Гергьовден, празнуван на 6 май, е един от най-почитаните празници

Гергьовден, честван на 6 май, е един от най-почитаните празници в българската традиция. Денят е отдаден на Свети Георги Победоносец — страж на нивите и стадата и настойник на пастирите и армията. Но оттатък формалното християнско пояснение, Гергьовден съхранява пластове от надалеч по-древни ритуали и вярвания.

Този празник е врата сред световете – сред зимата и лятото, сред тъмното и светлото, сред остарялото и новото „ аз “. В тази публикация ще разгледаме какво не се прави на Гергьовден, какви символики и смисли носи празникът и ще предложим една по-дълбока интерпретация на традициите.

Какво не се прави на Гергьовден, съгласно поверията?

На Гергьовден има редица поверия, измежду които възбраните и рестриктивните мерки, които носят дълбока символика. Тези традиции, въпреки и постоянно неправилно възприемани като суеверия, в действителност са свързани с антични ритуали, които контролират човешките дейности в сходство с естествените и космични цикли.

Значение на Гергьовден в българската традиция

На Гергьовден се празнува пролетното пробуждане на природата и началото на нов аграрни цикъл. Свети Георги е въплъщение на виталната мощ, която побеждава мрака на зимата. Според националната религия той е светлият воин, който освобождава реките, тревите, водите и живота от зимната хватка.

Свети Георги е знак на битката сред светлината и тъмнината, сред живота и гибелта.

В българската традиция той е настойник на овчарите и земеделците, само че и е един от най-почитаните светци в християнството – великомъченик и боец, знак на храбростта, доблестта и успеха на положителното над злото. Неговият облик е освен на боец, само че и на избавител, който води вярващите към духовно обновяване и възобновление. В някои антични християнски и източни предания Свети Георги не е просто боец на земята, а небесен рицар, който води война с тъмните сили в невидимите светове. Смята се, че убиването на змея символизира духовната борба на душата против вътрешните „ чудовища “ – страховете, гордостта, незнанието.

Дългата зима и кишавите дни се считат за интервал на вътрешна застоялост, а Гергьовден е енергиен портал, в който душата, сходно на природата, би трябвало да се възроди. Именно в това се корени дълбоката символика на жертвата – не външната, а вътрешната, която ще разгледаме по-долу, написа forlife.bg.

Основни вярвания и символика на празника

На Гергьовден се поставя софра в чест на светията и естествените сили. В този ден се правят ритуали за здраве, изобилие и отбрана – „ къпането “ в утринна роса, украсяването на къщата със зеленина, приготвянето на ритуален самун и жертването на първото за годината мъжко агне.

В античните времена жертвата не е била просто външен акт, а вътрешно посвещение – акт на отдаване, на превръщане на силата, на завръщане към ритмите на природата. Жертвеното агне е знак на онази част от индивида, която би трябвало да бъде трансформирана – егоизмът, страхът, примитивните нагони. Чрез вътрешната жертва се освобождава пространство за обновяване и вътрешна светлина.

Възраждането на природата

Гергьовден е ден на преход и възобновление – както за природата, по този начин и за душата на индивида. След дългата и сурова зима, която се обвързвана с мъртвия интервал от земеделския цикъл, идва времето на пролетта, когато всичко стартира да се разсънва. Природата, дълго време притъпена от мраз и мрачевина, още веднъж демонстрира своята жизнеспособност.

Точно както дърветата и тревите стартират да процъфтяват, по този начин и човешката сила след интервал на пост би трябвало да бъде обновена. Постенето през зимата е акт на ограничаване и събиране на вътрешни сили, само че на Великден и Гергьовден идва моментът да се спре това икономисване.

Спирането на постенето е като изобретение на нов живот – както в природата, по този начин и в индивида. Това възобновление е освен физическо, само че и духовно – миг, в който човек би трябвало да отпусне хватката на рестриктивните мерки и да разреши на вътрешната си светлина да се изрази свободно.

Какво не се прави на Гергьовден, съгласно националните поверия

Според традицията и поверията на Гергьовден има редица забрани, като някои от тях са следните:

Тези забрани са част от кодифициран обреден ред, посредством който индивидът взе участие в хармонията на естествения цикъл.

Символизмът зад „ Жертвения агнец “

Жертвеният агнец е знак, който се среща в разнообразни култури и религиозни системи – от Древния Изток до християнството. В националната традиция на Гергьовден той съставлява принасяне в жертва на нещо скъпо, почтено и чисто, с цел да се умилостивят естествените сили и да се обезпечи изобилие.

Когато го „ принасяме в жертва “, ние в действителност освобождаваме този аспект от обвивките на страха, гордостта и илюзията. Това е акт на филтриране на вътрешната субстанция посредством пламъка на съзнанието. В този смисъл агнето е не това, което умира, а това, което се възражда през огъня на жертвата.

Свети Георги, пробождащ змея, е архетип на вътрешния боец, който побеждава хаоса, инстинкта, сянката. Жертвата на агне символизира не просто даването на нещо скъпо, а завръщането към достоверната ни природа посредством непринудено изгаряне на илюзиите. Това е моментът на вътрешното прераждане.

Съвременни тълкования и отношение към възбраните

В актуалния свят доста от старите национални поверия, свързани с Гергьовден, постоянно се възприемат като суеверия, които нямат практическо значение. Въпреки това дълбоката символика на тези традиции продължава да живее в груповото несъзнавано, както и в ежедневното ни държание, което подсъзнателно се контролира от тези антични ритуали.

Забраните може да наподобяват като архаични обичаи, само че те в действителност са част от ритуалната хигиена – развой на вътрешно пречистване, посредством който човек приготвя духа и тялото си за новия земен цикъл. Дори и да не се има вяра в дословната мощ на тези забрани, има нещо в тях, което ни припомня за значимостта на уважението към естествените ритми. Няма по какъв начин да не усещаме, че на този ден „ нещо се трансформира “. Това е миг на вътрешна промяна, на опция да оставим остарялото зад себе си и да се подготвим за новото.

Гергьовден е ден за вглъбяване и самоосъзнаване. Празникът не е единствено външно отражение на традициите, а също по този начин и вътрешен развой. Поставяйки въпроса: „ Какво в мен би трябвало да бъде пожертвано, с цел да израсна? “, ние започваме да разбираме, че същинската жертва не е единствено физическа, а по-скоро духовна.