Ето Защо На Гергьовден Се Пие Студена Вода На Гладно И Се Връзва Червен Конец!
Гергьовден постоянно се празнува на 6-ти май.
Какво се прави на Гергьовден-Поверия за шанс и здраве:
На Гергьовден бихте могли да извършите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че посредством трендафила заболяванията си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчена.
Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за закриляне от вълшебства
и заболявания.
На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж
или ечемик. Вярвя се, че това ще ги защищити от болки в кръста.
На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно
дърво.
На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там където водата завива
на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване.
На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не
срещу него. По подобен метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща
обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лечение на екземи
или заболели очи.
Водата, която се носи на Гергьовден, е належащо да е от място, където се
се къпали и благи дамите преди изгрев.
С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички,
струпеи.
С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, защото
всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.
На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще
прочисти кръвта. Още по – добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана.
На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на
празника в реката, се вярвя, че пердпазва от тресчица.
Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че защищава от
болки по време на работа.
На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се
смята, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден.
На Гергьовден най – старата жена в къщата удря децата под завивките с
клонче коприва с цел да са здрави.
На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите
в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото.
Ако на Гергьовден дамите носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че
това ще ги защищити от главоболие.
Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото
се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло,
кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се
вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На
този ден честват към 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената
Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко,
Галин, Галина, Галя.
Какво се прави на Гергьовден-Поверия за шанс и здраве:
На Гергьовден бихте могли да извършите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че посредством трендафила заболяванията си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчена.
Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за закриляне от вълшебства
и заболявания.
На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж
или ечемик. Вярвя се, че това ще ги защищити от болки в кръста.
На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно
дърво.
На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там където водата завива
на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване.
На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не
срещу него. По подобен метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща
обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лечение на екземи
или заболели очи.
Водата, която се носи на Гергьовден, е належащо да е от място, където се
се къпали и благи дамите преди изгрев.
С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички,
струпеи.
С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, защото
всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.
На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще
прочисти кръвта. Още по – добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана.
На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на
празника в реката, се вярвя, че пердпазва от тресчица.
Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че защищава от
болки по време на работа.
На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се
смята, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден.
На Гергьовден най – старата жена в къщата удря децата под завивките с
клонче коприва с цел да са здрави.
На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите
в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото.
Ако на Гергьовден дамите носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че
това ще ги защищити от главоболие.
Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото
се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло,
кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се
вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На
този ден честват към 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената
Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко,
Галин, Галина, Галя.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ