Гергана Мудова представи своята самостоятелна изложба Sensus
Гергана Мудова показа своята независима галерия Sensus на улица " Иван Вазов " 14, София (ъгъла на улица " 6-ти септември " ).
Проектът с латинското наименование Sensus (лат. чувствен) сугестира през цялото време фена с дълбочината на пространствените хоризонти, уловени от камерата на авторката Гергана Мудова. Нейното име е познато на необятната аудитория от огромните изложения, които тя провежда последните години в България на международни водещи имена във фотографията, само че самата тя е незабравим актьор. Факт, може би не задоволително известен. Изложбата показва деветнадесет широкоформатни лимитирани фотографии, определени особено за изложбата. Експозицията разкрива една чувствена търсеща многопластова психика на изтънчения актьор.
За процеса на своята работа Гергана споделя:
“Фотографията е възприятие. Тя е прочувствен развой на откриване, разкриване и шерване. Тайнството на черната стая, безпокойството и нетърпението, което изпитваме до момента в който чакаме проявяването на негатива, въпросите, които си задаваме до момента в който приключи процеса. Черната стая е утробата, в която може да се усамотим с мислите си, да разсъждаваме в цялостна мрачевина, до момента в който химичните процеси се разкриват изображенията. Фотографията е огледало на нашите усещания. Лабораторията основава паралелна действителност, разкрива ни тайните на незрящите, учи ни да бъдем интуитивни и извънредно прецизни. Фотографията е справочник на подсъзнанието. Тя е посредник на нашето обръщение, който упражнява надзор върху фантазиите на фена. ”
Гергана Мудова получава своето обучение в Холандия в академията Вилем Де Кунинг, компетентност “илюстрация ”. Нейният креативен път минава и през Финландия, където тя открива ентусиазъм за сюжети на множеството от актуалните си творби в изложбата. Посветеността на Гергана Мудова е предопределение, метод на живот и се случва с лекост като самото дишане… Тя ни споделя още:
“Фотографията ни дава лиценз да виждаме. Снимаме със сърцето и съзнанието си, камерата е единствено инструмент. Тя е ловджия на действителността, тя е механичната вътрешност на облика, уредът, който ни разрешава да документираме поразителни изображения. Фотографията е фактически лъчение, директна луминесценция на изчезналото, която дава опция да се симулира събитие. Снимката е освен резултат от конфликта на събитието и фотографа. Актът на снимане е събитие и то дава изключителни права – да виждаш или да пренебрегнеш протичащото се.
Гледната точка събира фена и фотографа в едно. Обективът чертае границите на възприемането, дефинира позицията, от която може да виждаме и линията след, която може да си представим изчезналото и да стартираме разговор с публиката.
Фотографията има силата да шокира или идеализира, да основава чувство за носталгия, която размива визията за време и пространство, действителност и фикция. Тя е заблуда, с която сътворяваме нашия персонален свят.
Скоростта на погледа минава през блендата създавайки огледални облици. Място с тъмна и спокойна вода, очертания размити в атомен колорит. Проникващо зарево през равни въздушни тоновете премрежено в мъгла, се разтваря в набор от тъмни цветове. Изпарения филтрирани в златисти отражения, проникват през атмосферата и поляризират изображението. Илюзията е хваната в кутията на въображението ни.
Фотографията е възприятие. Тя е изразно средство за тези, които желаят да споделят.
Проектът с латинското наименование Sensus (лат. чувствен) сугестира през цялото време фена с дълбочината на пространствените хоризонти, уловени от камерата на авторката Гергана Мудова. Нейното име е познато на необятната аудитория от огромните изложения, които тя провежда последните години в България на международни водещи имена във фотографията, само че самата тя е незабравим актьор. Факт, може би не задоволително известен. Изложбата показва деветнадесет широкоформатни лимитирани фотографии, определени особено за изложбата. Експозицията разкрива една чувствена търсеща многопластова психика на изтънчения актьор.
За процеса на своята работа Гергана споделя:
“Фотографията е възприятие. Тя е прочувствен развой на откриване, разкриване и шерване. Тайнството на черната стая, безпокойството и нетърпението, което изпитваме до момента в който чакаме проявяването на негатива, въпросите, които си задаваме до момента в който приключи процеса. Черната стая е утробата, в която може да се усамотим с мислите си, да разсъждаваме в цялостна мрачевина, до момента в който химичните процеси се разкриват изображенията. Фотографията е огледало на нашите усещания. Лабораторията основава паралелна действителност, разкрива ни тайните на незрящите, учи ни да бъдем интуитивни и извънредно прецизни. Фотографията е справочник на подсъзнанието. Тя е посредник на нашето обръщение, който упражнява надзор върху фантазиите на фена. ”
Гергана Мудова получава своето обучение в Холандия в академията Вилем Де Кунинг, компетентност “илюстрация ”. Нейният креативен път минава и през Финландия, където тя открива ентусиазъм за сюжети на множеството от актуалните си творби в изложбата. Посветеността на Гергана Мудова е предопределение, метод на живот и се случва с лекост като самото дишане… Тя ни споделя още:
“Фотографията ни дава лиценз да виждаме. Снимаме със сърцето и съзнанието си, камерата е единствено инструмент. Тя е ловджия на действителността, тя е механичната вътрешност на облика, уредът, който ни разрешава да документираме поразителни изображения. Фотографията е фактически лъчение, директна луминесценция на изчезналото, която дава опция да се симулира събитие. Снимката е освен резултат от конфликта на събитието и фотографа. Актът на снимане е събитие и то дава изключителни права – да виждаш или да пренебрегнеш протичащото се.
Гледната точка събира фена и фотографа в едно. Обективът чертае границите на възприемането, дефинира позицията, от която може да виждаме и линията след, която може да си представим изчезналото и да стартираме разговор с публиката.
Фотографията има силата да шокира или идеализира, да основава чувство за носталгия, която размива визията за време и пространство, действителност и фикция. Тя е заблуда, с която сътворяваме нашия персонален свят.
Скоростта на погледа минава през блендата създавайки огледални облици. Място с тъмна и спокойна вода, очертания размити в атомен колорит. Проникващо зарево през равни въздушни тоновете премрежено в мъгла, се разтваря в набор от тъмни цветове. Изпарения филтрирани в златисти отражения, проникват през атмосферата и поляризират изображението. Илюзията е хваната в кутията на въображението ни.
Фотографията е възприятие. Тя е изразно средство за тези, които желаят да споделят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ