до трето място с 16,4% от гласовете, изпреварвайки " Зелените " на вицеканцлера Робърт Хабек, получили 11,6%.
Шолц призна " изборното проваляне " и разказа най-лошото представянето на своята партия в следвоенната история на страната като " горчив избирателен резултат ".
Министърът на защитата и съпартиец на Шолц Борис Писториус отиде по-далеч, като назова резултата " унищожителен и пагубен ".
Картината беше леко опростена от неуспеха на Алианс " Сара Вагенкнехт " (АСВ), второстепенна популистка партия, да доближи прага от 5%, който е нужен за влизане в Бундестаг.
АСВ имаше капацитета да раздели местата в Бундестага, оставяйки Мерц отслабен и разчитащ на извънредно неуместна коалиция с ГСДП и " Зелените ", само че партията не съумя да реализира задачата. Според Федералната изборна комисия тя е получила 4,972% от гласовете.
Отпадна и про-бизнес Свободната демократическа партия (СвДП), която на изборите през 2021 година реализира 11,4% и влезе в трипартийно съдружно държавно управление с ГСДП и " Зелените ". СвДП, която в последна сметка се отдръпна от обединението, което докара до изместване на изборите от септември за февруари, няма да влезе в Бундестага, откакто падна до едвам 4,3% избирателен резултат.
Изборите се създадоха в основен миг за най-многолюдната нация в Европейски Съюз, която сега е в криза. Домакинствата към момента усещат последствията от високата инфлация, която удари тежко Германия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 година, до момента в който възходящ брой високопоставени компании в основните автомобилни и индустриални браншове на страната възнамеряват съкращения.
Предизвикателната вътрешна обстановка се изостри от очевидната смяна в световния ред след завръщането на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп на власт във Вашингтон, което може да има големи последствия за Берлин, отбелязва ДПА.
Заплахите на Тръмп за налагане на мита за Европейски Съюз, шумните му претенции за по-големи разноски за защита от европейските съдружници в НАТО и натискът му да подписа договорка с Русия за Украйна ще изискват съществени старания от Мерц като хипотетичен идващ немски канцлер.
Мерц обясни позицията си по отношение на новата администрация на Съединени американски щати нощес по време обичайно следизборно телевизионно присъединяване дружно със своите противници, проведено от публичните медии А Ер Де и Цет Де Еф.
" За мен безспорен приоритет ще бъде укрепването на Европа допустимо най-бързо, тъй че малко по малко да можем да реализираме същинска самостоятелност от Съединени американски щати ", сподели водачът на ХДС/ХСС.
" Не мислех, че ще би трябвало да го кажа в ефир, само че след изявленията на Доналд Тръмп предходната седмица е ясно, че администрацията му е безразлична за ориста на Европа ", добави Мерц, който дълго време е труженик на развиването на американско-германските връзки.
Той даже сложи подвъпрос дали НАТО ще продължи да е настояща организация в сегашния формат, " или ще би трябвало да развием доста по-бързо самостоятелните европейски качества за защита ". " Това е абсолютния ми приоритет. Нямам безусловно никакви илюзии за протичащото се в Америка ", добави той.
Мерц се прицели и в намесите на Мъск в предизборната акция в Германия, като ги съпостави с намесата от Русия. " Намесата от Вашингтон е не по-малко трагична, фрапантна и в последна сметка възмутителна от намесата, която виждаме от Москва, съобщи той.
Междувременно социологическо изследване сочи, че коалиция сред консервативния блок ХДС/ХСС и лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) е най-предпочитаният вид за гласоподавателите след вчерашните избори, означи ДПА.
Според изследване, извършено от института за проучване на публичното мнение " ЮГов ", 44% от респондентите поддържат " огромна коалиция ", състояща се от ХДС/ХСС и ГСДП.
Междувременно 25% избират тройна коалиция, включваща " Зелените ", до момента в който 30% поддържат коалиция, включваща крайнодясната " Алтернатива за Германия ", макар че ХДС/ХСС изключва всякакво съдействие с партията.
Проучването, извършено измежду 1001 гласоподаватели с право на глас в изборната нощ, беше направено преди да бъде несъмнено окончателното систематизиране на местата в Бундестага.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ