Гергьовден се отбелязва като Ден на храбростта и празник на

Гергьовден се отбелязва като Ден на храбростта и празник на Българската войска. Първоначално съществуват две празнувания – на Деня на бойната популярност и на Деня на храбростта и успехите.

С декрет № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал „ За смелост “ по сходство на съветския медал „ Свети Георги “, с който се удостояват направилите подвизи на бойното поле.

А с декрет № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 година, заради прекосяване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна черква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „ За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването.

По време на войните в интервала 1912-1918 година празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена „ За смелост “. В края тържеството завършва с къс боен церемониал.

Дълго време, редом с Деня на храбростта, съществува и Ден на успехите, така наречен дребен Гергьовден – 27 ноември, когато българската войска удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 година Подписаният през 1919 година обаче навръх тази дата Ньойски контракт я обезсмисля като ден на празненство. През 1920 година тези 2 празника се сплотяват и се празнува единствено Ден на храбростта и успехите на 6 май.

Военен церемониал по случай Деня на храбростта
на 6 май 1923 година

Започват да се вършат огромните Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са в столицата – на тях постоянно участват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „ За смелост “, военните аташета, упълномощени в България, хиляди елементарни жители.

От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската.

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 година, когато при изключителна церемониалност цар Борис III връчва новите бойни флагове на софийските полкове.

Старите бойни флагове, обгорени и прокъсани от патроните, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „ Шуми Марица “ на препълнения площад пред двореца, с цел да бъдат отнесени в Пантеона на българската популярност. Новите флагове се освещават от Софийския митрополит Стефан, а по-късно царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен пирон с изображение на вензела си. Той персонално връчва бойното знаме на всеки пълководец на полк. Тържественият церемониал е предвождан от кавалери на ордена „ За смелост “. На този и всички последващи паради се отдава специфична респект на ветераните и инвалидите от войните, като царят персонално се ръкува с тях.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, каквато до тогава се е изпълнявала единствено в епизодични случаи и най-вече за развлечение.

Народна република България

Установената традиция на Гергьовденските паради е анулирана от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 година с разпореждане на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е привързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската войска е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, денят на оповестяване на Септемврийското въстание от 1923 година, както и 9 май – денят на Победата на Българската национална армия и Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики против хитлеристка Германия през 1945 година във Втората международна война.

Отделно с тържествени събрания са отбелязвани 6 март – Денят на началото на Дравската интервенция 1945 година на Първа българска войска против хитлеристките войски по време на Втората международна война, избран като Ден на Драва.

Денят на Българската национална войска се отбелязва тържествено със заря инспекция във Враца – Центъра на Септемврийското въстание, както и с тържествени събрания, до момента в който 9 май – Денят на Победата се отбелязва с тържествена заря инспекция в София всяка година и тържествено заседание, а на кръгли годишнини в Народна република България идва за честванията и делегация от Съюз на съветските социалистически републики отпред с върховен руски партиен или държавен началник.

Така остава до демократичните промени през 1989 година

През 1981 година е извършен голям боен церемониал с войска и бойна техника в Българската национална войска за ознаменуване на 1300 години от основаването на Българската страна, на който церемониал слово произнася министърът на националната защита армейски военачалник Добри Джуров, изравен на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров в наличието на ръководителя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и всички други партийни (на Българска комунистическа партия и БЗНС) и държавни ръководители. 

Както твърди българският боен историк акад. Георги Марков: „ 45 години българските пълководци бяха в сянката на руските маршали “.

Република България

След 1990 година Седмото велико национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.

Съвременният празник стартира в 9 часа пред паметника на Незнайния боец в София, където патриархът или различен представител на висшия клир на Българската православна черква отслужва панихида за починалите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните флагове и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в пердах бойци.

Военен церемониал по случай Деня на храбростта
на 6 май 2007 година
Самият боен церемониал стартира в 10 часа на площад „ Княз Александър I “.

В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „ Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от Военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.

Самото втурване на знамето на въже от корпуса на вертолета лишава към 20 секунди. То би трябвало да бъде добре опънато към две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът минава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В взаимозависимост от изискванията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.

Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от висшия главнокомандващ – президента на републиката.

До 2012 година парадът в София е прекосявал по посока от Президентството към храм-паметника „ Свети Александър Невски “. Така са се придвижвали казионните митинги по време на тоталитарния режим, с цел да могат с букети цветя в дясната си ръка маршируващите да поздравяват стоящите на мавзолея високопоставените партийни лица.

От 2012 година парадът обръща посоката и минава от храм-паметника „ Свети Александър Невски “ около Централния боен клуб към Президентството, с цел да може военнослужещите, според традицията, да се равнят надясно към своите командващи и формалните лица, както са го правили първите български офицери и бойци, козирувайки на монарха и неговите посетители, застанали пред Царския замък.

Също по този начин от 2012 година отпада думата „ господа “ от формалните обръщения на парада: „ господа офицер “, „ господа гвардейци “ и така нататък, като главнокомандващият се обръща единствено с късото: „ офицери “, „ гвардейци “, „ сержанти “ и така нататък Това става по отношение на все по-широкото нахлуване на дами в армията и присъединяване им във военните паради, като самопризнание за тяхната дейна армейска активност и самоуверено държание при осъществяване на военните задания.

По време на парада при осъществяването на националния химн се създават и артилерийски салюти.

В празничния и почивен ден нормално редица музеи одобряват гости гратис. Ден на отворените порти афишират като предписание Националният исторически музей и Националният военноисторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други обществени мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военноисторическа тема, профилирани изложения на исторически артефакти, разпределяне на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в същински полеви условия и други

Официалното честване на празника приключва в 12 часа на обяд с тържествената промяна на почетния гвардейски часовой пред Президентството.