Гергьовден (6 май) е един от най-големите български пролетни празници,

Гергьовден (6 май) е един от най-големите български пролетни празници, съчетаващ християнската респект към Св. Георги Победоносец с национални традиции за здраве, изобилие и отглеждане на животни. Основни обичаи включват бране на билки, търкаляне в роса, принасяне на жертвено агне, подготвяне на обредни хлябове, люшкане на люлки и празнично хоро. 
Ключови гергьовденски обичаи и традиции:
Бране на билки и роса: Рано сутринта на Гергьовден, преди изгрев, дамите берат пролетни цветя и лековити билки, с които украсяват домовете, вратите и кошарите за здраве и предотвратяване от зли сили. Вярва се, че гергьовденската роса е лековита, по тази причина хората се търкалят по росните ливади, а девойките се мият с нея за здраве и дълги коси.

Гергьовско агне: Традицията повелява на този ден да се изпече агне – първото родило се мъжко агне за годината. То се украсява с венец и се освещава, а печеното агне се раздава за здраве.

Обредни хлябове: Месят се специфични гергьовски хлябове (краваи), украсени с фигури от тесто, свързани със земеделието и овцевъдството.

Паша на стадата: Гергьовден се счита за начало на лятото и селскостопанската година. Стопаните тържествено извеждат стадата на първа зелена паша.

Празнични игри и хоро: След празничния обяд хората се събират на площада или в околност с дървета, където се люлеят на особено приготвени люлки за здраве. Играят се хора, пеят се гергьовски песни.
Ето основните забрани и поверия за Гергьовден съгласно българската национална традиция:
Не се огорчават хората — на този ден човек би трябвало да бъде добър, общителен и вежлив с всички към себе си. Ако има опция да направи услуга на близък, би трябвало да го стори. 

Не се яде на закрито — считало се за " грехота " в хубавото слънчево време да се поставя софра в стаята и да не се възползва човек от Божия подарък на слънцето след дългата зима. 

Не се прави земеделска работа — работата на равнищата или полето може да донесе неприятен шанс или щета на реколтата. 

Не се реже коса — подстригването и рязането на коса са неразрешени на Гергьовден, изключително за дамите, защото съгласно националното вярване това е рисково за здравето. 

Не се осолява сирене — на този ден сиренето би трябвало да бъде прясно, с цел да не " секне " млякото на овцете. 

Не се пере — празникът е време за отмора и духовно обновяване, по тази причина домакинските отговорности като пранетo се заобикалят, с цел да се отдаде респект на Свети Георги. 

Не се плете и не се употребяват вълнени произведения — съгласно поверията плетенето или потреблението на вълнени произведения може да навреди на овцете, като се има вяра, че вълците ще ги изядат. 

Не се изричат обети и не се крещи — счита се, че такива дейности могат да привлекат мълнии или други естествени бедствия. 

Не се яде друго месо с изключение на агнешко — яденето на друго месо се тълкувало като пренебрежение към празника, защото той е обвързван с пастирите.

Не се спи — измежду по-малко известните забрани е и тази да не се спи на самия празник. 

Не се дава назаем — от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, " с цел да не изхвръкне берекетът от къщата ".