Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден,

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година.

Празникът е обвързван със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките.

Чества се в деня на християнския светец Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата.

Същевременно св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството.

Според житието му той е млад боец, който в името на вяра си, отхвърля да гони и изтезава християни. Недалеч от неговия гроб се появява дракон, който опустошава региона, само че светецът съумява да се оправи с чудовището.

В иконографията той постоянно е на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя. В националните песни и митове е талантлив с геройство и мощност да порази змея и да освободи изворите и дъжда/росата. Очевидно св. Георги е унаследил и символиката на някои езически божества.

Гергьовден е уважаван в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи.

Вековните контакти сред християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се уважава и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на която свети Георги приема своя страдалчески венец.

На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “.

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В множеството случаи се избира цветът на козината му да е бял и доста рядко се коли черно агне. Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да го заколят, наложително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специфична молитва. Ако няма такава опция, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която зареждат животното преди заколването.

Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.

Повсеместно се съблюдава традицията с кръвта от гергьовския курбан да се обрисува кръстен знак върху челата на децата, с цел да са здрави. За предотвратяване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

На Гергьовден слагането на софра навън е древен бит, прочут от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, обвързвано с името на Св. Георги. Жените подреждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които не престават до късна вечер.

Гергьовден в националните показа се възприема за еднакъв и дори по-голям празник от Великден. Съвсем разумно той е употребен за одобряването на националната страна. С декрет на княз Александър Батенберг през 1880 година е разгласен за „ Ден на храбростта ” и празник на българската войска. Трансформациите му са неделима част и от политиката на социалистическата власт – през 1947 година става „ Ден на пастира ” или „ Ден на животновъда ”. През 1993 година е възобновен с декрет на Министерския съвет и още веднъж се празнува с боен церемониал, одобряван към този момент не от царя, а от президента.

Макар обичайният ритуален комплекс да се разпада последователно доникъде на ХХ век, през днешния ден на доста места в България продължава традицията за образуване на събори и общоселски празнувания и курбани. Същевременно това е най-празнуваният в страната имен ден, тъй като с изключение на Георги, на този ден имат празник хората с имена Гергана, Ганка, Генчо, Гено, Ганчо др.