Докато България умува, в Централна Европа започва битка за работници от Украйна
Германия дълго бе " моторът на Европа ", а в този момент се задъхва и незабавната потребност от над милион служащи е една от аргументите. След месец страната ще опита да промени това.
В Източна Европа се питат какъв брой ще пострадат от решението ѝ, само че този път не поради избора, който може да създадат личните ѝ жители.
От 1 март, когато влиза в действие Законът за имиграция на квалифицираните, ще е доста по-лесно за хора от страни отвън Европейски Съюз да си намерят работа в Германия - с по-малко администрация и опростени визови процедури. Който желае, може да дойде без контракт (както жителите от ЕС) и шест месеца да си търси работа или даже да стартира стаж с вярата да бъде нает, стига да покаже документ за умеенето си и положително притежаване на езика. Освен Западните Балкани, където остаряла мрежа улеснява потока от хора, и многолюдни страни като Филипините и други в Източна Азия най-близките съседи на Европейски Съюз - Украйна и Беларус - могат елементарно да послужат за задачата.
400 хиляди души на година
След 20 година Германия ще наподобява доста друго от времето, когато подписва съглашение с Турция за наемане на работна мощ. Към 2040 година всеки трети ще е мигрант, счита Херберт Брюкер, който управлява Института за изследване на трудовия пазар и специалностите. Според него Германия ще се нуждае от 400 хиляди мигранти всяка година, с цел да резервира икономическата си мощ. Властите акцентират, че потребността към този момент е осезаема в редица сфери - да вземем за пример медицина, инженерство, готварство, металургия, строителство и осведомителни технологии, а и редица занаяти.
Сериозна е зависимостта от чужденци и в грижите за възрастни хора. " Жените от Полша, България, Румъния или Украйна " може да не се виждат в формалната статистика, само че без тях последният бранш, в който работят 600 хиляди души, би рухнал, счита организация на пациентите. Половината от тези хора са от Източна Европа, само че все по-голям дял са от страни отвън Европейски Съюз, а това включва и Западните Балкани.
Общото население на балканските страни отвън Европейски Съюз обаче е не повече от 17 млн.; а какво число би се извадило от тази сума, в случай че и в шестте страни пристигна миг за надеждно броене, не е известно, частично поради мащабите на емиграцията към Германия и подводните камъни пр измерването ѝ. Два пъти по-голям - и още по-далеч от Европейски Съюз, в сравнение с са те сега - е ресурсът на Украйна, който рецесията с Крим и Донбас и отпадането на визите направиха наличен за Европа.
Икономиките от някогашния Източен блок към този момент черпят от него с цялостни шепи.
Страните които (твърдят, че) не желаят мигранти
Правителствата в доста от източноевропейските страни се хвалят с близка до нулевата безработица, само че някои отчети предизвестяват, че намирането на чиновници ще е все по-трудно и ще става все по-голяма спирачка пред икономическия напредък. Тези общества забогатяха и тъй като сложното запълване тук-там подвигна заплатите, а това насърчи потреблението. Процесът обаче бе и " бомба със закъснител " поради демографските компликации в района - освен поради ниската раждаемост, която управляващите упрекват за проблемите, а и поради всеобщата емиграция в търсене на по-добри условия на запад.
През май 2019 година институтът Виенският институт за стопански проучвания (wiiw) предизвести, че Централна и Източна Европа са покрай момента, в който търсенето и предлагането на работна мощ изцяло ще се изравнят и това ще спъва стопанските системи. Все отново неотдавна икономисти означиха, че това постепенно се трансформира и то частично поради трудовата миграция - към този момент освен от Украйна и Западните Балкани, а и от пазари като Виетнам, Монголия и Бангладеш.
Към същите тези чиновници в този момент поглежда и икономическата мощ на запад, към този момент издърпала на трудовия си пазар стотици хиляди източноевропейци от членки на Европейски Съюз. А те, съгласно разнообразни оценки, може доста да надвишават 2 млн. души.
Полша е страната, която ще усети последствията най-вече - за половин десетилетие броят на чужденците, регистрирани там, е повишен четири пъти. Само за 2018 година издадените разрешителни за престояване са 635 хиляди, повече от немските (543 хил.). От 600 хиляди души, плащащи осигуровки близо две трети са от Украйна - растеж от три и половина пъти, писа " Блумбърг " по това време. Данни на организацията сочат, че 1.5 млн. украинци работят в Полша, която тогава още имаше население от 38 млн. души. Всяка пета компания е наела и украинци. Това бе избавителен пояс за стопанската система, откакто близо 2 млн. души напуснаха страната след присъединението към Европейски Съюз през 2004 година Символична наподобява статистиката в последния миграционен отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване, съгласно който през 2017 година към 60 хиляди украинци (15 хиляди повече от 2016-а) са емигрирали " трайно " в Полша - колкото поляци са емигрирали в Германия за същия интервал.
В по-малка Чехия мащабите са разнообразни, само че наклонността е същата. Организацията за икономическо сътрудничество и раз приказва за 23.8 хиляди украинци, 14.5 хиляди от прилежаща Словакия (членка на ЕС), 6600 от Русия и 5 хиляди от Виетнам, пристигнали за " дълготрайна миграция " през 2017 година Чешката статистика регистрира общите данни - 141.5 хиляди украинци, живеещи там към септември 2019 година, 61 хиляди виетнамци и 37 хиляди руснаци. За година растежът при украинците е с 10 хиляди, а от август квотата украинци, които могат да получат позволение за работа, скочи от 20 на 40 хиляди души
В Литва украинците (почти 17 хил.) изместиха руснаците (12.5 хил.) като най-голяма група чужденци предходната година и толкоз стопика разликата сред напускащи и идващи, че обърнаха наклонността. За пръв път страната с десетки хиляди емигранти годишно регистрира по-голям брой имигранти - съвсем 40 хиляди - в сравнение с емигранти (29.3 хил-), като малко под половината са чужденци, главно от Украйна и Беларус, идващи да работят основно в мощно развития транспортен бранш. В резултат популацията на Украйна, спаднало с 14.9 хиляди души през 2018 година, предходната набъбна със 145 души - това малко число провокира възторг след три десетилетия непрекъснат спад. Колко дълго обаче служащите от някогашния Съветски съюз ще останат в Литва? Поне трима украински мигранти (наети в медицината, строителството и осведомителните технологии!, с които " Дневник " беседва предишното лято във Вилнюс и дребното западно градче Акмене, потвърдиха, че съществено обмислят опцията за работа в Германия или най-малкото страна с повече благоприятни условия от Литва.
И в по-близката до България, по-малка от Литва, само че по-богата от нея Словения има растеж на чужденците с 10 хиляди души и броят им е съвсем 150 хил.). Там украинците са малко, само че наклонността е същата: мигрантите от по-бедните балкански страни отвън Европейски Съюз (Босна и Херцеговина, Сърбия и Северна Македония), пристигнали в стратата единствено през 2017 година, са към 60 хиляди, по 5000 са имигрантите и от членките на Европейски Съюз Хърватия и България.
Лошата вест за Източна Европа идва още преди немския закон
Държави като Полша търсят способи да останат привлекателни. Обсъжда се вид разрешителните за работа да не се дават единствено за шест месеца (с опция за удължаване), за две години, както направи Унгария. Данните от последната година обаче сочат, че това може и да не е от изгода.
Интересът на украинците към работа в чужбина е понижен с близо 10.4% през 2018 година по данни на украинската централна банка (НБУ). Основна причина за отлива - и то главно към Полша - е в намаляващата разлика в заплащането сред Полша и Украйна. Напротив, " пораства ползата към работа в Германия поради разпространяването на вести за опростяване на процедурите ", изяснява експертната група към Нов български университет.
Според Кшищоф Инглот, президент на организацията за набиране на фрагменти в Personnel Service, единствено тази година 200 хиляди украински служащи може да отидат в Германия. " Страхуваме се от измененията на разпоредбите на немския пазар на труда, " споделя той за беларуско издание и регистрира разликата в заплащането, която евентуално ще засегне мощно производството: Вероятно даже чиновници, занимаващи се с пакетиране или логистика, ще предпочетат да взимат сред 9.5 и 10 евро на час пред 13-те злоти (съвсем малко над 3 евро) в Полша. Подобни опасения - че минимум четвърт от украинците може да изберат Германия - бяха изразени предходната година и в бюлетина на централната банка във Варшава.
" Знаейки, че в последните 5 години служащите от Украйна осигуряваха 11% от Брутният вътрешен продукт на Полша, не можем да спим умерено и да чакаме, " счита още Инглот. Данните за каузи им в Брутният вътрешен продукт са противоречиви, само че е известно, че украинците работят във всевъзможни браншове - произвеждане, услуги като хотелиерство и фризьорство, земеделие. И това число не включва краткотрайно работещите, заетите в " сивия бранш " и други украинци, които съгласно някои оценки са до два милиона. Освен това в Полша предходната година са пристигнали хиляди служащи от Беларус, Китай, Индия и Виетнам. Близо 13% от популацията ѝ са чужденци през 2019 година, при 11 на 100 година по-рано и 6% през 2010 година
На изток има още един проблем и той е по-скоро политически.
Украинците са елементарен източник на квалифицирана мощ - като се изключи че измежду тях има предпочитание, страната им е измежду петте водещи вносителки в Германия на фрагменти с умения. За Берлин обаче другите възможности са доста. Далеч не е несъмнено, че всеки жител на страната, търсещ работа в Германия, ще я откри, защото съгласно организацията по заетостта законът отваря порти за служащи от страни като Индия, Виетнам и Бразилия, с население 1.5 милиарда души и надпреварата за позиции в Германия ще оспорвано.
Изборът на Източна Европа обаче е стеснен. Украинците бяха и остават комфортен вид - за Вишеградската четворка те компенсират дефицита на работни места, без да унищожават мита на управляващите във Варшава и Будапеща, че бранят " християнска Европа ", в полския и чешкия случай фактор е и културната непосредственост. Балтийските страни познават добре украинците - в Литва да вземем за пример има многохилядно малцинство още от руско време. Сега украинските мигранти, които желаят по-добри благоприятни условия и приказват немски, могат да опитат шанса си другаде.
© Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Сезонните служащи в Полша за 2017 година са 525 хиляди души. Националните статистики и Организацията за икономическо сътрудничество и раз демонстрират разминавания в броя, само че особено за Полша наклонността се удостоверява и от двата източника - стотици хиляди идват за сезонна работа, десетки хиляди се откриват.
Държавите от Централна и Източна Европа обаче са изправени пред още един проблем: влизането на украинци, индийци и други в борбата за немския трудов пазар значи, че след месец съперниците за едно работно място в страната ще са доста повече. Германия упорства, че задачата ѝ надалеч не е да източи квалифицираните служащи на други страни. Предвид мащабите си и интереса към новите правила, който се чака от жители на многолюдни страни отвън Европейски Съюз (или Европа), дребните източноевропейски стопански системи може да се окажат предпазени най-малко в този проект.
Германското държавно управление се надява най-малко 25 хиляди души повече да стартират работа в немската стопанска система всяка година след новия закон. Бизнесът се надява да са доста повече. За Украйна смяната носи заплаха (населението ѝ за пръв път спадна под полското, тъй като към този момент е под 38 млн.), само че и благоприятни условия, защото е източник на доходи - 12 милиарда $ са постъпленията от чужбина единствено за 2019 година и над една трета от тях са от " все по-малко привлекателната " Полша.
Като дестинация за украинци на думи, само че не и на каузи, България остава надалеч от тези процеси. Хиляди украинци работят по Черноморието. Общият брой на жители на трети страни, наети непрекъснато и краткотрайно, не надхвърляше 10 хиляди души предходната година макар периодическите опити за припламване на напрежение поради евентуални " талази " от чужденци, заемащи работните места на българи. Същевременно неотдавна Институтът за стабилно икономическо развиване оцени " средносрочната " потребност от фрагменти в българската стопанска система на 500 хиляди души. Поне в конкуренцията за квалифицираните фрагменти Германия ще ѝ е сериозен съперник.
В Източна Европа се питат какъв брой ще пострадат от решението ѝ, само че този път не поради избора, който може да създадат личните ѝ жители.
От 1 март, когато влиза в действие Законът за имиграция на квалифицираните, ще е доста по-лесно за хора от страни отвън Европейски Съюз да си намерят работа в Германия - с по-малко администрация и опростени визови процедури. Който желае, може да дойде без контракт (както жителите от ЕС) и шест месеца да си търси работа или даже да стартира стаж с вярата да бъде нает, стига да покаже документ за умеенето си и положително притежаване на езика. Освен Западните Балкани, където остаряла мрежа улеснява потока от хора, и многолюдни страни като Филипините и други в Източна Азия най-близките съседи на Европейски Съюз - Украйна и Беларус - могат елементарно да послужат за задачата.
400 хиляди души на година
След 20 година Германия ще наподобява доста друго от времето, когато подписва съглашение с Турция за наемане на работна мощ. Към 2040 година всеки трети ще е мигрант, счита Херберт Брюкер, който управлява Института за изследване на трудовия пазар и специалностите. Според него Германия ще се нуждае от 400 хиляди мигранти всяка година, с цел да резервира икономическата си мощ. Властите акцентират, че потребността към този момент е осезаема в редица сфери - да вземем за пример медицина, инженерство, готварство, металургия, строителство и осведомителни технологии, а и редица занаяти.
Сериозна е зависимостта от чужденци и в грижите за възрастни хора. " Жените от Полша, България, Румъния или Украйна " може да не се виждат в формалната статистика, само че без тях последният бранш, в който работят 600 хиляди души, би рухнал, счита организация на пациентите. Половината от тези хора са от Източна Европа, само че все по-голям дял са от страни отвън Европейски Съюз, а това включва и Западните Балкани.
Общото население на балканските страни отвън Европейски Съюз обаче е не повече от 17 млн.; а какво число би се извадило от тази сума, в случай че и в шестте страни пристигна миг за надеждно броене, не е известно, частично поради мащабите на емиграцията към Германия и подводните камъни пр измерването ѝ. Два пъти по-голям - и още по-далеч от Европейски Съюз, в сравнение с са те сега - е ресурсът на Украйна, който рецесията с Крим и Донбас и отпадането на визите направиха наличен за Европа.
Икономиките от някогашния Източен блок към този момент черпят от него с цялостни шепи.
Страните които (твърдят, че) не желаят мигранти
Правителствата в доста от източноевропейските страни се хвалят с близка до нулевата безработица, само че някои отчети предизвестяват, че намирането на чиновници ще е все по-трудно и ще става все по-голяма спирачка пред икономическия напредък. Тези общества забогатяха и тъй като сложното запълване тук-там подвигна заплатите, а това насърчи потреблението. Процесът обаче бе и " бомба със закъснител " поради демографските компликации в района - освен поради ниската раждаемост, която управляващите упрекват за проблемите, а и поради всеобщата емиграция в търсене на по-добри условия на запад.
През май 2019 година институтът Виенският институт за стопански проучвания (wiiw) предизвести, че Централна и Източна Европа са покрай момента, в който търсенето и предлагането на работна мощ изцяло ще се изравнят и това ще спъва стопанските системи. Все отново неотдавна икономисти означиха, че това постепенно се трансформира и то частично поради трудовата миграция - към този момент освен от Украйна и Западните Балкани, а и от пазари като Виетнам, Монголия и Бангладеш.
Към същите тези чиновници в този момент поглежда и икономическата мощ на запад, към този момент издърпала на трудовия си пазар стотици хиляди източноевропейци от членки на Европейски Съюз. А те, съгласно разнообразни оценки, може доста да надвишават 2 млн. души.
Полша е страната, която ще усети последствията най-вече - за половин десетилетие броят на чужденците, регистрирани там, е повишен четири пъти. Само за 2018 година издадените разрешителни за престояване са 635 хиляди, повече от немските (543 хил.). От 600 хиляди души, плащащи осигуровки близо две трети са от Украйна - растеж от три и половина пъти, писа " Блумбърг " по това време. Данни на организацията сочат, че 1.5 млн. украинци работят в Полша, която тогава още имаше население от 38 млн. души. Всяка пета компания е наела и украинци. Това бе избавителен пояс за стопанската система, откакто близо 2 млн. души напуснаха страната след присъединението към Европейски Съюз през 2004 година Символична наподобява статистиката в последния миграционен отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване, съгласно който през 2017 година към 60 хиляди украинци (15 хиляди повече от 2016-а) са емигрирали " трайно " в Полша - колкото поляци са емигрирали в Германия за същия интервал.
В по-малка Чехия мащабите са разнообразни, само че наклонността е същата. Организацията за икономическо сътрудничество и раз приказва за 23.8 хиляди украинци, 14.5 хиляди от прилежаща Словакия (членка на ЕС), 6600 от Русия и 5 хиляди от Виетнам, пристигнали за " дълготрайна миграция " през 2017 година Чешката статистика регистрира общите данни - 141.5 хиляди украинци, живеещи там към септември 2019 година, 61 хиляди виетнамци и 37 хиляди руснаци. За година растежът при украинците е с 10 хиляди, а от август квотата украинци, които могат да получат позволение за работа, скочи от 20 на 40 хиляди души
В Литва украинците (почти 17 хил.) изместиха руснаците (12.5 хил.) като най-голяма група чужденци предходната година и толкоз стопика разликата сред напускащи и идващи, че обърнаха наклонността. За пръв път страната с десетки хиляди емигранти годишно регистрира по-голям брой имигранти - съвсем 40 хиляди - в сравнение с емигранти (29.3 хил-), като малко под половината са чужденци, главно от Украйна и Беларус, идващи да работят основно в мощно развития транспортен бранш. В резултат популацията на Украйна, спаднало с 14.9 хиляди души през 2018 година, предходната набъбна със 145 души - това малко число провокира възторг след три десетилетия непрекъснат спад. Колко дълго обаче служащите от някогашния Съветски съюз ще останат в Литва? Поне трима украински мигранти (наети в медицината, строителството и осведомителните технологии!, с които " Дневник " беседва предишното лято във Вилнюс и дребното западно градче Акмене, потвърдиха, че съществено обмислят опцията за работа в Германия или най-малкото страна с повече благоприятни условия от Литва.
И в по-близката до България, по-малка от Литва, само че по-богата от нея Словения има растеж на чужденците с 10 хиляди души и броят им е съвсем 150 хил.). Там украинците са малко, само че наклонността е същата: мигрантите от по-бедните балкански страни отвън Европейски Съюз (Босна и Херцеговина, Сърбия и Северна Македония), пристигнали в стратата единствено през 2017 година, са към 60 хиляди, по 5000 са имигрантите и от членките на Европейски Съюз Хърватия и България.
Лошата вест за Източна Европа идва още преди немския закон
Държави като Полша търсят способи да останат привлекателни. Обсъжда се вид разрешителните за работа да не се дават единствено за шест месеца (с опция за удължаване), за две години, както направи Унгария. Данните от последната година обаче сочат, че това може и да не е от изгода.
Интересът на украинците към работа в чужбина е понижен с близо 10.4% през 2018 година по данни на украинската централна банка (НБУ). Основна причина за отлива - и то главно към Полша - е в намаляващата разлика в заплащането сред Полша и Украйна. Напротив, " пораства ползата към работа в Германия поради разпространяването на вести за опростяване на процедурите ", изяснява експертната група към Нов български университет.
Според Кшищоф Инглот, президент на организацията за набиране на фрагменти в Personnel Service, единствено тази година 200 хиляди украински служащи може да отидат в Германия. " Страхуваме се от измененията на разпоредбите на немския пазар на труда, " споделя той за беларуско издание и регистрира разликата в заплащането, която евентуално ще засегне мощно производството: Вероятно даже чиновници, занимаващи се с пакетиране или логистика, ще предпочетат да взимат сред 9.5 и 10 евро на час пред 13-те злоти (съвсем малко над 3 евро) в Полша. Подобни опасения - че минимум четвърт от украинците може да изберат Германия - бяха изразени предходната година и в бюлетина на централната банка във Варшава.
" Знаейки, че в последните 5 години служащите от Украйна осигуряваха 11% от Брутният вътрешен продукт на Полша, не можем да спим умерено и да чакаме, " счита още Инглот. Данните за каузи им в Брутният вътрешен продукт са противоречиви, само че е известно, че украинците работят във всевъзможни браншове - произвеждане, услуги като хотелиерство и фризьорство, земеделие. И това число не включва краткотрайно работещите, заетите в " сивия бранш " и други украинци, които съгласно някои оценки са до два милиона. Освен това в Полша предходната година са пристигнали хиляди служащи от Беларус, Китай, Индия и Виетнам. Близо 13% от популацията ѝ са чужденци през 2019 година, при 11 на 100 година по-рано и 6% през 2010 година
На изток има още един проблем и той е по-скоро политически.
Украинците са елементарен източник на квалифицирана мощ - като се изключи че измежду тях има предпочитание, страната им е измежду петте водещи вносителки в Германия на фрагменти с умения. За Берлин обаче другите възможности са доста. Далеч не е несъмнено, че всеки жител на страната, търсещ работа в Германия, ще я откри, защото съгласно организацията по заетостта законът отваря порти за служащи от страни като Индия, Виетнам и Бразилия, с население 1.5 милиарда души и надпреварата за позиции в Германия ще оспорвано.
Изборът на Източна Европа обаче е стеснен. Украинците бяха и остават комфортен вид - за Вишеградската четворка те компенсират дефицита на работни места, без да унищожават мита на управляващите във Варшава и Будапеща, че бранят " християнска Европа ", в полския и чешкия случай фактор е и културната непосредственост. Балтийските страни познават добре украинците - в Литва да вземем за пример има многохилядно малцинство още от руско време. Сега украинските мигранти, които желаят по-добри благоприятни условия и приказват немски, могат да опитат шанса си другаде.
© Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Сезонните служащи в Полша за 2017 година са 525 хиляди души. Националните статистики и Организацията за икономическо сътрудничество и раз демонстрират разминавания в броя, само че особено за Полша наклонността се удостоверява и от двата източника - стотици хиляди идват за сезонна работа, десетки хиляди се откриват.
Държавите от Централна и Източна Европа обаче са изправени пред още един проблем: влизането на украинци, индийци и други в борбата за немския трудов пазар значи, че след месец съперниците за едно работно място в страната ще са доста повече. Германия упорства, че задачата ѝ надалеч не е да източи квалифицираните служащи на други страни. Предвид мащабите си и интереса към новите правила, който се чака от жители на многолюдни страни отвън Европейски Съюз (или Европа), дребните източноевропейски стопански системи може да се окажат предпазени най-малко в този проект.
Германското държавно управление се надява най-малко 25 хиляди души повече да стартират работа в немската стопанска система всяка година след новия закон. Бизнесът се надява да са доста повече. За Украйна смяната носи заплаха (населението ѝ за пръв път спадна под полското, тъй като към този момент е под 38 млн.), само че и благоприятни условия, защото е източник на доходи - 12 милиарда $ са постъпленията от чужбина единствено за 2019 година и над една трета от тях са от " все по-малко привлекателната " Полша.
Като дестинация за украинци на думи, само че не и на каузи, България остава надалеч от тези процеси. Хиляди украинци работят по Черноморието. Общият брой на жители на трети страни, наети непрекъснато и краткотрайно, не надхвърляше 10 хиляди души предходната година макар периодическите опити за припламване на напрежение поради евентуални " талази " от чужденци, заемащи работните места на българи. Същевременно неотдавна Институтът за стабилно икономическо развиване оцени " средносрочната " потребност от фрагменти в българската стопанска система на 500 хиляди души. Поне в конкуренцията за квалифицираните фрагменти Германия ще ѝ е сериозен съперник.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ