Днес е Гергьовден!
Гергьовден е! Един от най-големите празници в националния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската войска. И както се пее в една българска национална ария: "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден... " Гергьовден бележи началото на пролетта. Той е обвързван с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с мирис на цветя, треви и билки. Това е повода празникът да се назовава още "Цветен Георги ".
Кой е Свети Георги?
Името му значи „ обработващ земята “. Затова като християнски светец на първо време станал страж на нивите и стадата. Но в реалност бил римски офицер - по този начин по-късно го приели за небесен покровител и на християнските армии. Роден в края на III в. в региона Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с хубост, разум и мощ. Бързо се издигнал в римската войска и станал един от любимците на император Диоклетиан, само че скрито изповядвал християнството.
При почналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да уважи божествената персона на императора. Това било рав¬носилно на държавна измяна, тъй като култът към императора стоял над всичко, изключително в армията. Подложен на едноседмични изтезания, най-после Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 година Църквата го оповестила за „ великомъченик “ и „ страстотерпец “ (претърпял премеждия за Христос), само че в началото той е единствено един от многото мъченици за вярата.
Областите, където се заражда култът му - Палестина и Мала Азия - са сцена на непрестанен конфликт сред Византия и арабите. И воинът светец става небесен лидер на християните против исляма. Дават му епитета „ носещият титли “. Той е и единственият светец, наименуван Победоносеца. В него почитали идеалния боец, олицетворяващ качествата на мъжкото съвършенство съгласно тогавашните показа - смелост, мощ, издръжливост, отстояване на истината и очакване в Бога.
Не знаем по какъв начин е изглеждал, само че върху иконите го рисуват съгласно видението на една бабичка - Георги се явил като хубав къдрокос юноша. Още през VIII в. макар антиислямския генезис на воинския фетиш арабите мюсюлмани възприемат от арабите християни св. Георги като покровител на земеделието с името Джурджис. Традицията се развива през столетията и мюсюлманите на Балканите също празнуват Гергьовден, само че го назовават Хадърлез.
След покръстването през IХ в. култът към св. Георги навлиза и в България. Две старобългарски сказания от времето на цар Симеон описват по какъв начин в борбите с угрите (дн. унгарци) светецът избавил български бойци, тъй като непрекъснато отправяли молебствия за небесната му протекция.
Това са най-ранните свидетелства за почитта на българската армия към св. Георги. Предполага се, че на него отдава победоносния край на продължителната война с угрите и самият цар Симеон. През Второто българско царство Победоносеца евентуално е патрон на Тертеровата династия - върху монетите на нейния създател цар Георги I светецът му дава кръст - знак на владетелската власт.
След Освобождението воинската респект към Победоносеца навлиза в България под съветско въздействие. Гергьовден става празник на кавалерите на ордена „ За смелост “.
Воинът светец е признат за настойник на всички българи, популяризирали се с подвизи на фронта. След Първата международна война 6 май стартират да празнуват освен като Ден на храбростта, само че и като Празник на армията. Оттогава св. Георги е небесен покровител на цялото българско воинство.
Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клончета, които алегорично придвижват силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските пространства и градините посрещат празничното утро окичени с букови клончета, клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото алено яйце от предходния Великден, с цел да е плодородна равнищата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, с цел да набере коприва, с която по-късно шибва по ходилата всички вкъщи, с цел да не ги застига злото през цялата година.
В нощта против празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, защото националните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити
Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните.
По остаряла българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.
Обредният самун се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това дружно с печеното агне се освещава и всички се събират към празничната софра, към която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а най-после костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден имен ден честват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо. Честит имен ден на всички!
Кой е Свети Георги?
Името му значи „ обработващ земята “. Затова като християнски светец на първо време станал страж на нивите и стадата. Но в реалност бил римски офицер - по този начин по-късно го приели за небесен покровител и на християнските армии. Роден в края на III в. в региона Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с хубост, разум и мощ. Бързо се издигнал в римската войска и станал един от любимците на император Диоклетиан, само че скрито изповядвал християнството.
При почналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да уважи божествената персона на императора. Това било рав¬носилно на държавна измяна, тъй като култът към императора стоял над всичко, изключително в армията. Подложен на едноседмични изтезания, най-после Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 година Църквата го оповестила за „ великомъченик “ и „ страстотерпец “ (претърпял премеждия за Христос), само че в началото той е единствено един от многото мъченици за вярата.
Областите, където се заражда култът му - Палестина и Мала Азия - са сцена на непрестанен конфликт сред Византия и арабите. И воинът светец става небесен лидер на християните против исляма. Дават му епитета „ носещият титли “. Той е и единственият светец, наименуван Победоносеца. В него почитали идеалния боец, олицетворяващ качествата на мъжкото съвършенство съгласно тогавашните показа - смелост, мощ, издръжливост, отстояване на истината и очакване в Бога.
Не знаем по какъв начин е изглеждал, само че върху иконите го рисуват съгласно видението на една бабичка - Георги се явил като хубав къдрокос юноша. Още през VIII в. макар антиислямския генезис на воинския фетиш арабите мюсюлмани възприемат от арабите християни св. Георги като покровител на земеделието с името Джурджис. Традицията се развива през столетията и мюсюлманите на Балканите също празнуват Гергьовден, само че го назовават Хадърлез.
След покръстването през IХ в. култът към св. Георги навлиза и в България. Две старобългарски сказания от времето на цар Симеон описват по какъв начин в борбите с угрите (дн. унгарци) светецът избавил български бойци, тъй като непрекъснато отправяли молебствия за небесната му протекция.
Това са най-ранните свидетелства за почитта на българската армия към св. Георги. Предполага се, че на него отдава победоносния край на продължителната война с угрите и самият цар Симеон. През Второто българско царство Победоносеца евентуално е патрон на Тертеровата династия - върху монетите на нейния създател цар Георги I светецът му дава кръст - знак на владетелската власт.
След Освобождението воинската респект към Победоносеца навлиза в България под съветско въздействие. Гергьовден става празник на кавалерите на ордена „ За смелост “.
Воинът светец е признат за настойник на всички българи, популяризирали се с подвизи на фронта. След Първата международна война 6 май стартират да празнуват освен като Ден на храбростта, само че и като Празник на армията. Оттогава св. Георги е небесен покровител на цялото българско воинство.
Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клончета, които алегорично придвижват силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските пространства и градините посрещат празничното утро окичени с букови клончета, клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото алено яйце от предходния Великден, с цел да е плодородна равнищата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, с цел да набере коприва, с която по-късно шибва по ходилата всички вкъщи, с цел да не ги застига злото през цялата година.
В нощта против празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, защото националните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити
Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните.
По остаряла българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.
Обредният самун се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това дружно с печеното агне се освещава и всички се събират към празничната софра, към която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а най-после костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден имен ден честват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо. Честит имен ден на всички!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ